— Знаеш ли, че правоъгълен триъгълник с пропорции 5:12:13 свързва Стоунхендж с Голямата пирамида в Гиза? Върхът при правия му ъгъл всъщност докосва един остров недалеч от тук — Лънди…
Изведнъж Джулиъс скочи от компютъра, заби юмрук във въздуха и изкрещя:
— Открих го! Открих втория Връх!
И ритна стола си назад, за да могат брат му и Танака да видят монитора му. На екрана бе изобразена цифрова снимка на един от трилитите при Стоунхендж, направена по време на светлинното шоу:
Снимката бе заобиколена от колаж от сателитни изображения на Южна Африка, карти на нос Добра Надежда, а в един от прозорците бе активиран Coole Earth.
Джулиъс се усмихна и посочи числото 2 в основата на трилита.
— Той е до Тейбъл Маунтън.
— В Кейптаун? — попита Лаклан.
— Сигурен ли си? — попита Танка.
— Абсолютно. Намира се на пет километра на юг от Тейбъл Маунтън — каза Джулиъс. — Там някъде, сред хълмовете и планините. Целият онзи район е скрит под гъсти гори, ненаселен е и е труднодостъпен. О, аз съм бог!
И се усмихна триумфално. В същия момент телефонът на Танка иззвъня. Японецът се отдалечи, за да отговори на обаждането, и приглушено каза:
— Ало? А,
Лаклан се обърна към Джулиъс:
— Нали разбираш, че това по никакъв начин не доказва превъзходството ти над мен? Номер 2 беше лесна работа. Очертанията на Африка бяха очевидни и за слепец. Аз все още се мъча да открия къде се намира бреговата линия, свързана с номер 3. Защото онова, с което разполагаме, не съответства на никаква брегова линия на Земята днес.
В ъгъла Танка намръщено прошепна:
— О?
Джулиъс подчертано самодоволно сплете пръсти зад главата си:
— Някой ден може да ти изнеса кратка лекция по топографски анализ, брат ми. Хей, сега ми хрумва, че това не е никак лоша позивна: Анализатора.
— Може. Дори можем да я посъкратим на Анал. Аналче, по-добре изпрати тази точка на Джак и Магьосника. Ще им стане приятно.
— Веднага — съгласи се Джулиъс, седна зад клавиатурата, въведе информацията и радостно натисна бутона за изпращане.
Междувременно Танака приключи разговора си с отсечено:
—
После се върна при близнаците.
— Ей, Танк. — Джулиъс го погледна. — Какво ще кажеш да си избера позивна Анализатора?
Танка се усмихна малко тъжно.
— Ще е много подходящо, Джулиъс.
— Не разбрах: кой идва? — попита го Лаклан.
— Какво?
— Нали току-що каза по телефона:
Танка се намръщи.
— Ти знаеш японски?
— Малко. Навремето ходех с една японска студентка.
Джулиъс му се присмя:
— Ха, ходел бил! Просто си чатехте.
Лаклан се изчерви.
— Между нас имаше връзка, Анал. Което позволява да я категоризираме образно като „ходене“…
Вратата на лабораторията рязко се отвори и пазачът им залитна навътре и падна на пода, покосен от приглушен залп.
Пръски кръв покриха стените и очилата на Лаклан.
В лабораторията нахлуха шестима облечени в черно мъже, въоръжени с автомати МР–58К със заглушители. Поведението им издаваше хора със специална подготовка.
Петима насочиха оръжията си срещу близнаците, а шестият, командирът на групата, отиде при Танка и свали маската си. Беше японец.
— Професор Танака, отвън ни чака хеликоптер. Какво да правим с тези двамата?
До слепоочията на близнаците бяха опрени две дула, готови да стрелят.
Лаклан и Джулиъс бяха затаили дъх.
Танка продължително изгледа двамата гении, сякаш решаваше съдбата им: дали да живеят, или да умрат.
После каза:
— Те все още могат да имат решаващ принос. Ще ги вземем с нас.
И излезе, крачеше решително. Нападателите избутаха близнаците под проливния дъжд. По пътя към хеликоптера минаха покрай телата на охранителите от Специалните сили — всички без изключение бяха застреляни в главата.
Като изпускаше дим от взривения си десен двигател, „Халикарнас“ „куцукаше“ през африканското небе. Пейзажът отдолу бе еднообразен — безкраен килим от преливащи един в друг скрити под пищна зеленина хълмове.
Летяха вече два часа след драматичното си измъкване от Абу Симбел и сега се намираха над Уганда в Източна Африка. Планът беше да се доберат до старата си база в Кения и там да се прегрупират.
Зоуи и Магьосника влязоха в пилотската кабина при Скай Монстър. Лили и Алби бяха долу и спяха след изпълнената с безумни опасности сутрин.
— Обади ли се? — попита Зоуи.
— Имам добри и лоши новини — отговори Скай Монстър. — Кои искате да чуете първо?
— Добрите.
— Добре. Получи се съобщение от Англия, от близнаците. Нещо за втория Връх.
Магьосника скочи към близкия компютър и прегледа текста на съобщението.
— Кейптаун. Тейбъл Маунтън. О, тези момчета са талантливи. Добра работа, момчета. Не, отлична работа!
Зоуи се обърна към Скай Монстър:
— Давай сега лошите.
— Без гориво сме, а Кения току-що стана забранена зона.
— Какво?
— Как?
— Преди десет минути започнах да получавам от радара сигнали за въздушни обекти, летящи по направление север-юг по протежение на границата между Кения и Уганда. Става дума за идеално спазване на посоката север-юг, което означава, че това са компютърно управляеми самолети, с други думи… безпилотни „Предатор“.
— Но само Съединените щати и Саудитска Арабия притежават такива… — започна Магьосника.
— Кажи за горивото — прекъсна го Зоуи. — Колко още можем да се задържим във въздуха?
Скай Монстър се намръщи.
