Освен това знаех, че щом идват от малко домакинсгво, владеят много повече неща от нашите робя вкъщи.
Купих и двете момичета, и така отговорих на молитвите им. Заявих, че искам и двете да носят чисти туники с порядъчна дьлжина и им купих такива т син лен, макар да не бяха много хубави. После открих един пътуват търговец, натоварен с пали. Дадох на всяка от сестрите по една синя мантия. Бяха толкова щастливи. Заради своята сдържаност искаха гланите им да бъдат покрити.
Не се съмнявах в тях. Бяха готови да умрат за мен.
Не ми бе хрумнало, че са гладни. Но докато търсех още роби, чух как един противен търговец на роби напомни на някакъв нагъл образован грък, че няма да получи храна преди да го продадат.
— Това е ужасно — казах. — Момичеча, сигурно сте гладни. Вървете в гостилницата на Форума. Погледнете надолу по улицата. Виждате ли — там, където са струпали пейки и маси.
— Сами ли? — политаха те смаяни.
— Вижте какво. Нямам време да ви храня като птичета от ръката си. Не поглеждайте мъжете в очите яжте и пийте, каквото пожелае. — Дадох им толкова много пари, че се стреснаха. — И не си тръгвайте от гостилницата, докато не дойда да ви взема. Ако някой мьж дойде при вас, престорете се на стъписали, наведете глави и положете всички усилия да го убедите, че не говорите неговият език. А ако стане по-лошо, отидете в Храма на Изида.
Те побягнаха по тясната улица към далечната гостилница. Сините им мании бяха толкова красиви, развявани от бриза, че дори сега ги виждам. Небесносиньото прорязва гъстата потна тълпа под лабиринта от навеси. Мия и Лия. Не бе трудно да се запомни, но не можех да ги различавам.
Сепнах се от нисък, ироничен смях. Беше гръцкият роб, чийтоо господар току-що го бе заплашил с глад.
Той каза на господаря си:
— Добре, остави ме да гладувам. И после какво ще остане за продан? Един болен, умиращ мъж, вместо изключителен и велик учен.
Изключителен и велик учен!
Обърнах се и погледнах мъжа. Седеше на столче и не стана заради мен. Облеклото му се състоеше само от една мрьсна препаска около бедрата, което много глупаво от страна на търговеца. Но тази небрежност определено разкриваше, че този роб е красив мъж, с хубаво лице, мека кестенява коса и продълговати зелени бадемовидпи очи, а вьрху прекрасните му устни се четеше саркастично изражение. Вероятно бе трийсетгодишен или малко по-млад. Беше в добра форма за възрастта си, по типично гръцки маниер, и имаше здрава мускулатура.
Кестенявата му коса беше мръсна и ниско подстригана, а на врата му висеше най-окаяната табел, която някога бях виждала. Беше гьсто изписана на латински с дребни, разкривени букви.
След като отново скрих лнисю си зад мантията, пристъпих много близо до прекрасния му гол грьдел кош, леко развеселена от дръзкия му поглед, и опитах да прочета всичко това.
Оказа се, че той би могъл да преподава всякаква философия, всевъзможни езици, математика, да пее всичко, познава всеки поет, може да иодготви цели угощения, търпелив е с децата, бил е на рсенна служба на Балканите с римския си господар, може да бъде въоръжена охрана, освен това е покорен и добродетелен и е прекарал целия си живот в една къща в Атина.
Прочетох това с известно пренебрежение. Той ме изгледа нагло, когато го забеляза. Най-безцеромони скръсти ръце точно под малкага табела, после се облегна на стената.
Внезапно разбрах защо търговецът, който се навърташе наоколо, не бе накарал гърка да се изправи. Робьт беше с един здран крак. Левият му крак под коляното бе направен от добре оформена слонова кост, с прилежно издълбани стъпало и сандал. Пръстите на крака бяха безупречни. Разбира се, кракът и стъпалото бяха сглобени, но от три сьразмерни части, всяка от които покрита с декоративни елементи. Стъпалото бе изработено отделно, с оформени нокти и съвършено издьлбани каиши на сандала.
Никога не бях виждала подобен изкуствен крайник, такова отаване на изкуството, а не просто жалък опит за подражание на природата.
