Йероним… Йероним… Аха, ето го!
Беше намерил нужния му запис — сканирано изображение на древен ръкопис, написан на гръцки.
— Какво е това? — попита Лили.
— Това е ръкопис, съхраняван в Александрийската библиотека, написан от великия гръцки учител и изследовател Йероним.
Преди няколко години Магьосника и Джак бяха открили в Атласките планини голяма колекция ръкописи — колекция, която впоследствие се оказа, че била част от прочутата Александрийска библиотека, отдавна смятане за унищожена, когато римляните я изгорили. След месеци на търпеливо сканиране Магьосника бе успял да въведе всички ръкописи в различните си компютри.
Йероним бил изключителен човек. Не само бил голям учител, но и несравним изследовател… нещо като Индиана Джоунс на древността. Преподавал в Академията заедно с Платон и ученик му бил не кой да е, а самият Аристотел. Точно той откраднал Делфийското кълбо от неета и го занесъл в Гърция, където впоследствие го използвали за предсказване на бъдещето.
— Делфийското кълбо? — попита Зоуи, без да откъсва поглед от уредите за пилотиране. — Имаш предвид Прорицателския камък на Делфи? Един от Шестте свещени камъка?
— Да — потвърди Магьосника. — Йероним го откраднал от неета, но от онова, което съм чел от него, той винаги е смятал да им го върне. Именно затова написал този ръкопис — за да може един ден Кълбото да бъде върнато.
— И било ли е върнато? — попита Алби.
— След като осъзнали каква е силата му, гърците не искали да го върнат — каза Магьосника. — Но към края на живота си Йероним се вмъкнал тайно в храма пещера на Оракула, взел Прорицателския камък и напуснал Гърция с лодка. Отбил се в Александрия, оставил в библиотеката тези ръкописи и продължил на юг към Африка. Повече никой не го видял. — Магьосника се обърна към Лили. — Можеш ли да преведеш този ръкопис?
Тя сви рамене. Беше на старогръцки, а старогръцкият бе елементарен за нея.
— Разбира се. Тук се казва:
В ДОЛИНАТА НА ПАЗИТЕЛИТЕ НА ДЪРВЕТА,
ТАМ, КЪДЕТО СЕ СЪБИРАТ ТРИ ПЛАНИНСКИ РЕКИ,
ПОЕМИ ПО ЛЯВАТА
И ЩЕ НАВЛЕЗЕШ В ТЪМНИЯ СВЯТ
НА ПЛЕМЕТО, ОТ КОЕТО СЕ СТРАХУВА САМИЯТ ХАДЕС.
— „Племето, от което се страхува самият Хадес“? — повтори Зоуи. — Очарователно.
— Репутацията на неета е толкова страховита, че те са се превърнали в мит — обясни Соломон. Много африканци плашат децата си с тях: канибализъм, човешки жертвоприношения, дори убивали собствените си деца.
— Мен не можеш да ме уплашиш със страшна приказка — заяви Лили, мъчеше се да говори като възрастна. — Добре де… Долината на пазителите на дървета? Това трябва да е отправната точка.
Магьосника вече търсеше из базата данни в компютъра си.
— Да, да… Имаше някаква препратка към тази долина. Но къде?… А… ето я! Аха…
Лили се наведе над рамото му и видя на екрана заглавната корица на книга, оръфано издание от 19-и век, озаглавено „През Черния континент“, с автор Хенри Мортън Стенли.
— Стенли е написал много книги за експедициите си в Африка, повечето от тях романтична боза — обясни Магьосника. — Тази обаче съдържа подробности за действително забележителната му експедиция през африканския континент, като се започне от Занзибар на изток и се свърши с Бома на запад. Стенли тръгва от Занзибар начело на керван от 356 души и година по-късно се появява при естуара на река Конго на атлантическото крайбрежие със само 115 от хората си, всички едва се държат на крака от глад… По време на експедицията Стенли влиза в многобройни сражения с местните племена, сред които се набива на очи потресаваща схватка с племе, което напомня за неета. Стенли разказва, че непосредствено
— И? — подкани го Зоуи.
Аз вярвам, че Стенли е казал истината, просто е сбъркал в описанието на подробностите за маршрута — това е характерен за него пропуск. Точно затова никой не е могъл да намери долината. Но ако реконструираме реалния маршрут на Стенли по особеностите на релефа, споменати в тази книга, може и да имаме късмет.
— Е, аз поне не разполагам с по-добър план — призна Зоуи.
— И аз — нетърпеливо каза Лили. — Да почваме, а?
Конго.
Известна в миналото като Заир, но преименувана през 1997 на Демократична република Конго, страната е трета по големина в Африка и почти толкова голяма на площ, колкото е Индия. Но само три процента от тази огромна площ са култивирани, което означава, че 97% от Конго е чиста джунгла, при това в по- голямата си част все още неизследвана.
Това е жестока земя — като се започне от опасностите на могъщата река Конго и се стигне до непроходимо гъстите джунгли, царство на змии и хиени. Не на последно място идва веригата от активни вулкани и дивият югоизток — тъмното сърце на Черния континент.
Като се придържаше към указанията на Магьосника, Зоуи пое на юг.
Летяха три дни, като от време на време спираха в изоставени депа на ООН, за да потърсят храна и гориво. Най-сетне навлязоха в най-слабо населената част на страната — а може би и на целия континент — платото Катанга в крайния юг.
Осеяно с вулкани, планини и зелени речни долини — то е едновременно и живописно, и крайно изолирано. В планинските ждрела се изливат гигантски водопади. Захранвани от постоянно високата влажност, слоеве мъгла се стелят из долините по цял ден.
Докато летеше, Зоуи непрестанно използваше радиоскенера, за да прослушва всички военни и търговски честоти, което й позволяваше да е в течение на цялата радиокомуникация в този район на страната: военни патрули на конгоанската армия, представителите на ООН и може би…
— …
—
Хората на Вълка бяха близо.
Следобеда на третия ден, след като бяха загубили време да изследват поне десетина фалшиви следи, Магьосника забеляза планина, спомената от Стенли в книгата му: планина с два водопада.
— Тя е! — възбудено извика той. — Зоуи! Дай на югозапад!
Зоуи го послуша и снижи хеликоптера над гъстообрасла долина, през която течаха три бистри бързи реки.
— Кацни, където се сливат — извика Магьосника.
Кацнаха и предпазливо слязоха от машината.
Лили ги видя първа и възкликна:
— Страхотни са!
Алби само ахна и зяпна.
Пред тях започваше и се губеше в мъглата гора от огромни дървета.
Призрачно сиви, дърветата се издигаха на поне шейсет метра, сплетените им клони образуваха навес, през който слънцето не можеше да проникне.
