— Ясно — изръмжа Ашмънт. Бързо окова с белезници: Пух, Астро и Алби, сряза въжетата, които държаха лодките заедно и към острова, и после —
Лили изпищя.
Лодката веднага омекна… и започна да потъва… заедно с окованите Мечо Пух, Астро и Алби!
Дебнещите наоколо в широк кръг крокодили веднага се раздвижиха. За разлика от другите долу, тези бяха будни, нащрек и съвсем мобилни.
— Дано имате късмет и потънете, преди да са ви изяли — каза Ашмънт. — Ако не стане така, дано смъртта ви поне бъде бърза.
— Но твоята няма да е никак лека — отговори Мечо Пух. — Мръсник!
— Алби! — изкрещя Лили. Плачеше.
Алби седеше като вкаменен, само очите му се местеха от потъващата лодка към кръга крокодили.
— Сбогом — каза Ашмънт.
После запали двигателя на първата надуваема лодка и я подкара на изток, към зората и доковете при Абу Симбел, като остави Мечо Пух, Алби и Астро на волята на съдбата.
През омекналите бордове на потъващата лодка започна да нахлува вода.
Прикован с белезници за нея, Алби се чувстваше като пасажер на „Титаник“ — неспособен да спре непредотвратимото потъване и обречен да умре съвсем скоро.
— Окей — обади се Мечо Пух между няколко дълбоки поемания на въздух. — Какво би направил Ловеца? Сигурно би имал на пояса си резервен кислороден апарат, предполагам? Или оксижен, за да прогори тези белезници.
— Само че ние нямаме — сухо отбеляза Астро.
Пух помисли за експлозива С–2, който държеше скрит в придържащия брадата му пръстен, но… не, той бе прекалено мощен за белезници. Щеше да откъсне и ръката му.
Наблизо плесна с опашка огромен крокодил.
— Как си, хлапе? — попита Астро Алби.
— Изплашен до смърт.
— И аз съм така — отговори Астро.
Водата вече заливаше целия борд на спуканата лодка.
Стигна до коленете на Алби, после започна да се изкачва по бедрата му.
Всеки момент щяха да потънат.
Внезапно плясване накара Алби да се извърне. Грамаден крокодил се надигаше от водата към лицето му… но в следващата секунда изтрещя изстрел и крокодилът омекна, пронизан в окото от Астро.
— Мамка му… — възкликна Алби. — О боже, о боже, о боже…
Водата вече бе до кръста му.
Мечо Пух свали маската си и му я подаде, макар да не бе свързана към кислороден резервоар.
— На, сложи си я. Все ще ти даде няколко секунди. Съжалявам, хлапе… съжалявам, че не можем да направим нищо повече за теб…
В същия миг лодката се напълни докрай с вода и пое с нос към дъното…
Лодката повлече Алби надолу, дърпаше го за китката все по-дълбоко покрай вертикалната каменна стена на острова.
В периферията на зрението му се мяркаха крокодили — наблюдаваха бавното им потъване.
Един от тях се плъзна към Алби с тласъци на мощната си опашка и отвори челюсти. Алби изкрещя беззвучно под водата, но…
… крокодилът спря.
Спря като замръзнал на десет сантиметра от лицето му.
Зъбите му почти опираха в изпъкналите му от ужас очи… и едва сега Алби зърна големия „Кей-бар“ — ножа на Мечо Пух, — забит в меката долна част на челюстта на чудовището.
Мечо Пух бе замахнал със свободната си ръка и бе спрял чудовището в последната възможна частица от секундата.
А после Алби видя очите му — широко отворени и налети с кръв. Този мъчителен скок към него се бе оказал последното действие на Мечо Пух на земята. Тялото му се отпусна.
И тогава от другата страна към тях се насочи втори крокодил и отново избра Алби — явно най-дребната жертва, — и този път Алби знаеше, че няма измъкване. Пух вече го нямаше. Астро беше твърде далече.
Крокодилът разтвори челюсти.
И изгубил всякаква надежда, Алби затвори очи и зачака края.
Но краят така и не дойде.
Нямаше внезапна болка. Нямаше забиване на зъби.
Алби отвори очи… и видя Джак Уест в леководолазен костюм — бореше се с гигантския крокодил.
В следващия миг някой натика в устата му регулатор на дихателен апарат и Алби пое най-сладката глътка животворен въздух. Погледна и видя до себе си Зоуи, екипирана също като Джак.
В следващия миг Зоуи заплува към отпуснатото тяло на Мечо Пух и сложи регулатора в неговата уста. Той се размърда. Зоуи се прехвърли на Астро.
Битката на Джак с крокодила кипеше сред облак мехурчета.
И изведнъж Алби видя как крокодилът захапва злобно лявата ръка на Джак… само че две секунди по- късно Джак
Чак сега Алби си спомни, че лявата ръка на Джак е метална, но преди да успее да изпита облекчение, главата на крокодила експлодира и около нея се понесе червен облак кръв. Изглежда, в момента на захапването Джак бе успял да натика в пастта на чудовището граната.
В този момент Зоуи стреля през белезниците на Алби, направи същото в тези на Пух и Астро, а после до тях доплува Джак и двамата със Зоуи започнаха да си подават регулаторите… а след миг Алби разбра, че му помагат да изплува на повърхността и че по чудо е оживял.
Подадоха глави на повърхността едновременно и заплуваха без подканване към острова. Джак избута Алби по склона, докато не се увери, че е в безопасност.
Пух и Астро бяха следващите избутани, след това Зоуи, а накрая Джак се измъкна сам. През цялото време не бе изпускал от поглед крокодилите, но за щастие те бяха заети с разкъсването на обезглавения си събрат.
Джак се просна на брега и жадно загълта въздух.
— Как… как се измъкнахте? — задъхано попита Алби.
— Във входния тунел имаше крокодили — обясни Джак. — Оказа се, че са се промъкнали през пукнатина от другата страна, цепнатина в скалата, създадена от трус бог знае кога. Излязохме през нея.
Надигна се на лакът и погледна към водата.
— Те към Абу Симбел ли отплаваха?
— Да — потвърди Алби.
— И взеха Лили?
— И Магьосника. Ядосан ли сте, господин Уест?
Уест скръцна със зъби.
— Алби, думата „ядосан“ дори най-бегло не описва онова, което чувствам в точно този миг! — И той натисна един бутон на радиостанцията си. — Лешояд! Ятаган! Чувате ли ме?
Но радиото оставаше безмълвно. Никакъв отговор.
— Повтарям… Лешояд, Ятаган… чувате ли ме?
Отново нямаше отговор. Ефирът бе потънал в тишина.