— Как загуби крака си? — попивах го на гръцки. Никакъв отговор. Посочих крака му. Отново не получих отговор.
Попитах го пак на латински, но той продължаваше да мълчи.
Търговецът вече стоеше на пръсти от нетърпение и кьршеше ръце.
— Госпожо, той може да води документация и да отговаря за всякаква дейност, пише много добре и смята точно.
Хм. Значи нито дума за това, че преподава на деца. Не приличах на съпруга и майка. Не беше уместно да се споменава.
Гъркът се изсмя злобно и погледна встрани. Прошепча тихо на чист латински, че ако дам парите си за него, ги давам за мъртъв човек. Гласът му бе нежен и красив, макар и уморен и изпълнен с презрение. Говореше непринудено и изискано.
Изубих цялото си тьрпение. Заговорих бързо на гръцки.
— Чуй какво ще ти кажа, надут атински идиот! — казах аз, почервеняла от яд заради това, че бях така подценена от един роб и неговия господар. — Ако изобщо можеш да пишеш на гръцки и латински и ако наистина си изучавал Аристотел и Евлид, а между другото си написал името му погрешно, ако си получил образованието си в Атина и си станал свидетел на сражения из Балканите, ако и половината от тази велика епопея отговаря на истината, защо не би пожелал да станеш собственост на най-интелигентната жена, която никога ще срещнеш и която ще се отвесе към теб достойно и с уважение в замяна на твоята преданост? Какво толкова знаеш за Аристотел и Платон, което аз да не знам? Никога през живота си че съм удряла роб. Пренебрегваш единтвената жена, която би възнаградила твоята преданост по начин, за който само можех да мечтаеш. Тази табела е пълна с лъжи, нали?
Робът бе смаян, но не и ядосан. Седна по-близо, за да опита да ме разгледа внимателно без да се набива на очи. Търговецът разярено размаха рьце накара роба да се изпрани, и той го направи, като се извиси с няколко глави над мен. Над протезата от слонова кост краката му бяха здрави и силни.
— Защо не ми кажеш самата истина за това какво можеш да правиш? — казах аз, вече на латински.
Обърнах се към търговеца.
— Донесете ми писалка, за да поправи грешките в имената. Ако този човек, има никакви шансове да стане и учител, то лошия правопис ще ги провали. Прилича по-скоро на глупак, задето ги е написал така.
— Нямах достатъчно място да пиша! — внезапно заяви робьт, шепнейки на перфектен лачински в тнева си. Наведе се към мен, сякаш за да го разбера по-добре. — Погледнете тази малка табела щом сте толкова интелигентна! Осьзнавате ли колко невеж е този тьрговец? Умът му не стига да разбере, че притежава смараг, които взема за зелено стъкълце Това е тъжно. Надрасках тук всякакви общи приказки, които ми дойдоха наум.
Разсмях се. Бял изкусена и развълнувана. Не можех да спра да се смея. Това бе твърде забавно! Търговецът на роби се озадачи. Дали да набие роба и да намали цената му? Или да ни остави да се разберем помежду си.
— Какво ми оставаше да направя — продължи да шепне поверително той, само че този път на гръцки, — да крещя на всички минувачи; „Тук седи велик учител и философ!“? — Успокои се малко, вече бе излял гнева си. — Имената на прадедите ми са изсечели върху Акропола в Атина.
Търговецьт се обърка.
Но аз бях така видимо очарована и изпълнена с интерес.
Мантията ми отново се свлече и аз силно я дръснах. Ах тези дрехи. Никой ли не ми бе казал, че коприната се пързаля върху коприна?
— Ами Овидий? — попитах и дьлбоко си поех дъх. Едва не ми потекоха сълзи от смях. — Написал си името му. Овидий. Той популярен ли е тук. Уверявам те, че никой не би посмял да напише името му върху табела в Рим. Знаеш ли, аз дори не сьм сигурна, че той още е жив, а това е позор Овидий ме научи да целувам, когато бях десетгодишна и прочетох „Любовна елегии“. Чел ли си го някога?
Цялото му изражение се промени. Чертите му се смекчила и аз видях как го обзема смьтна надежда, че
