Застанал на върха на величественото стълбище, Джак се чувстваше като на най-горния ред на футболен стадион, вперил поглед към намиращия се далеч под него терен.
Но имаше една особеност.
Долу в залата… не се виждаше четвърта стена срещу тази, от която се спускаше стълбището.
И наистина, срещу стълбището, отвъд гората украсени колони, нямаше нищо: гладкият широк сто и петдесет метра под просто свършваше с остър ръб, като балкон без перила или по-скоро гигантска наблюдателна платформа, надвиснала над някакво още по-необятно пространство, скрито в тъмнина.
Оттук обаче не можеха да видят какво има там, така че заслизаха по стълбите. Приличаха на мравки в потресаващата зала.
Бяха стигнали някъде до средата, когато Джак изведнъж видя какво има пред тях. И се закова намясто, и прошепна: — Ще ни трябват още ракети.
Джак, Магьосника и Зоуи тръгнаха, но необятния под на залата, криволичеха през гората от свръхвисоки колони, за да стигнат до края, до ръба, откъдето започваше още по-голяма подземна кухина.
Защото зад ръба зееше бездънна пропаст. Дълбока и непрогледно черна.
А точно над нея, окачена по непонятен начин на тавана, висеше колосална пирамида — висеше обърната с върха надолу — идеално изсечена и доколкото можеше да се прецени, със същите габарити като Голямата пирамида в Гиза. Изглеждаше повече от древна, изглеждаше по-стара от всичко, което човечеството би могло да построи. Стените й лъщяха с бронзов блясък.
Джак си спомни за обърнатата пирамида пред Лувъра в Париж — красивата стъклена пирамида, висяща над по-малка. Макар да бе добила славна известност благодарение на бестселъра „Шифърът на Леонардо“, построяването й бе скрито зад масонски и неоезически митове.
Сети се и за Висящите градини на Вавилон, създадени върху гигантски сталактит в една огромна пещера в Южен Ирак, и си помисли, че те може би са били построени в знак на преклонение пред тази конструкция.
Каквато и да бе истината, невероятният размер на пирамидата сякаш смаляваше залата, в която се намираха и която само допреди съвсем малко им бе изглежда необятна.
— Джак, Зоуи… Представям ви Машината — намери сили да проговори Магьосника.
Джак си погледна часовника.
6:02. Астрономическото събитие трябваше да настъпи в 6:12.
Бяха успели да стигнат навреме.
В този момент радиото на Джак изпращя.
— Ловецо, живи ли сте? — тревожно запита Мечо Пух.
— Вътре сме. И намерихме Машината.
— Току-що се обади Скай Монстър. Уловил е на радара голяма група превозни средства, идват по пътя от Асуан. Зад туристическите автобуси се движели над сто най-различни коли и камиони.
— Време на пристигане? — попита Джак.
— Час, може би по-малко.
Джак пресметна набързо.
— Може и да свършим за толкова време. Но ще е на косъм.
Докато той говореше, Зоуи и Магьосника оглеждаха стените на залата.
Те бяха изпъстрени с безброй различни изображения — хиляди и хиляди, красиви и изящни.
Някои им бяха познати — Мистерията на кръговете, кръглият символ на Машината и дори подредбата на камъните при Стоунхендж. Но други бяха съвсем непознати:
Зоуи извади от раницата си цифров фотоапарат „Канон“ и трескаво започна да снима — знаеше, че нямат много време.
— Онова там е Ур — възкликна Магьосника и посочи едно от изображенията, което току-що бе снимала.
— Така ли? — изненада се Зоуи.
— Това е планът на древния град Ур в Месопотамия. Ур е забележителен с това, че разполагал с две защитени със стени пристанища — едното на запад, другото на север. Виж, съвсем ясно се виждат. До построяването на Голямата пирамида Зикуратът в Ур бил най-високата постройка на Земята. А знаеш ли какво означава думата „Ур“?
— Не. Кажи.
— Светлина. Градът на светлината.
В центъра на стената имаше голяма лъскава плоча от обсидиан. Всеки знак на нея бе запълнен със злато, Филигранната рамка пък изглеждаше изработена от единствено парче масивно злато:
— О, Господи… шестте върха… — прошепна Магьосника. — Символът, който се повтаря втори отляво — обърнатият триъгълник върху правоъгълник — е символът в Словото на Тот за „връх“. А самият надпис представлява описание на
Зоуи направи няколко снимки на надписа, после се втренчи в противопоставящата се на законите на гравитацията увиснала над пропастта пирамида.
— Магьоснико, кой би могъл да построи такова нещо? — попита тя. — Не може да е човек от древността. Дори днес никой не може да създаде нещо такова.
— Така е — съгласи се Магьосника. — Така че кой наистина би могъл? Извънземни? Някои допускат подобна възможност — всъщност над седемдесет процента от хората вярват, че някога в миналото Земята е била посещавана от извънземни. И ако те съществуват, възможно е да са посетили нашата планета и да са построили тези съоръжения. Но лично аз не съм привърженик на тази хипотеза.
— А на коя?
— Той смята, че те са построени от хората — обади се Джак, който също разглеждаше стените. — Ей… Това е Ур!
— От хората? — Зоуи се намръщи. — Но нали се съгласи, че древните хора не биха могли да…
— Точно така. Но не изключих раса от свръхдревни — уточни Магьосника.
— Теорията за прадревната цивилизация — подметна Джак.
— Да — потвърди Магьосника. — Теорията, че нашата цивилизация не е първата, обитавала тази планета. Че през епохите между паданията на астероиди, ударите на комети и убийствените приближавания на разни Тъмни звезди някакви същества от човешки тип многократно са се извисявали над заобикалящите ги животни, създавали са процъфтяващи цивилизации и са умирали, за да се появят отново милиони години по-късно.
— Смяташ, че някаква древна цивилизация от човешки тип е построила всичко това? — недоверчиво попита Зоуи.
— Да. Високоразвита човешка цивилизация, много по-развита от съвременната. Нима не забеляза, че всички врати, през които минахме, и всички стъпала, по които слязохме, са направени за същества с нашите
