запалени факли и изградено от огромни кубични камъни. Стотици заострени слонски бивни, агресивно насочени напред, пазеха стръмно каменно стълбище, водещо към постройката.
Единствената пролука в укреплението бе огромен портал в основата му. Висок поне шест метра, той беше оформен като озъбена челюст на животно. От долната МУ половина бликаше бърза река и се спускаше по канал в стълбището, така че сякаш нямаше път, по който се мине през портала.
Десет воини на неета се грижеха за платформата пред портала. Държаха на каишки озъбени дърпащи се хиени.
— Опитомени хиени? — ужасено прошепна Зоуи, докато изкачваха стълбите.
Магьосника й прошепна в отговор:
— Йероним твърди, че неета използвали хиените вместо ловни кучета, но твърденията му били отхвърлени като фантазии. Той казва, че тук хиените се отглеждат от палета и след това ги тренират по жестока система, с бой и глад.
— Ако опитомиш хиена — тихо каза Соломон, — тя може да стане изключително ценен помощник. Обонянието им е несравнимо с това на другите животни. Нямаш шанс да се измъкнеш на глутница преследващи хиени.
— Капан при реката. Унищожени лодки и самолети. Хиени като кучета — изброи Зоуи. — Къде сме попаднали, по дяволите? — И стисна по-силно ръката на Лили.
Стигнаха до портала на върха на стълбището. Един от часовите наду рог и от свода се спусна дървен мост със стъпала. Намести се така, че легна над реката, бликаща от зейналата паст на портала.
Поразени от гледката, заобиколени от страховитите си пазачи, пленниците минаха по подвижния мост и през портала — и влязоха в царството на неета.
От двете им страни се издигаха вертикални стени.
В горната част на дефилето, на сто и двайсет метра над тях, дърветата на тропическата гора бяха съзнателно огънати и принудени да растат навътре, така че да образуват навес и да блокират по този начин погледа отгоре. За всеки летящ в небето наблюдател дефилето и без това скрито между три угаснали вулкана — бе невидимо и неразличимо от околната джунгла.
Зоуи веднага прецени, че през деня отгоре със сигурност проникват слънчеви лъчи, но сега пробиваха единични лъчи лунна светлина и осветяваха клисурата с призрачно синкаво сияние.
Лили вдигна поглед към величествените стени и видя някакво странно движение — непрестанно „стичане“ на нещо, което като че ли напояваше оплетените лиани. Вгледа се и потръпна. Бяха змии, най- различни змии — петнисти скални питони, черни мамби и още много други, влизаха и излизаха от безброй дупки.
— Видя ли ги? — ахна тя.
Алби кимна, не по-малко ужасен.
— Аха…
Дефилето се губеше в скритата от мъглата далечина, преграждано на няколко места от каменни укрепления, които не позволяваха на проникналия тук да се движи по права линия.
Вероятно по същата причина дефилето бе осеяно с най-различни препятствия.
На първо място водата — бързата река, която в крайна сметка се изливаше през портала. Но по пътя си до него водата минаваше през два гъстообрасли с тръстика участъка, три дълбоки вира и едно отвратително вонящо тресавище, обитавано от крокодили.
В мига, в който излязоха от величествения портал, водачът им наду рог и група роби в едно от укрепленията нагоре по течението завъртяха с мъка грамадно колело с ръчки по него и от бързата вода се издигнаха каменни платформи — лъкатушеща пътека, която позволяваше преминаването по дефилето без затруднение.
— За недокоснато от цивилизацията племе на канибали тези хора са изненадващо способни — каза Соломон.
— Недокоснати от
— Магьоснико — прошепна Зоуи, — какво ще стане сега?
Магьосника хвърли поглед към децата, за да се увери, че не ги слушат, и каза:
— Отиваме към смъртта си, Зоуи. Единственият въпрос е колко дълго ще ни оставят живи, преди да ни изядат крайник по крайник.
Пазачите им ги сбутаха да вървят напред и да не приказват.
Тръгнаха по тъмното дефиле, минаха през различи укрепления и се озоваха в по-широко пространство, осветено от пламтящи огньове.
— Господи… — ахна Магьосника, взрян невярващо в царството на неета.
Намираха се на място, където тяхното дефиле се събираше с друго, по-малко — двете се свързваха под прав ъгъл между трите изгаснали вулкана. В следващия момент се озоваха на много по-широко място.
В центъра на древно село, изградено между стените на двете съединени дефилета, се простираше широко езеро.
Самото село бе невероятно.
Стените на двете дефилета бяха осеяни с десетки каменни домове, някои на замайваща височина. Размерите покриваха спектъра от малки къщурки до висока кула, издигаща се от водите на самото езеро.
До по-високо разположените жилища се стигаше по стълби, а по-тясното дефиле отляво бе опасано с висящи във въздуха въжени мостове, които свързваха жилищата.
Зоуи бе поразена от уменията на тези хора да строят мостове: въжените, които гледаха сега, скритите каменни, по които бяха дошли дотук след портала, дори видя и няколко подвижни моста, по които се стигаше до кулата в езерото.
— Магьоснико — каза тя, — тези хора…
— Не, те не са построили всичко това — предугади той въпроса й. — Те само са се нанесли. Също като ацтеките направили с Теотихуакан11.
— Кой тогава е строителят?
— Предполагам, същата цивилизация, създала Машината. Но виж това…
Бяха стъпили на главния площад и Магьосника Гледаше надясно, над езерото.
Зоуи се обърна.
— Какво е това?!
От другата страна на езерото се издигаше невероятно съоръжение.
Беше огромно и буквално издялано от конуса на изгасналия вулкан, намиращ се в отсрещния край на дефилето.
Приличаше на стадион, по-точно на голяма кръгла арена. В нея се виждаха концентрични стени с проходи в тях и всичко това наподобяваше лабиринт. В самия център на кръглия лабиринт подобно на игла в центъра на слънчев часовник се издигаше много тънко и много високо каменно стълбище, достигащо до височина поне десет етажа.
Стотиците стъпала бяха достатъчно широки, за да мине по тях един човек, но перила нямаше. Стълбището стигаше до нисък трапецовиден отвор, издълбан в стената на отсрещната страна на лабиринта.
Предизвикателството бе очевидно: по стълбището можеше да се качи само онзи, който стигнеше до центъра на лабиринта.
Зоуи забеляза още нещо интересно: в центъра на езерото — и в центъра на всичко — имаше малък триъгълен остров, който сякаш бе фокусът на цялото това населено място.
