— Къде са се дянали, по дяволите? — изръмжа Джак.
Докато ставаше всичко това, лодката на лейтенант Колин Ашмънт вече акостираше недалеч от величествените статуи на Абу Симбел. Придружаваха я две по-малки надуваеми лодки, в които пътуваха другите единайсет члена от отряда на Кралските десантни части.
В същия момент първата колона автобуси с туристи вече спираше наблизо до кея.
От автобусите започнаха да слизат туристи от най-различни националности — германци, американци, китайци, японци. Прозяваха се и се протягаха след дългия път.
Ашмънт сбута Лили и Магьосника да слязат от лодката и после ги насочи към два бели събърбъна със затъмнени прозорци, паркирани наблизо. Йоланте вървеше пред всички, крачеше бързо и делово. Носеше раницата на Уест със Стълба в нея.
Няколко туристи от най-близкия автобус се скупчиха около английските събърбъни.
Бяха класическият тип японски туристи — четирима мъже на средна възраст, метнали през вратовете си фотоапарати „Никон“, с широки елеци и по сандали — и с бели чорапи.
Един от тях извика на Ашмънт:
— Еееей, сър! Извинете. Къде статуи?
Ашмънт, който бе сложил тениска върху леководолазния си костюм, мина покрай него, без изобщо да му обръща внимание.
Лили понечи да изкрещи на японците…
… но в същия момент забеляза студената пресметливост, с която азиатецът проследи Ашмънт, и усети, че има нещо, което, ама съвсем не е наред.
Четиримата японци вече бяха заобиколили колите и екипа на Ашмънт в идеален полукръг.
С лудо биещо сърце Лили ги огледа, но видя само безизразни погледи и мрачни изражения.
И тогава, с периферното си зрение, забеляза ръката на един от японците… а на ръката имаше татуировка — татуировка, която вече бе виждала, татуировка с японското знаме и някакъв символ зад него.
— Танк… — каза неволно тя на глас. — О, не… О, не! Магьосник, назад!
И се хвърли в краката на стреснатия възрастен професор и го повали в мига, в който „туристът“ най- близко до Ашмънт разгърна елека си и под него се видяха шест пакета С–2, пристегнати към гърдите му. А след това любезният на външен вид японец на средна възраст стисна ключа в ръката си и… се взриви…
Четири разтърсващи взрива раздраха спокойния утринен въздух и четиримата японски самоубийци изчезнаха в идентични облаци дим, огън и части от човешки тела.
Прозорците на всички коли в радиус двайсет метра се пръснаха и посипаха земята с парчета.
Ашмънт пострада най-тежко. Тялото му бе запратено върху единия събърбън с жестока сила и той се свлече на земята като парцалена кукла.
Трима от хората му — онези, които се намираха най-близко до японските самоубийци — бяха убити намясто. Останалите се разхвърчаха в различни посоки.
Йоланте бе най-далече от всички и пострада най-малко — ударната вълна я отхвърли на пет метра и падна тежко на земята, удари си главата и изгуби съзнание.
Скочилата върху Магьосника Лили усети как по гърба й преминава изгаряща вълна — сякаш някой я зашлеви на голо, — после усети миризма на изгоряло, но това не продължи дълго, понеже в следващия миг й причерня и светът около нея престана да съществува.
В действителност единственият, който излезе от атаката без никакви поражения, бе Магьосника — благодарение на приложените съвсем навреме ръгбистски умения на Лили, извадили го от зоната на преки поражения.
Ушите му пищяха, но той надигна глава… и видя Лили; беше се проснала върху него, а ризата й бе в пламъци.
Измъкна се изпод нея и бързо я заметна със сакото си, за да изгаси пламъците. После я вдигна — беше в безсъзнание и отпусната — и зяпна пред сцена, каквато не бе виждал: огън, дим, смачкани коли и кървавите останки на десантниците на Ашмънт.
А после изви сирена и Магьосника се извърна.
Погледът на Магьосника се спря върху Йоланте и раницата на земята до нея.
Прихванал Лили с една ръка, Магьосника изтича при Йоланте и взе раницата със Стълба. После се метна на втория събърбън и изхвърча от паркинга.
— Скай Монстър! Скай Монстър! — викаше Магьосника по радиото, докато се отдалечаваше на юг от Абу Симбел. Имаше силен сигнал. Изглежда, заглушаващото устройство на Ашмънт бе повредено от взрива.
— Магьосник! Къде беше? Опитвам се да се свържа с вас вече от двайсет ми…
— Скай Монстър, стана голяма… поразия! — Магьосника се запъна. — Британците ни изненадаха, после други изненадаха и тях. Лили е в несвяст, Джак е затворен в тунела, Алби, Мечо Пух и Астро се удавиха и крокодилите… О, Алби!…
— Алби е добре — разнесе се по радиото друг глас.
Гласът на Джак.
Джак — тъкмо заобикаляше пирамидалния остров, следван от другите — продължи:
— Той е с мен. Пух, Астро и Зоуи също. Ние сме в безопасност. Какво стана, Магьоснико?
— Четирима души, явно японци, току-що се взривиха до колите за изтегляне на Ашмънт, на паркинга при кея. Беше засада. Чакаха ни. Струва ми се, че целта им бе да унищожат Стълба. Аз съм в една от британските коли и карам на юг, колкото може по-далече от града.
— А Йоланте и Стълбът?
— Йоланте е в безсъзнание, така че можах да взема Стълба. Не мога да кажа дали ще оцелее.
— Ясно — каза Джак. — Искам да се измъкнеш оттам колкото е възможно по-бързо и да стигнеш до място, където Скай Монстър да може да те вземе. Скай Монстър, Стреч — спуснете ни лодка, за да стигнем до брега, после ни вземете и…
— Ъъ… Ловецо, не мисля, че е възможно — каза Скай Монстър.
Скай Монстър кръжеше високо в небето над Абу Симбел и гледаше надолу към необятната шир на язовира „Насър“ и магистралата, водеща от север към града. Стреч седеше до него на мястото на помощник-пилота и също разглеждаше ландшафта.
— Понеже нали разбираш — обясняваше Скай Монстър, — точно затова се мъчех да се свържа с вас. Втората колона, която видяхме по-рано, сега е само на пет километра от туристическите автобуси. Бързо се приближава от север и не е само от туристически автобуси. Има и автобуси де, но само за прикритие това е военен конвой — леки всъдеходи, бронирани джипове, хамъри и бетеери. Предполагам, че е египетската армия, явно сръчкана от някого да действа. Та значи ще са в града след около четири минути. Даже по- малко.
Скай Монстър и Стреч пак погледнаха надолу към магистралата и задаващата се от север колона — черна лента върху жълтата пелена на пустинята.
Конвоят се носеше с пълна скорост.
Най-отпред бяха туристическите автобуси. Оставяха след себе си прашен облак, който скриваше десетки военни коли. Конвоят се състоеше от петдесетина машини и караше поне триста души.
— Май я загазихме — изпъшка Скай Монстър.
