— Значи така — каза Джак. — Планът остава същият. Магьосник, ти продължаваш да бягаш — задачата ти е да се измъкнеш. Така че хващай магистралата и поеми на юг, към суданската граница. Скай Монстър ще може да те вземе някъде по пътя. Ние следваме в същата посока, доколкото можем, и се опитваме да ви настигнем.
— Окей… — каза Магьосника, но в гласа му прозвуча съмнение.
— Ловецо, имайте готовност — обади се Скай Монстър. — Изпращам ви два пакета. Нещо като коледен подарък в аванс.
Джак вдигна поглед към небето и видя тъмния силует на „Халикарнас“ да захожда към скалистия остров.
Голямата машина се спусна на трийсетина метра над водата, прелетя с рев над главите им и от задния товарен отсек се откъсна нещо с парашут. Преценката на стария майстор бе отлична — пратката падна във водата само на петдесетина метра от брега.
В мига, в който докосна водата, „подаръкът“ се освободи от опаковката си, моментално започна да се надува… беше моторна лодка с извънбордови мотор.
— Весела Коледа — каза Джак.
След няколко минути вече се люшкаха по ниските вълни на път за западния бряг.
Целта им беше стар рибарски кей на няколко мили южно от големите статуи на Абу Симбел.
Почти в момента, когато слязоха на брега, втора пратка с парашут леко се приземи в пустинята на няколкостин метра от тях.
Пратката беше компактен джип „Ланд Роувър Фриландър“ със задвижване на четирите колела — подарък на „Халикарнас“ от британците на остров Мортимър, — олекотена конструкция, но за сметка на това модифицирана за военно предназначение.
А зад волана бе Стреч.
— Да ви хвърля донякъде, а? — ухили се той.
Гумите на фриландъра изсвистяха и малкият джип с висока проходимост буквално полетя напред.
Джак седеше до Стреч, който караше съсредоточено. Отзад се бяха натъпкали Астро, Алби, Мечо Пух и Зоуи: едва си бяха намерили място в купчината огнестрелно оръжие, сред което имаше дори установка за изстрелване на ракети „Предатор“.
Джак отново опита радиото:
— Ятаган! Лешояд! Обадете се! — Но отговор нямаше.
Двамата трябваше да покриват кея, но Магьосника не ги бе споменал в разказа си за атаката на камикадзетата. Отсъствието им без никакво обяснение беше доста подозрително.
Малкият фриландър подскачаше през пустинята и оставяше зад себе си прашен облак. Летяха към асфалтираната магистрала, водеща на юг.
Още преди да излязат на магистралата, видяха разгръщащото се преследване: самотният бял събърбън на Магьосника фучеше пред конвоя на египетската армия от автобуси, джипове, камиони и хамъри.
— Най-малкото, което сме длъжни да постигнем — каза Джак на Стреч, — е да спасим заредения Стълб. Знанието на него е… безценно.
— Не трябва ли да спасим и себе си? — възрази Стреч.
— Единствено важна е Лили. Всички останали сме… на второ място. Нашето измъкване може и да не се получи, но нейното е задължително. Тя е по-важна от всеки от нас. — И той погледна косо Стреч. — От всички нас. Съжалявам, приятел.
— Е… хубаво е човек да има реална представа за собствената си ценност.
Джак посочи с брадичка сцената пред очите им.
— Виждаш ли последния автобус в конвоя… онзи, дето едва се влачи зад всички останали?
— Да…
— Искам го.
Магьосника караше като обезумял.
Стискаше волана на откраднатия събърбън с такава сала, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Очите му скачаха върху три неща: пътя напред, конвоя преследвачи и седалката до него: на нея Лили, с отворени очи и кървави следи от одрасквания по лицето, безпомощно се люшкаше при всяка неравност по пътя.
Преследвачите вече го наближаваха, виждаше го в огледалото. Два наистина застрашително изглеждащи хамъра с картечни гнезда в задната част се канеха да минат от двете му страни.
— Скай Монстър! — извика Магьосника в микрофона. — Къде си?
— Тук!
Без никакво предупреждение огромният черен търбух на „Халикарнас“ прелетя ниско над колата на Магьосника и кацна на магистралата пред него. Вратата на задния люк се смъкна като товарна рампа точно пред събърбъна.
— Окей… ще забавя малко! Хайде, качвай се! — ненужно обясни Скай Монстър.
Големият 747 се носеше начело на колоната по магистралата със 130 километра в час, крилете му излизаха далеч извън прашните банкети.
Магьосника натисна газта.
Колата скочи напред към зейналата в тялото на чудовището дупка.
В този момент двата хамъра откриха огън.
Куршумите изхвърлиха искри от корпуса на събърбъна и бронирания фюзелаж на самолета, дори от вътрешността на товарния отсек.
Задното и страничните стъкла на събърбъна се пръснаха на парчета. Магьосника се сниши в седалката, но не изпусна от поглед рампата на „Халикарнас“.
Събърбънът се заклати, приплъзна, но запази посоката си и с последно изцеждане на цялата мощност на мотора Магьосника го качи на рампата, образувана от задния капак, влетя в огромното помещение на товарния отсек и се понесе към предната преградна стена.
Настъпи спирачката и закова пред нея.
— Господи, аз ли го направих?! — възкликна.
— Божичко, Магьоснико, направи го! — обади се по радиото Скай Монстър. — Бях убеден, че си поне на метър встрани. Добро шофиране, Фанджо9…
Магьосника се обърна, за да види как е Лили, и видя, че е отворила безсилно очи.
— Добро утро, малката…
Думите му бяха прекъснати от силен тласък отзад — един от египетските хамъри се бе осмелил да се качи по рампата след тях!
Магьосника залитна напред.
В следващия момент сработиха инстинктите му.
Той включи на задна скорост и натисна педала на газта.
Събърбънът скочи назад, блъсна хамъра и го изтласка надолу по рампата и извън самолета под жаркото слънце. Тежката машина падна на пътя, спирачките й блокираха, тя поднесе рязко и започна да се извърта странично. Следващите две машини успяха да я избегнат, но третата — камион — я блъсна и това беше краят и на двете.
— Скай Монстър! — извика Магьосника от товарния отсек. — Вдигай тая проклета рампа и да изчезваме!
— Готово, Маг.
Двигателите на „Хали“ завиха още по-пронизително в подготовка за излитане. Едновременно с това товарната рампа започна да се вдига и през бавно затварящия се процеп Магьосника видя преследвачите — гневна колона тежковъоръжени коли.
Рампата вече бе наполовина затворена. И изведнъж конвоят се раздели в средата и отпред бавно
