Шестте свещени камъка

приоритет. — Той тупна пилота по рамото. — Но да се надяваме, че няма да ти се наложи да вземеш подобно решение.

— Разбрано — отговори Скай Монстър и хукна към горната палуба и пилотската кабина.

След първия си неуспешен опит египтяните подновиха усилията си да атакуват боинга: под димящото дясно крило на „Халикарнас“ се вмъкнаха нови два автобуса и група въоръжени до зъби мъже изскочиха на покривите им и се прехвърлиха на крилото на „Халикарнас“.

Където обаче ги посрещна Джак.

Приклекнал на едно коляно, полускрит зад отворената врата и шибан от безмилостния вятър, Джак откри стрелба срещу превъзхождащите го противници.

Само че в мига, в който свалеше един, мястото му се заемаше от следващ.

Беше невъзможно да издържи на това темпо дълго. Хвърли бегъл поглед през рамо и видя, че наближават завой на магистралата. Зад завоя…

… започваше дълга права отсечка.

„Сега трябва бързо да направиш нещо, Джак!“

Във вратата над главата му се заби откос и той видя следващата вълна нападатели… и още по-лошо — видя, че носят леки армирани щитове, точно като онези, които използва полицията при борба с уличните безредици.

Мамка му…

Той стреля и първият нападател падна, улучен в окото през дупката за гледане.

Нещата започваха да излизат извън контрол.

След това видя пътя зад тях и го обхвана пълно отчаяние.

Беше се появило тежкото подкрепление на египтяните…

… под формата на шест американски хеликоптера „Апачи“, приближаващи откъм Абу Симбел: бяха леко размити от трептящия от жегата въздух над пустинята. Зад тях се носеше друга армада военни коли, само че този път американски.

— По дяволите — прошепна Джак, когато челният хеликоптер изстреля две ракети „Хелфайър“ към самолета, после викна: — Скай Монстър!

Скай Монстър скочи в креслото на главния пилот и в движение натисна бутона за спускане на рампата.

В ухото му изгърмя гласът на Джак:

— Скай Монстър! Изхвърли лъжливи цели!

Без замисляне Скай Монстър удари друг бутон с надпис „Диполни отражатели“ и от опашката на „Халикарнас“ излетяха във въздуха два подобни на ракети обекта.

Първата ракета „Хелфайър“ уличи една от лъжливите цели и безобидно се взриви високо над ускоряващия „Халикарнас“.

Втората — заблудена донякъде, но не съвсем, от лъжливите цели — се стрелна покрай тях и се заби в пътя под дясното крило на боинга. Тежкият самолет се раздруса и насмалко да прегази двата автобуса с египетски войници под дясното крило.

Но в същия момент самолетът взе последния завой и излезе на финалната права отсечка на територията на Египет.

И пак в същия момент едновременно се случиха няколко неща.

Скай Монстър изкрещя в микрофона:

— Правете, каквото ще правите, но бързо, защото след малко излитам!

А Стреч видя как трети египетски автобус се промъква явно незабелязан под лявото крило на самолета. На покрива му имаше войници.

— Мечо Пух! — обади се той на фриландъра зад себе си. — Ще се наложи да се качиш сам по рампата. Аз ще опитам да се справя с тоя автобус.

— Разбрано! — отговори Мечо Пух.

Стреч отби наляво, ускори и остави фриландъра на Пух на трийсетина метра отзад, пред вече широко отворения вход на товарния отсек.

После даде газ до дупка и заби автобуса си в египетския, като в последния момент извъртя волана и го изтласка от шосето сред облак от пясък, дим и прах.

Мечо Пух не изпускаше от поглед товарната рампа на „Хали“.

Малкият фриландър се стрелна напред, но в същия миг Алби извика: „Внимавай!“ и Пух завъртя волана, за да избегне настигащия ги отдясно хамър.

Хамърът се размина с тях на косъм и излетя от пътя.

— Благодаря, младежо! — извика Пух.

В същия момент иззвъня телефонът на Зоуи.

Тя — мислеше си, че е Магьосника или някой от другите — отговори с диво: „Да!“.

— Здравей — тихо каза мек женски глас. — Ти ли си Зоуи? Аз съм Лоуис Калвин, майката на Алби, обаждам се да разбера дали всичко е наред.

Зоуи за миг онемя.

— Лоуис?! А… ъ-ъ… здравей! Ами… прекарваме си чудесно…

— Алби при теб ли е?

— Алби ли? — Зоуи се опитваше да осмисли гаврата на съдбата, допуснала подобен телефонен разговор в точно този момент. Накрая просто подаде телефона на Алби. — Майка ти е. Опитай се да си по- дискретен.

Над главите им изсвистя ракета.

— Мамо… — започна Алби.

Зоуи не чуваше репликите от другата страна, а само думите Алби:

— В момента сме в източната конюшня… Да, на джип съм… А, страхотно е… о, да, да, много добре си прекарваме… Лили ли? Лили е добре… Да, ще… Да, мамо… Да, мамо… Окей, мамо. Чао!

Затвори и върна телефона на Зоуи.

— Отлично — похвали го тя.

— Мама ще откачи, ако разбере къде съм и какво става — каза Алби.

— И моята — изръмжа Мечо Пух, докато маневрираше зад „Халикарнас“… и в този момент… бам!… отляво ги удари друг хамър, който никой от тримата не бе забелязал.

Фриландърът отскочи надясно, загуби подравняването с рампата и се блъсна в единия от двата египетски автобуса, атакуващи дясното крило на самолета.

— По дяволите! — изкрещя Мечо Пух.

На дясното крило на „Халикарнас“ Джак продължаваше да стреля по египетските нападатели. Изведнъж видя фриландърът да изниква пред погледа му изпод опашката на самолета, притиснат между единия египетски автобус и много по-голям и тежък от него хамър.

Колкото и да бе странно, първата му мисъл бе за Алби — приятеля на Лили, малкия верен приятел на Лили, — който сега бе долу и… изведнъж, напълно необяснимо и ирационално, той прозря с някакво късче на съзнанието си, че съдбата на Алби е здраво свързана с тази на Лили, че той по някакъв начин я подкрепя и й помага, че й дава сила — и в този миг Джак разбра, че не може да допусне на това момче да се случи нищо, лошо. Зоуи и Мечо Пух можеха да се погрижат сами за себе си, но не и Алби.

Трябваше да действа. Незабавно.

— Хор — викна Уест. — Ако можеш някак да помогнеш, ще съм ти много благодарен.

В този момент още двама египетски войници се опитаха да се качат на дясното крило — и двамата носеха щитове, — но в същия миг Джак изскочи иззад прикритието си, стъпи на крилото, застреля и двамата