в очите през процепите за гледане, грабна единия щит и скочи
А там срещу него се изправиха точно седмина египтяни от специалните сили, за миг поразени, че ги напада един-единствен човек.
В този миг Хор се вряза между тях с опънати напред нокти — остави три широки кървави бразди в лицето на първия войник и извади от равновесие втория.
Това даде на Джак нужния му миг отвличане на вниманието, защото той нямаше никакво намерение да се задържа излишно на покрива.
Без да изпуска щита, той бързо се извъртя и скочи напред точно пред предното стъкло на автобуса, като в момента на скока прикрепи магхука на Астро към покрива.
Скоростта го залепи за стъклото на автобуса — за пълно изумление на водача, — но Уест продължи надолу, просто нямаше как да спре, пусна кевларовия щит под себе си в мига, в който стигна до летящото под автобуса пътно платно, и като използва щита като скейтборд, се хлъзна под предната броня!
Плъзна се по цялата дължина на автобуса —
И през това време извади своя „Дезърт Игъл“ и стреля във всяка важна метална част, под която премина — оси, електроника, кабели на спирачната система, маркучи на хидравликата — така че когато изхвръкна изпод задната броня, египетският автобус се заклати и излезе от пътя.
Само че невероятното плъзгане на Джак още не бе завършило.
В мига, в който мина под предната броня, натисна бутона на магхука и освободи въжето.
Вече се плъзгаше свободно. Колелата на фриландъра бяха на няколко метра от него, а от другата им страна виждаше много по-големите гуми на хамъра, така че докато се плъзгаше, стреля между колелата на фриландъра, за да ги пробие.
И успя. Хамърът изостана, но междувременно двама от египетските десантници в него успяха да скочат на Фриландъра и да нападнат Мечо Пух.
Макар че трябваше да се бори срещу двама, той успя да отклони колата си от автобуса и отново се озова зад рампата на самолета — тя изглеждаше съвсем близо.
Зоуи се наведе напред, за да помогне на Мечо Пух в схватката му с двамата нападатели, но в същия момент Фриландърът кривна встрани. Не можеха да стъпят на рампата — щяха да се забият в дясното обтягащо въже, а това можеше да завърши единствено с ужасна катастрофа.
Изглежда, и Мечо Пух го разбра. Сграбчи двамата египтяни и изръмжа на Зоуи:
— Изчезвайте!
А след това скочи от фриландъра,
Претърколиха се няколко пъти по твърдата настилка. Мечо Пух се постара повечето от ударите в нея да се поемат от противниците му.
Лили се извърна и загледа как фигурите им се смаляват в далечината.
Очите й бяха пълни със сълзи.
Зоуи завъртя волана — вече нямаше какво да им попречи да се качат на самолета — и настъпи педала.
Фриландърът скочи на рампата, буквално влетя в товарния отсек и блъсна паркирания там бял събърбън. Но това нямаше значение — нали вече бяха в безопасност.
Джак — все още се пързаляше под втория египетски автобус — видя скока на Мечо Пух заедно с двамата му нападатели, но видя също и как фриландърът се качи в самолета.
А след секунда видя и друго: Астро, увиснал от вратата на откраднатия автобус, който караше успоредно с египетския.
— Джак… Дай ръка!
Щом го изтегли в кабината до Стреч, Астро ловко лепна една граната на египетския автобус и извика:
— Отбий!
Стреч послушно отби на безопасно разстояние. Гранатата избухна и половината египетски автобус просто изчезна.
Изведнъж в ухото на Джак се разнесе гласът на Скай Монстър:
— Ловецо! Къде сте, по дяволите? След десетина секунди трябва да излетя!
Джак погледна напред към самолета и веднага разбра:
— Монстър — спокойно каза той в микрофона, — не можем да ви настигнем.
— Какво?!
Стреч и Астро се спогледаха.
И тогава в ефира се разнесе гласът на Лили:
— Не, татко! Ще те изчакаме…
— Не, миличка. Излитайте. Ще те намеря, Лили. Обещавам. Но сега
Изключи радиото и се обърна към Стреч:
— Спри.
Стреч — бе чул всичко — го погледна въпросително.
— Напречно на пътя… — добави Джак. — Запуши го.
Стреч се подчини, извъртя автобуса и наби спирачки.
„Халикарнас“ ускори по асфалта и се скри като размазано петно в утринната мараня.
— А сега, господа — каза Джак, —
Скочиха на асфалта, побягнаха и се хвърлиха по очи в пясъка в мига, в който предназначената за „Халикарнас“ ракета се заби в автобуса.
Огромна огнена топка се разтвори като гъба в небето. Разлетяха се парчета нажежен метал.
Покрит с пясък, кръв и пот, Джак надигна глава. „Халикарнас“ се смаляваше все повече и повече на юг, после се вдигна в небето.
След секунди до тримата спряха с поднасяне американските хамъри. Шестте хеликоптера „Апачи“ увиснаха над главите им. Перките им вдигаха малки пясъчни бури.
Джак стоеше неподвижно, захвърлил оръжието и сплел пръсти на тила си. Първият войник, който стигна до него — американски пехотинец, — заби в лицето му приклада на автомата си, без да промълви нито дума.
Светът изгасна.
В базата К–10 на о-в Мортимър шестима бойци на Специалните сили — навъсени под проливния дъжд — охраняваха входа на малка сграда в периферията на комплекса.
В сградата Лаклан и Джулиъс Адамсън работеха един до друг на съседни компютри.
Лаклан говореше, без пръстите му да спират да танцуват по клавиатурата:
