изблъска по магистралата като играчка.
— Мечо Пух! — извика по радиото. — Дръж се плътно зад мен. Качваме се на „Халикарнас“!
От фриландъра Мечо Пух извика:
— Разбрано!
Зоуи и Алби се надигнаха и видяха автобуса на Джак и колите на вражеския конвой пред тях.
Бяха вече на само шейсетина метра зад „Халикарнас“ и виждаха качилите се на него въоръжени мъже — по шестима на всяко крило. Опитваха да отворят вратите при крилата. Между фриландъра и опитващия се да излети 747 имаше четири автобуса и два хамъра — и всичките сякаш държаха да се вмъкнат под крилата на самолета.
Джак извика по радиото:
— Скай Монстър! Обади се! Отвори задната рампа!
Но колкото и да бе странно, Скай Монстър не отговаряше.
В същия момент египетските войници на лявото крило на „Халикарнас“ успяха да отворят вратата. И…
Буум!
Първият от групата бе издухан от изстрел с ловджийска пушка.
Останалите се втурнаха да търсят прикритие, то видяха вбесения Скай Монстър — той държеше едрокалибрена „Ремингтън“, явно съвсем готова за следващ изстрел.
— Махайте се от самолета ми, негодници такива! — кресна брадясалият новозеландец. Не бе забелязал, че малката слушалка е изпаднала от ухото му, докато бе тичал към вратата.
Междувременно Магьосника водеше ускоряващия се самолет по ужасен начин… но моментът беше такъв, че дори слаб шофьор бе по-добър от никакъв.
— По дяволите! — ядоса се Джак. — Не мога да се свържа със Скай Монстър да му кажа да свали рампата…
Гледаше безпомощно „Халикарнас“. Нямаше начин да се качат. Изведнъж Астро се наведе напред и каза:
— Може ли да направя едно предложение?
И измъкна отнякъде някакъв странно изглеждащ пистолет.
След секунди Джак и Астро отново бяха на покрива на подскачащия автобус, но този път гледаха нагоре към гигантския опашен стабилизатор на „Халикарнас“, който се извисяваше точно над тях.
Астро държеше необичайното си оръжие.
То беше нещо като запазена марка за елитна група американски морски пехотинци — т.н. „разузнавателен корпус“ — изработена от армалайт магнитна кука МН–12А „Магхук“.
Уест беше виждал обикновен „магхук“: приличаше на автомат с две дръжки и представляваше пневматично задействана магнитна кука за захващане, която върнеше в екипировка с петдесетметрово здраво въже. Можеше да се използва като стандартна кука — благодарение на специалния си накрайник — или като магнитна, заради мощния магнит в същата глава, който позволяваше прикрепяне към повечето метални повърхности. Модификацията с буквата „А“ обаче беше нова, по-малка от оригиналната „магхук“, с размера на голям пистолет.
— Чувах за тая джаджа, но още не я бях виждал — призна Джак.
— Винаги си я взимам, когато излизам от къщи — пошегува се Астро и стреля към стабилизатора на „Халикарнас“. Магнитната кука изсвистя във въздуха и се залепи за него.
— А сега дръж здраво — каза Астро и подаде на Джак „магхука“, но не преди да натисне в дръжката му бутона с надпис „Прибиране“.
Джак почти излетя от покрива на автобуса и започна да се приближава към стабилизатора — макарата навиваше въжето.
Стигна до стабилизатора на „Халикарнас“, залюля се леко и преметна крак, за да се залови. После хвана „магхука“ и тъкмо да го хвърли на Астро, та и той да се качи по същия начин, но…
… но Астро така и не можа да се възползва от шанса да последва Джак: в този миг автобусът им бе ударен странично от един от египетските автобуси и Астро залитна и насмалко да падне от покрива.
Стреч — той отново бе поел шофирането — хвърли поглед надясно и срещна гневните очи на шофьора на египетския автобус, който вдигна пистолет „Глок“ и го насочи към Стреч…
… който обаче на свой ред вдигна като пистолет установката за изстрелване на ракети „Предатор“ и го изпревари с натискането на спусъка.
Ракетата мина през стъклото, сякаш го нямаше, и се заби кръвожадно в носещия се успоредно на тях автобус. Припламна ослепително ярка светлина и той се пръсна като фойерверк на милиони частици.
Скай Монстър охраняваше широко отворената врата. Вятърът се опитваше да смъкне дрехите му, но той не помръдваше, насочил пушката към вратата, готов да стреля по първата глава, която се осмели да надникне.
Двама души се стрелнаха пред отвора и той мигновено стреля, но те се оказаха прекалено бързи, така че той се запита каква е целта им, защото тази бързина не им даваше възможност да направят нищо… но внезапно се сети, че все пак бяха постигнали нещо: бяха отклонили вниманието му.
И в същия миг другата врата — тази зад гърба му — е трясък се отвори и през нея нахлуха египетски войници.
Един… двама… трима… скочиха един след друг вътре с готови за стрелба автомати АК–47, които само след миг щяха да го надупчат.
Отекнаха изстрели.
Скай Монстър вече бе готов да рухне на пода под дъжда от куршуми, но вместо това рухнаха тримата му нападатели.
Скай Монстър отново се извъртя и видя кой ги бе прострелял: в отвора на вратата, която се бе опитвал да охранява само допреди секунди, стоеше Джак и от дулото на неговия „Дезърт Игъл“ излизаше струйка дим.
Скай Монстър въздъхна облекчено… и в същия миг видя на лицето на Джак да се изписва ужас.
— Монстър! Внимавай!… — викна Уест.
Скай Монстър се обърна светкавично — за кой ли път — и видя, че един от тримата египтяни — улучен, но не убит — вдига пистолет в окървавената си ръка и се прицелва в него почти от упор. Египтянинът дръпна спусъка… и в същия миг изневиделица покрай него се стрелна кафява сянка и в следващата част от секундата пистолетът изчезна от ръката му.
Беше Хор.
Соколът на Джак — бе останал на борда на „Хали“ по време на мисията в Абу Симбел — бе изтръгнал пистолета от пръстите на войника!
Джак мина покрай Скай Монстър и с ритник изхвърли египтянина през зеещата врата. Възцари се тишина.
Хор — вече беше пуснал тежкия пистолет — кацна на рамото на Джак.
— Добра работа, пиленцето ми — каза Уест, погали го с пръст между крилата, пристъпи към все още потресения пилот и натика в ухото му изпадналата слушалка.
— Щом ти си тук долу, кой кара самолета?
— Магьосника.
— Магьосника не може да кара и колело — каза Джак. — Качвай се горе и веднага отвори задната рампа, за да се качат и другите. Аз ще поема охраната на вратите.
— Джак, почакай! Трябва да ти кажа нещо! Съвсем скоро пътят свършва. Само с три двигателя сме и ми трябва много по-дълга писта, за да излетим, а тази отсечка е последната, която мога да използвам.
— Кога ще излезем на нея?
— Две минути… не повече. Джак… Джак… какво да правя, ако… ако не всички успеят да се качат?
Джак съвсем сериозно отговори:
— Стигне ли се дотам, вземаш Лили, Магьосника и Стълба и се махате оттук! Това е основният
