Шестте свещени камъка

излезе нов Хамър, въоръжен с установка за изстрелване на ракети, монтирана в задната му част.

Хамърът стреля — от установката излетя единствена, но смъртоносна ракета — и Магьосника разтвори широко очи при мисълта какво ще се случи, когато тази ракета попадне в отсека и се взриви… само че ракетата рязко се отклони и изчезна от полезрението. Той въздъхна облекчено. Не ги бяха улучили. Миг по- късно разбра, че изобщо не е така. Разнесе се експлозия и Магьосника осъзна, че ракетата е улучила един от двата двигателя на „Халикарнас“ отдясно.

Попадението беше пряко — ракетата се заби във външния от двата двигателя, пръсна го на хиляди парчета и остави на негово място плътен облак дим.

— Начукаха ми го странично! — изрева Скай Монстър, прищрака моментално няколко ключа и започна да изхвърля горивото, което можеше да бъде възпламенено от експлодиралия двигател, като едновременно с това блокира всички горивоподаващи тръбопроводи, така че огънят да не се разпространи към резервоарите в самото крило.

Едва тогава намери кураж да погледне навън през десния прозорец на кабината. Двигателят се бе превърнал в купчина огънат метал и извити проводници. Налагаше се да се освободи от него. Излитането все още бе възможно, но само с три двигателя щеше да е в значителна степен затруднено — сега щеше да им трябва по-дълга писта, защото набирането на достатъчна за излитане скорост щеше да стане по- бавно.

Не можеше да има никакво съмнение — повредата бе тежка.

Самолетът намали.

Преследващият ги конвой съкращаваше разстоянието.

Гледката бе невероятна.

Грамадният 747 фучеше по магистралата през пустинята, преследван от цяла орда военни машини — хамъри, джипове, камиони и автобуси, — всички се носеха с над 100 километра в час, като глутница хиени по следите на ранен бивол.

Щом излезе на подходяща дистанция, конвоят откри стрелба.

Съвсем естествено първата цел бяха гумите на „Халикарнас“, само че гигантският самолет разполагаше с протектори от кевлар, способни да устоят на всякакви куршуми.

Затова преследвачите предприеха втора, много по-опасна тактика.

Първият преследващ камион изскочи напред и се мушна под лявото крило на „Хали“.

Без да губят време, войниците от египетските специални сили — бяха цял взвод — предприеха стандартната тактика срещу самолет: скачаха на покрива на кабината и оттам се прехвърляха на крилото в най-ниската му точка, мястото на свързването му към фюзелажа на „Халикарнас“.

Скай Монстър безпомощно наблюдаваше от кабината.

— Проклятие!

Погледна през прозореца от другата страна и видя цял автобус с войници да завива под другото крило.

— Мамка му… мамка му… мамка му…

В този момент в кабината влязоха Магьосника и Лили.

— Какво става?

— Загубихме четвърти двигател и сега ни вземат на абордаж откъм крилата! — обясни бързо Скай Монстър. — По никакъв начин не можем да се защитим. Те са като бълхи, които не мога да изтръскам.

— Трябва да направиш нещо…

— Магьоснико, не съм чувал някой да се е отървавал в подобна ситуация. Правя каквото мога.

— Не можем ли да излетим?

— Можем… но ми трябва много по-дълга писта. — Скай Монстър започна да клати самолета наляво и надясно.

Египетските войници на крилете почнаха да се мъчат да запазят равновесие, търсеха за какво да се хванат. Неколцина паднаха на пътя.

Но повечето намериха за какво да се хванат, а и от автобуса вече се качваха още.

„Халикарнас“ — носеше се по магистралата със скорост, която не му позволяваше да излети — беше обречен.

Магьосника погледна картата на местността и каза:

— След пет километра магистралата се изправя. Правата отсечка е дълга около два километра. След това отново започват завои през хълмовете и това продължава чак до суданската граница.

— Искаш да кажеш, че това ни е пистата ли? — изръмжа Скай Монстър.

— Единствената ни писта.

Скай Монстър продължаваше да гледа тревожно през десния прозорец.

— Магьосник, ще покараш ли тая бракма няколко минути? — внезапно попита той и стана.

— Да карам „Хали“? — сепна се Магьосника. — Та аз дори кола не мога да карам като хората.

— Е, време е да се научиш. Ето, гледай. Сега ще ти покажа как…

На километър и половина зад отчаяно опитващия да се измъкне от преследвачите си „Халикарнас“ последният автобус в автоколоната на военния конвой караше на отреденото му място и всички в него с интерес наблюдаваха зрелищната гледка на онова, което ставаше пред тях.

Така че никой не забеляза малкия „Ланд Роувър Фриландър“ — сега шофиран от Мечо Пух, — който се приближи по магистралата зад тях. И пак никой не забеляза как джипът се залепя отзад и отдясно, и пак никой не е забеляза как Уест, Стреч и Астро стъпват на капака на фриландъра и се качват по стълбата на покрива на автобуса.

Тримата изтичаха до кабината и пуснаха две от газовите гранати на Астро през люка й.

След няколко секунди — това, че всички вътре вече са под въздействието на газа, пролича по факта, че автобусът започна да криволичи — Уест легна по корем, бръкна в люка, отключи предната врата и се вмъкна вътре, следван от партньорите си.

Уест — предвидливо си бе сложил маска — издърпа изпадналия в несвяст шофьор от седалката и седна зад волана.

Макар да се намираше на опашката на конвоя, виждаше тромаво тресящия се „Халикарнас“, виждаше черния облак дим под дясното му крило и накацалите и по двете крила нападатели.

Астро огледа задната част на автобуса. Беше пълна с „приспани“ войници — всичките обикновени пехотинци.

— Египетската армия — съобщи той, след като хвана за яката най-близкия и огледа петлиците.

— Като повечето африкански страни, египетската армия понякога предлага услугите си срещу заплащане — обясни Джак. — Ако имаш достатъчно пари и нужните връзки, не е проблем да си купиш малко „мускул“ за ден-два. Без никакво съмнение конкурентите ни разчитат на солидна подкрепа. Сега, ако не възразявате, е време да разчистим пътя и да свалим онези нещастници от самолета. Стреч, това предно стъкло вече не ми е нужно.

Стреч пристъпи напред и пръсна стъклото с един откос.

— Господа — каза Джак и свали газовата си маска. — По гумите.

Без да обръща внимание на брулещия лицето му въздух, който нахлуваше през пръснатото стъкло, Джак настъпи газта, вдигна до 130 километра в час и започна да задминава колите пред тях. Стреч и Астро пък почнаха да стрелят по задните гуми на другите коли.

Гумите се пукаха с гръм, изненаданите шофьори не успяваха да овладеят машините и те изхвърчаваха от платното. Автобусът на Уест неумолимо си пробиваше път напред.

След необяснимото за останалите катастрофиране на четири машини, шофьорът на един от хамърите забеляза напредващия автобус на Уест и стрелецът му завъртя картечницата назад… но в следващия миг Стреч ликвидира хамъра с ракета „Предатор“. Хамърът излетя от магистралата, превъртя се и падна.

Друг джип ги забеляза и също понечи да ги обстреля, но Уест го изпревари, заби автобуса в него и го