Но вниманието на децата бе привлечено от стволовете на дърветата — от огромните дебели стволове.
Всички гигантски дънери — а те бяха десетки и по десетина метра в диаметър — бяха издялани като статуи на мъже.
Някои изобразяваха стари вождове, други — воини и жреци. Всички имаха сурови изражения, бяха напрегнати и войнствени.
И всички бяха стари, много стари. Гигантските дървета се бяха напукали с времето и бяха оплетени от гъсти лиани, които като че ли задушаваха статуите като огромни змии. Фигурите чезнеха в далечината и сякаш бяха безчислена армия от часови, която охраняваме самите устои на времето.
Въздухът не помръдваше, в гъстата джунгла цареше мъртва тишина.
Магьосника сложи ръка на рамото на Лили и каза тихо:
— Долината на пазителите на дървета.
— И накъде ще вървим сега? — попита Соломон.
Алби бе метнал на врата си цифровия фотоапарат на Зоуи. Вдигна го и направи бърза серия снимки на невероятната гора.
Магьосника цитира Йероним:
— „В долината на пазителите на дървета, там, където се събират три планински реки, поеми по лявата“ — изглежда доста ясно. Продължаваме до мястото, където трите реки се сливат, и тръгваме по лявата.
Докато другите гледаха със страхопочитание огромната издялана гора, Зоуи тръгна нагоре по брега.
Нещо бе привлякло погледа й на петдесетина метра натам.
Стигна до завоя на реката…
… и спря като закована.
— Мамка му — прошепна.
Видя поне трийсет лодки, разбити и изпочупени, полупотопени в реката. Изоставени лодки от най- различни модели и на различна възраст. Някои изглеждаха по-съвременни, други видимо бяха от епохата на патрулните лодки по време на Втората световна война, трети — още по-стари: имаше сглобяеми лодки, каквито бяха използвани по времето на Хенри Мортън Стенли. Виждаха се дори два полуразрушени хидроплана и един катастрофирал хеликоптер, носещ обозначенията на анголската армия.
Зоуи гледаше невярващо.
Това бяха превозни средства, дошли до това място и завинаги останали тук.
— Мамка му. Това е капан и ние сами влязохме в него. — Тя рязко се извърна и извика: — Лили… Магьоснико… да се връщаме веднага при хеликоптера…
В същия момент обаче хеликоптерът избухна.
Експлозията отекна из долината.
Магьосника, Соломон и децата се обърнаха към хеликоптера и видяха на негово място огнена топка.
Зоуи дотича по брега и също се загледа в пламъците.
А после някакъв клон изпука на отсрещния бряг и тя се извърна и видя тъмна сянка да се измъква от водата и да изчезва сред зеленината.
Дивак.
И тогава я осени.
Неета бяха откривани многократно през вековете. От изследователи — случайно; веднъж, изглежда, дори от анголски патрул. Но ако никой външен никога не разкажеше на света за тях, неета щяха завинаги да останат легенда.
А какъв по-добър начин да се отвлече вниманието на дошлия тук от тези зрелищни дървета — величествените статуи поглъщаха вниманието му, а междувременно някой от племето повреждаше лодката или хеликоптера.
„Както изработиха и нас“, помисли Зоуи.
— Господи — каза тя на глас, — как е възможно да съм толкова… Проклятие!
А после отвсякъде изникнаха тъмнокожи диваци с лица, покрити с бяла боя, и налети с кръв жълти очи. От челата и челюстите им излизаха отвратителни костни израстъци, които им придаваха зловещ, нечовешки вид.
„Синдромът на Протей — помисли си Магьосника. — Деформации, дължащи се на храна и задълбочаващи се в резултат на дългогодишно кръвосмешение“.
Бяха петнайсетина и държаха лъкове и огнестрелни оръжия. Придвижваха се приведени: предпазливи, но уверени.
Заобиколиха ги от всички страни. Зоуи, Соломон и Магьосника инстинктивно образуваха кръг около децата.
— Мисля, че търсенето приключи — прошепна Соломон. — По-точно неета ни намериха.
Шестото изпитание
Племето, от което се страхува самият Хадес
Поведоха ги през джунглата — пътеката криволичеше през плътната зеленина и минаваше покрай скалисти бързеи. Магьосника се спъна в някакъв корен и падна… а когато се изправи на колене, в гърлото му бе опрян нож и един от пазачите му го държеше здраво: явно бе убеден, че това е било опит за бягство.
—
По здрач стигнаха високи скали, между които имаше дефиле, широко двайсетина метра.
В дъното на дефилето имаше впечатляващ строеж: гигантско каменно укрепление, осветено от
