— О, Божа майко — прошепнах.
Жрицата продължи да говори.
— Ти, подобно на Майка Изида, си станала жертва на трагедия. И ти като нея трябва да намериш сили да продължиш сама, както го е направила тя след смъртта на съпруга си, Озирис. Кой й е помогнал, докато е претърсвала цял Египет за тялото на убития си съпруг? Вървяла сама. Тя е най-великата от всички богини. Когато открила тялото на Озирис без органа, от който да зачене и да създаде потомство, тя се сдобила със семе от духа му. Затова бог Хор е дете на жена и божество. Със своята сила Изида изтръгнала духа от мъртвеца. Именно тя подмамила бог Ра да разкрие името си.
Това бе познатата стара история.
Извърнах очи от жрицата. Не можех да гледам натруфеното й лице! Тя усети отвращението ми. Не биваше да я наскърбявам, защото бе добронамерена. Не беше виновна, че ми прилича на чудовище. Защо, по дяволите, бях дошла тук!
Лежах замаяна. В стаята проникваше мека златиста светлина, идваща главно от трите врати. Те също бяха направени в египетски стил — по-широки в основата, отколкото в горния край. Оставих тази светлина да замъгли погледа ми. Помолих я да го направи.
Усещах ръката на жрицата. Такава копринена топлина. Колко приятен бе допирът й, така благоуханен.
— Нима вярваш във всичко това! — прошепнах внезапно.
Тя не обърна никакво внимание на въпроса ми. Вярата й сякаш струеше от изрисуваната маска.
— Трябва да бъдеш като Майка Изида. Да не зависиш от никого. Ти не си обременена с това да си върнеш изгубен съпруг или баща. Свободна си. Приемай с любов в дома си избрани от теб мъже. Ти принадлежиш единствено на Майка Изида. Помни, че Изида е богинята, която обича и прощава, богинята на безпределното разбиране, защото самата тя е страдала!
— Страдала! — ахнах. Аз стенех, макар да не го бях правила никога през живота си. Но видях плачещата Кралица от моите кошмари, прикована към трона й.
— Чуй ме — казах, — сега ще ти разкажа своите сънища, а после ти ще ми кажеш защо ги сънувам. Знаех, че звуча ядосана и съжалявах за това. — Тези сънища не са предизвикани от вино и еликсири, или от дълго будуване, което изкривява съзнанието.
После се впуснах в друга, съвсем непредвидена изповед.
Разказах на тази жена за кървавите сънища, за древен Египет, където бях пила кръв — за олтара, Храма, пустинята и изгряващото слънце.
— Амон Ра! — казах. Това бе египетското име на бога на слънцето, но никога не го бях изричала на глас. Сега го казах. — Да, Изида го подмами да разкрие името си, но той ме уби и аз пих от кръвта й, чу ли ме, превърнах се в жадно божество!
— Не! — каза жрицата. Седеше неподвижна.
Тя дълго мисли. Бях я изплашила, а това ме изплаши още повече.
— Можеш ли да разчиташ древните египетски пиктограми? — попита ме тя.
— Не — отвърнах.
После заговори, вече по-спокойна и уязвима:
— Говориш за много стари легенди, погребани в историята на нашия култ към Изида и Озирис. В тях се разказва, че те наистина веднъж изпили кръвта на принесените им в жертва хора. Тук има свитъци, в които го пише. Но никой не може да ги разгадае правилно, с изключение на един…
Гласът й заглъхна.
— Кой е той? — попитах. Подпрях се на лакти. Разбрах, че плитките ми са се разплели. Хубаво. Беше хубаво усещане, защото сега косата ми бе свободна и чиста. Прокарах ръце през нея.
Какво ли бе да си покрит с гримове и перуки като тази жрица?
— Кажи ми — настоях аз, — кой може да разчете тези легенди. Кажи ми!
— Това са злокобни истории — отвърна тя — и според тях Изида и Озирис продължават да живеят някъде в осезателна форма, и дори сега пият кръв. — По лицето й се изписа отвращение и неодобрение. — Но това не е нашият култ! Ние не принасяме в жертва хора! Египет е бил стар и мъдър още преди да се зароди Рим!
