А на острова се издигаше нещо подобно на бронзов триножник, който наподобяваше древен уред за измерване на наклон.
А на пиедестал до „уреда“, издигнат така, че да се вижда от всички жители, лежаха два много свещени предмета:
Стълб от непрозрачно стъкло и красиво кристално кълбо.
Магьосника ги видя и дъхът му секна.
— Вторият Стълб и Прорицателският камък.
Не можаха дълго да гледат всичко това, защото пазачите им ги отведоха до дълбока полукръгла яма в центъра на главния площад. В ямата имаше две квадратни гранитни платформи, издигащи се на шест метра над калното дъно.
А в калта лежаха два грамадни крокодила и ги гледаха с немигащи очи.
Два подвижни моста изтрополиха по местата си и групата безцеремонно бе избутана на гранитните платформи: жените на едната, мъжете на другата. Платформите бяха на три метра от ръба и на два метра една от друга, така че бягството бе невъзможно. И по двете имаше следи от удари с бойни секири и петна от засъхнала кръв.
Подвижните мостове се вдигнаха.
Край платформите вече се събираше тълпа — любопитни жители на селото, всички без изключение с костни израстъци по лицата — и всички с интерес разглеждаха пленниците и оживено ги обсъждаха.
В един момент шепотът заглъхна и тълпата се раздели на две. Запалиха факли, явно за да осветят появата на „официалните“ лица.
Които бяха дванайсет, предвождани от огромен и невероятно тлъст субект, чиито одежди от кожи бяха накичени с оръжия, черепи и различни украшения. Сред оръжията на колана му Магьосника забеляза пищов от 19-и век.
„Вождът на племето. Носи оръжията и черепите на онези, които неговият род е успял да изтреби през вековете. Мили боже…“
Придружаваха го седмина по-млади мъже, всичките високи и с горди осанки.
„Сигурно са синовете му“, реши Магьосника.
Останалите четирима в групата бяха различни: трима определено бяха воини — стройни и мускулести, с пламтящи погледи и нашарени лица.
Четвъртият и последен обаче бе най-странният.
Беше стар и прегърбен — и с най-страшните израстъци по лицето от всички. И неговото лице бе боядисано, само че очите му бяха най-ужасяващите, които Магьосника бе виждал през живота си: този прегърбен старец имаше мъртви жълти ириси, които гледаха налудничаво към всичко и към нищо.
Шаманът на племето неета.
Шаманът прерови нещата им — бяха ги струпали край ямата — и изненадано ахна, като видя първия Стълб. После изкрещя:
—
—
—
Магьосника нямаше абсолютно никаква представа какво означават тези думи.
И изведнъж Лили каза от другата платформа:
— Той говори езика на Тот. Говори го. „Нийхака“ е образувано от „ний“ — „първият“ и „хака“ — „Велик стълб“. Първият велик стълб. „Бомвача“ означава просмукал или оплоден. „Първият велик стълб е оплоден от Нефтис“.
— Нефтис е явно другото име на Тъмната звезда — досети се Магьосника. — Името е гръцко.
И тогава шаманът извади Философския камък и Огнения камък и очите му се ококориха.
Той погледна Магьосника и излая няколко бързи фрази.
Лили плахо преведе:
— Иска да знае как си се сдобил с тези велики средства за пречистване.
— Кажи му: „След дълго обучение и много години търсене“ — отговори Магьосника.
Лили го направи с треперещ от уплаха глас.
Шаманът пое рязко дъх и измърмори нещо; продължаваше да гледа Магьосника с все така широко разтворени очи.
Лили обясни:
— Изненадан е, че говоря Словото на Тот. Намира това за пророческо. Той е шаман и смята, че и ти си…
Шаманът изкрещя и тя спря насред фразата.
Шаманът се обърна и извика нещо. От тълпата излезе една жена.
Лили ахна в секундата, в която я видя.
Магьосника също.
Беше жена от бялата раса, над петдесетгодишна, с посивяла руса коса и дребно лице, измъчено и покрусено. Беше облечена като жените на неета и носеше примитивни украшения.
Магьосника прошепна:
— Доктор Касиди? Доктор Даяна Касиди?
При думите му жената сепнато вдигна поглед, сякаш не бе чувала английски от много време.
Шаманът й кресна нещо и тя побърза да сведе глава.
Значи в това се бе превърнала д-р Даяна Касиди, експерт по неета. Бе намерила тайнственото племе, а неета я бяха направили своя робиня.
Шаманът отсечено заговори на Касиди.
Лили слушаше и превеждаше:
— Нарича я Осмата жена на Великия вожд. Казва й, че не може да ми се довери. Иска тя да превежда.
Шаманът рязко се извърна, изгледа ядно Магьосника и заговори все така остро и бързо.
Даяна Касиди бавно превеждаше на английски:
— Великият шаман Янис желае да знае дали си дошъл тук, за да откраднеш Стълба на неета.
— О, не — побърза да отговори Магьосника. — Тук сме, за да ви помолим да ни позволите да използваме вашия Стълб, да го вземем от вас назаем и да спасим света от Тъмната звезда — същата, която шаманът нарича Нефтис.
Д-р Касиди преведе.
Щом чу превода, шаманът се сепна и почти отскочи. Овладя се и пак заговори отсечено. Касиди преведе:
— Янис казва, че Нефтис властва, както му е угодно. Това е свещеното му право. Кои сте вие, че да се противопоставяте на волята на Нефтис?
— Аз съм един от малцината, които държат да спасят света — смирено отговори Магьосника.
Шаманът отново каза отсечено нещо.
— Янис казва, че щом Нефтис желае да унищожи този свят, тогава така и ще направи. Ние просто ще сме свидетели на мига, когато той отприщи своята мощ. Янис няма да говори повече с теб.
Шаманът се обърна и гневно са отдалечи, като взе всичките им вещи, в това число Огнения камък, Философския камък и първия Стълб.
Пленниците останаха на каменните платформи през остатъка от вечерта безпомощни и изплашени.
Шаманът се оттегли в една голяма подобна на укрепление сграда северно от платформите на брега на езерото.
Украсена с десетки слонски бивни, насочени под наклон навън, тази крепост, а може би храм, се охраняваше от четирима въоръжени с копия жреци с боядисани в бяло лица. Някои от тях обаче имаха пистолети на кръста.
— Воини монаси — каза Магьосника. — Най-добрите воини на неета стават част от висшата класа.
