Шестте свещени камъка

Имейли.

Много при това.

Джак взе кафето, влезе в кухнята и погледна екрана.

Над двайсет имейла от Макс Епер току-що бяха постъпили в пощенската му кутия „Входящи“. Джак щракна с мишката върху едно от електронните съобщения и пред погледа му се появи цифровата снимка на издълбан в някаква стена древен символ. Доколкото можа да прецени, беше китайски.

— О, Магьосник — въздъхна той, — какво има пък сега? Да не би пак да си забравил да си вземеш резервен твърд диск?

Защото това се бе случвало на Магьосника. Трябваше да архивира някаква информация, но бе забравил да вземе втори твърд диск, така че бе изпратил снимките си на Джак под формата на електронна поща.

Джак изпъшка, влезе в интернет, отиде на страницата на чат рума „Властелинът на пръстените“ и се регистрира с потребителското си име там: STRIDER101.

Появи се малко използваното от другите табло за обяви. Това бе начинът, по който той и Лили комуникираха с Магьосника — чрез предлаганата от интернет анонимност. Щом Магьосника изпращаше имейли в голям обем, то сигурно бе изпратил и обяснение за това чрез функциите на чат рума.

И наистина, последното оставено на таблото съобщение бе от GANDALF101 — Магьосника.

Уест превъртя надолу, за да разгледа съобщението, очакваше да прочете обичайното притеснено извинение от Магьосника…

… но се изненада от това, което видя.

Защото видя числа.

Много числа, сред които имаше скоби и наклонени черти:

(3/289/5/5) (3/290/2/6) (3/289/8/4) (3/290/8/4) (3/290/1/12)

(3/291/3/3) (3/187/15/6) (3/168/9/11)

(3/47/3/4) (3/47/4/12) (3/45/163) (3/47/1/5)

(3/305/3/1) (3/304/8/10)

(3/43/1/12) (3/30/3/6)

(3/15/7/4) (3/15/7/3)

(3/63/20/7) (3/65/5/12)

(3/291/14/2) (3/308/8/11) (3/232/5/7) (3/290/1/9)

(3/69/13/5) (3/302/1/8)

(3/55/4/11–12) (3/55/3/1)

Джак се смръщи. Работата изглеждаше сериозна.

Това бе шифровано съобщение от Магьосника — специален код, известен само на членовете на най- вътрешния кръг съмишленици.

Да, явно ставаше дума за нещо сериозно.

Джак взе от лавицата роман с меки корици — същата книга, която Магьосника бе използвал, за да шифрова съобщението си в Китай — и бързо запрелиства страниците, за да дешифрира.

Вписваше думите под всяка числова препратка. Накрая можа да прочете цялата шифрограма… и кръвта му изстина.

(3/289/5/5)	(3/290/2/6)	(3/289/8/4)	(3/290/8/4)	(3/290/1/12)
МАХНИ	СЕ	МАХНИ	СЕ	СЕГА
(3/291/3/3)	(3/187/15/6)	(3/168/9/11)
ВЗЕМИ	ОГНЕНИЯ	КАМЪК
(3/47/3/4)	(3/47/4/12)	(3/45/163)	(3/47/1/5)
И	МОЯТА	ЧЕРНА	КНИЖКА
(3/305/3/1)	(3/304/8/10)
И	БЯГАЙ
(3/43/1/12)	(3/30/3/6)
НОВА	КРИЗА
(3/15/7/4)	(3/15/7/3)
КРАЙНО	ОПАСНА
(3/63/20/7)	(3/65/5/12)
ВРАГОВЕТЕ	ИДВАТ
(3/291/14/2)	(3/308/8/11)	(3/232/5/7)	(3/290/1/9)
ЩЕ	СЕ	СРЕЩНЕМ	ПРИ
(3/69/13/5)	(3/302/1/8)
ГОЛЯМАТА	КУЛА
(3/55/4/11–12)	(3/55/3/1)
НАЙ-ЛОШОТО	ПРЕДСТОИ

— Проклет да съм — прошепна Джак.

Хвърли поглед през прозореца. Лили и Алби все още лудуваха пред обора. После погледна оранжевото небе зад тях, така прекрасно в утринното слънце…

… а небето започваше да се изпълва с падащи фигурки… десетки и десетки… фигурки, над които разцъфваха парашути.

Десантчици. Стотици десантчици.

Идваха във фермата му.

Атаката срещу фермата на Джак

Джак изскочи от къщата и извика:

— Деца! Бързо тук! Бързо!

Лили се обърна озадачена. Алби също — след миг.

Джак едновременно говореше и обясняваше с жестове:

— Лили, събери си нещата в куфара! Алби, ти също! Тръгваме след две минути!

— Тръгваме? Защо? — попита Алби.

Лили обаче познаваше това изражение върху лицето на Джак.

— Защото трябва — каза/показа тя. — Хайде.

Джак изтича в къщата и удари с юмрук по вратите на двете стаи за гости:

— Зоуи! Скай Монстър! Събудете се! Загазихме!

От стаята за гости номер 1 излезе Скай Монстър — космат новозеландец, приятел на Джак и дългогодишен пилот.

С голяма черна брада, увиснало бирено шкембе и рошави вежди, Скай Монстър не беше най-приятната първа гледка рано сутрин. Имаше си нормално име, но то, изглежда, бе известно само на майка му.

— Не викай толкова, Ловецо — изръмжа той. — Какво става?

— Нападат ни. — И Уест посочи през прозореца.

Все още с насълзени очи, Скай Монстър погледна, видя рояка спускащи се парашути, които изпълваха утринното небе, и се ококори.

— Нападат Австралия?

— Не, само нас. Само фермата. Обличай се и слизай при „Халикарнас“. Почни подготовка за незабавно излитане.

— Ясно — каза Скай Монстър и тръгна да изпълнява задачата. В този момент се отвори и вратата на спалнята за гости номер 2 и разкри далеч по-приятна гледка.

От нея излезе Зоуи Кисейн, облечена в една от пижамите на Уест. С небесносините си очи, късата руса коса и покритото си с фини лунички лице тя беше истинска ирландска красавица. Беше в отпуск от Скиатан