Кого се опитваше да убеди? Мен ли?
— Никога не съм сънувала подобни неща в такава последователност и на същата тема.
Тя много се разгорещи в обясненията си.
— Нашата Майка Изида не обича кръвта. Тя е победила смъртта и превърнала своя съпруг Озирис в Крал на Мъртвите, но за нас тя е олицетворение на живота. Твоите сънища не са изпратени от нея.
— Сигурно е така! Съгласна съм с теб. Но тогава кой ми ги праща? Откъде идват? Защо ми се присъниха в морето? Кой може да разчете древните надписи?
Тя бе потресена. Беше пуснала ръката ми и гледаше встрани, а очите й придобиха измамна жестокост заради черните очертания.
— Може би някога в детството си си чула стара приказка, сигурно някой египетски жрец ти я е разказал. Забравила си я, а сега тлее в изтерзаното ти съзнание. Разпалена е от огън, който не й принадлежи — смъртта на баща ти.
— Да, надявам се да е така, но никога не съм познавала стар египтянин. Жреците в Храма бяха римляни. Освен това, ако опитаме да разтълкуваме тези сънища, какво символизират те? Защо плаче Кралицата? Защо слънцето ме убива? Кралицата е в окови. Тя е в затвор. Кралицата е в агония!
— Престани. — Жрицата потръпна. После ме прегърна, сякаш тя имаше нужда от мен. Усетих твърдия лен и гъстата перука, а под тях долових ускорения ритъм на сърцето й. — Не — каза тя. — Ти си обладана от демон и ние можем да го прогоним от теб! Може би пътят за този зъл демон е бил отворен, когато са нападнали баща ти пред собственото му Огнище.
— Наистина ли вярваш, че това е възможно? — попитах аз.
— Чуй ме — заговори тя така предразполагащо, както жените отвън. — Искам да се изкъпеш и да облечеш чисти дрехи. Каква част от парите си можеш да ми дадеш? Ако не можеш, ние ще ти дадем всичко. Тук сме богати.
— Вътре има предостатъчно. Не ме е грижа. — Смъкнах кесията от пояса си.
— Аз ще се погрижа за всичко. Нови дрехи. Тази коприна е твърде тънка.
— На мен ли го казваш! — отвърнах.
— Тази мантия е скъсана, а косата ти не е сресана.
Изсипах около десетина златни монети — повече, отколкото бях платила за Флавий.
Това я изуми, но тя го прикри бързо. Внезапно се втренчи в мен и успя да размърда изрисуваната маска в някаква гримаса — намръщи се. Помислих, че маската ще се напука.
Реших, че ще се разплаче. Да разплаквам хората се бе превърнало в моя специалност. Мия и Лия бяха плакали, също и Флавий. Сега тя щеше да се разплаче. И Кралицата от съня ми плачеше!
Разсмях се неистово, отметнала глава назад, и тогава видях Кралицата! Видях я в някакъв далечен размит спомен и изпитах такава мъка, че и аз бих могла да заплача. Моят присмех бе богохулство. Аз лъжех себе си.
— Вземи златото за Храма — казах. — Вземи го за нови дрехи и всичко необходимо. Ето като дар за богинята искам да поднеса цветя и хляб, малък самун прясно опечен хляб.
— Много добре — каза тя, кимайки енергично. Тъкмо това иска Изида. Не ще кръв. Не! Никаква кръв!
Тя понечи да ми помогне да стана. Не помръднах.
— Нали разбираш, че в съня ми тя плаче. Не е доволна от онези кръвопийци, възмутена е и им се противопоставя. Тя самата не пие кръв.
Жрицата се смути, но после кимна.
— Да, това е очевидно, нали?
— Аз също се възмущавам и страдам — отвърнах.
— Да, ела — каза тя и ме поведе към висока масивна врата. Повери ме в ръцете на робите в храма. Отпуснах се. Бях уморена.
Заведоха ме в обредната баня, където прислужниците ме измиха и пак те ме преоблякоха
