Шестте свещени камъка

спътник е показан като източник на поле с нулева енергия — същото нещо, от което се състои нашата Тъмна звезда.

— Е, добре е да се знае, че това може да се случи и на други места във Вселената — коментира Магьосника.

— Следващата страна на Стълба е още по-невъзможна — продължи Алби. — Тя… хм… като че ли обяснява проблема с разширяването на Вселената.

— Господи! — Магьосника се облещи. — Сигурен ли си?

— Какъв проблем с какво, че не разбрах? — попита Лили.

Магьосника обясни:

— Смята се за общоприето, че нашата Вселена се разширява. Проблемът, пред който са изправени учените, е, че тя би трябвало да се разширява по-бързо, отколкото я наблюдаваме да го прави10. Това принуждава учените да заключат, че някъде има отрицателна енергия или сила, която държи Вселената като в юмрук и така забавя разширяването й. Откриването на физическите Компоненти на тази отрицателна енергия би спечелило на откривателя си Нобелова награда още утре.

Лили се усмихна на Алби и каза:

— Значи започвай да работиш над благодарствената си реч.

— Не смятам, че намирането на древен Стълб и прочитането на съдържанието му може да се смята за откритие — възрази Алби.

— Работата е там — намеси се Магьосника, — че става дума за невероятни неща, невероятно знание. Откритието на Алби всъщност обяснява равновесното състояние във вселената: необяснимото равновесие във вселена, която се разширява след Големия взрив, но на това се противопоставя обратна сдържаща сила. Това е монументално. Ние ставаме притежатели на свръхзнание, предадено ни от една изключително щедра циви…

Пронизителен писък раздра въздуха и отекна от хълмовете.

А после се възцари тишина и всички се заоглеждаха. Откритието на Алби ги бе накарало за момент да забравят къде се намират.

Понеже тишината продължаваше, Магьосника се прокашля и каза:

— Ще е крайно интересно да разберем какво има на последната страна на Стълба. Отлична работа, Алби, ти се справи много добре. Джак казваше, че си наистина даровит. Лили е голяма късметлийка, че си неин приятел.

Алби се усмихна широко.

Зоуи — наблюдаваше разговора с подчертан интерес, защото ако не друго, тези проблеми и космическите загадки им помагаха да не мислят за смъртта на Джак попита:

— Но ако това е знанието, каква би могла да е следващата награда — топлината?

Всички погледнаха Магьосника.

— Нещо на същото висше ниво, предполагам. Но различаващо се по някакъв начин от чистото знание като това. Навремето познавах един американски преподавател, който се интересуваше от Рамзесовите камъни — голям учен в Масачузетския технологичен институт, казваше се Феликс Бонавентура. Та Бонавентура силно се интересуваше от втората награда. Интерпретираше „топлина“ като „енергия“, или по- скоро като някакъв източник на енергия, понеже всички известни ни източници на енергия изискват произвеждането и на топлина: въглища, пара, двигатели с вътрешно горене, дори ядрената енергия. Но ако можем да произвеждаме топлина или движение без нуждата от гориво, това би означавало да разполагаме с неограничен запас от енергия.

— Да не говориш за вечен двигател? — недоверчиво попита Алби.

— Бонавентура смяташе, че именно това е втората награда — потвърди Магьосника. — Тайната на вечното движение.

— Е, това вече е нещо, за което китайците биха убили — намеси се Зоуи. — Там буквално се задушават от замърсяване вследствие изгарянето на огромно количества въглища.

— Същото се отнася и до Америка — каза Алби. — Близкият изток повече няма да им трябва.

— Ще се промени целият свят — каза Магьосника. — Саудитците и огромните им запаси от петрол ще станат излишни. Няма да има нужда от въглищата. Господи, та самият начин на водене на война ще се промени: знаете ли, че към края на Втората световна война, нацистите са използвали коне и каруци, понеже свършили горивото си? Награда като „топлината“ определено ще промени облика на света.

Следобед Соломон и Зоуи се заловиха да поправят един от двата „Хюи“ в депото. За разлика от камионите, двигателите на хеликоптерите се оказаха почти непокътнати и частите, които липсваха в единия, лесно можеха да се вземат от другия.

По някое време Соломон слезе от хеликоптера, бършеше ръцете си с мръсен парцал.

— Дами и господа, хеликоптерът ви е готов.

— Ами да намерим неета тогава — каза Магьосника и стана.

Демократична република Конго

11–13 декември 2007

Разнебитеният стар хеликоптер „Хюи“ на ООН бавно летеше над покритите с джунгла планини на Източно Конго, все още без плазове за кацане.

Пилотираше Зоуи. Магьосника седеше до нея и не спираше да прелиства множеството карти и бележки, и да търси информация в лаптопа си.

— Преди няколко години накарах Джак да ми направи проучване на известното за неета — каза той и намери нужната страница сред бележките си:

Племето неета

• Изолирано племе в Демократична република Конго/Заир; войнствено; другите племена се страхуват от него; канибали.

• Вродени уродства във всички членове, разновидност на синдрома на Протей (уголемени костни образувания по черепа, като при елефантиазиса).

• Открито е случайно от Хенри Мортън Стекли през 1876; воините на неета избили 17 души от експедицията му, а Спенли едва се измъкнал жив; години по-късно се опитал да намери пак, но не открил мястото.

• Може би на същото племе се е натъкнал гъркът Йероним по време на своята експедиция в Централна Африка (Йероним споменава за племе с ужасни деформации по лицата в джунглата южно от Нубия. Точно от неета той открадва прозрачното кълбо, използвано по-късно от Делфийския оракул)

• Най-добрият, експерт: д-р Даян Касиди, антрополог от Университета в Южна Калифорния. Цялата й 20-членна експедиция изчезва през 2002 по време на търсене на неета в Конго.

• Касиди намерила тази скална рисунка в пещера в Северна Замбия и я приписала на предците на неета:

• Тя като че ли изобразява кух конус на вулканичен кратер, на чийто връх е Делфийското кълбо, но смисълът не е ясен.

— Ей! — извика Зоуи. — Виждала съм тази рисунка. Беше в…

— Беше при първия Връх — прекъсна я Магьосника. — Което подсказва ясна връзка между нашата мисия и неета. Ключът обаче е Йероним… — Той прещрака през записите в базата данни в лаптопа. —