Шестте свещени камъка

Моментално надуха и пуснаха на вода две бързоходни моторни лодки.

Ятагана и Лешояда бяха оставени на брега като ариергард, а Джак и останалите се качиха в лодките.

След десет минути лодките вече бяха до брега на пирамидалния остров.

Наоколо се подаваха муцуните на десетки крокодили — образуваха около тях широк кръг. Очите им проблясваха в светлината на фенерчетата.

Докато се бяха приближавали, Зоуи бе разглеждала скалистото островче. Бреговете му се спускаха във водата отвесно, но по-нататък наклонът ставаше по-полегат.

— Повърхността изглежда като издълбана на ръка — отбеляза тя. — Сякаш някой нарочно е превърнал острова в пирамида.

— Археолозите отдавна се чудят над формата на тези острови — обади се Магьосника. — Още от времето, когато са били просто хълмове, преди да се образува езерото. Само че изследванията доказват, че това не е дело на човек, а е природно образувание.

— Странно — не се сдържа Лили.

— Ей! Хидролокаторът улови нещо — обади се Астро от своята лодка, на която имаше всевъзможни устройства за безконтактно сондиране на вода и земни пластове. — Не, почакайте… — Той въздъхна. — Нищо особено. Животно… може би кроко… момент… а, така е по-добре. Улавям тук някаква кухина в основата на острова… точно под нас. Акустичният резонанс я потвърждава. — Изглежда като хоризонтален тунел, който… който се забива в острова.

— Приближете лодките една до друга — нареди Джак и хвърлете котва. След това монтирайте въздушната шахта и врата за скачване. Астро, Пух — вашата задача е да запечатате входа херметично.

След двайсет минути между двете надуваеми лодки можеше да се види странно съоръжение: надуваема гумена тръба, забиваща се във водата като вертикален тръбопровод с отворен горен край.

Астро и Мечо Пух — в пълна леководолазна екипировка и с харпуни за защита от най-нахалните крокодили — се отпуснаха гърбом в тъмните води с включени фенерчета.

На двайсет и седем метра под лодките се озоваха на дъното на езерото в точка, където то се събираше с основата на скалната пирамида.

Осветиха с фенерчетата си повърхността и видяха стотици изображения, издълбани в каменната повърхност. В по-голямата си част това бяха главно стандартни египетски надписи: йероглифи и изображения на ръкостискащи се с боговете фараони.

— Джак — обади се Астро в микрофона на маската си, — тук има надписи. Много са. Издълбани са в камъка.

Мечо Пух прекара предния край на сондиращия радар пред изписаната стена. Подобно на рентгенов апарат той можеше да открива кухини под повърхността на скалата.

— Тук! Зад този надпис има кухина!

Астро насочи фенерчето си към подозрителния участък и освети нещо, което вече бе виждал.

Символът на Машината.

Астро и Мечо Пух се захванаха да прикрепят едно особено, подобно на палатка устройство, над точката, в която се събираха дъното на езерото и стената на пирамидалния остров, така, че да покрият гравирания символ на Машината.

Устройството беше с кубична форма и представляваше преносима врата за скачване на подводница, приета на въоръжение във военноморския флот на Съединените щати — дар за Магьосника от Морския рейнджър.

То обикновено се използваше за свързване на подводни апарати към подводници и представляваше конструкция с гумени стени за скачване на принципа на въздушния шлюз: след закрепването й местата на свързване се херметизираха и следваше запълване с въздух; устройството се издуваше като балон и изхвърляше водата от вътрешността — което на свой ред осигуряваше суха „среда за скачване“ между две точки, намиращи се под вода.

На всяка от шестте стени на куба имаше отвори за преминаване и в момента един от тях — този върху горната стена — бе свързан към тръба, отиваща към двете надуваеми лодки.

След като устройството бе сглобено и нагласено в желаното място, Джак включи помпата.

Конструкцията бързо се изду и изведнъж се отвори място за слизане по вече абсолютно сухата свързваща тръба до стената в основата на пирамидалния остров.

Джак бавно се спусна по гумената тръба, държейки се за монтираните от вътрешната й страна ръкохватки.

Носеше леководолазна маска, но още не си я бе сложил. Тя бе просто предпазна мярка в случай, че окачващата конструкция се спука или започне да се пълни с вода по някаква друга причина. В раница на гърдите си носеше пречистения първи Стълб. На главата му бе неизменната пожарникарска каска.

Накрая стъпи на дъното на язовир „Насър“. В един пръст вода.

Право срещу него бе голата стена на пирамидалния остров — каменна, неравна и блестяща от влага.

Беше гравирана с някакви символи — калейдоскоп от изображения, в които това на Машината почти се губеше.

Най-важното — в стената не се различаваше никаква врата. Нямаше абсолютно нищо, само символи.

Джак се загледа в символа на Машината.

Изображението бе доста голямо, приблизително колкото отвор на улична шахта. Шестте правоъгълника, символизиращи шестте Стълба, изглеждаха в реален размер — бяха с големината на Стълба в раницата на Джак.

За разлика от останалите обаче, най-горният правоъгълник сякаш бе вдлъбнат, издълбан в изображението.

— Ключалка — каза Джак, извади Стълба от раницата си и го поднесе към вдлъбнатината. Изглежда, съвпадаше идеално.

— Човек не знае, докато не опита…

И той натисна Стълба в мястото, което изглеждаше предназначено за него…

… и целият кръг със символа на Машината се завъртя около оста си, потъна в стената и зад него се разкри тъмен кръгъл тунел.

Джак изненадано отстъпи, без да пуска Стълба.

— Джак? Какво става? — чу се в ухото му гласът на Зоуи.

— Намерих входа — отговори той. — Слизайте.

Тунелът на Собек

Тесният тунел зад кръглия отвор на входа беше плъзгав заради влагата. Някъде навътре отекваше шум на падащи капки.

Захапал светеща в кехлибарено палка и воден от лъча на прожектора в каската си, Джак изпълзя по корем пет-шест метра в клаустрофобичния тунел… и стигна до първото препятствие: огромен нилски крокодил, поне пет и половина метра дълъг — блокираше пътя му и му се хилеше от по-малко от метър.

Джак замръзна.

Създанието бе чудовищно. Гигантски дебел праисторически звяр. От двете страни на муцуната му стърчаха страховити зъби. Стори му се, че дори хърка.

Освети с лампата на каската си продължението на тунела зад чудовището и видя, че там има поне още