Теория на хаоса

по световните борси?

Но това нямаше да стане; синхронизирането не се бе получило. Окончателният етап се нуждаеше от преоценка, а може дори и от разместване във времето.

Ускорение.

— Потвърждение ли? Какво означава това, по дяволите? — Стайн беше вторият човек през последните десетина часа, който притискаше Сара със същия въпрос.

— Има няколко души, които не искам да научат какво ми се случи след Аман.

— Вие искате да…

— Те така или иначе ще се доберат до досието ми, повярвайте ми.

Стайн поклати глава.

— Искате да ми кажете, че има пътечка? Не повече от десет човека имат достъп до…

— Повярвайте ми — прекъсна го тя. — Проблемът е там, че преценките по възстановяването ми са включени в тези доклади и те съдържат повече информация, отколкото бих желала да получат приятелите ми. Това са психологически описи.

— Знам какво представляват.

— Добре. Тогава няма да имате никакъв проблем да откриете моите. — Сара се изправи и отиде до леглото и сака си.

— Няма никакъв проблем. Досието ви стои върху бюрото ми вече от седмица.

Сара не успя да потисне моментната си изненада.

— Това е много удобно. Мога ли да ви попитам защо?

— Искам да знам с кого си имам работа.

— Колко копия има в оборот? — попита тя, докато си играеше с едно от закопчаните с цип отделения на сака.

— Нито едно.

— Още по-удобно.

— Удобно от каква гледна точка? — попита той, вече с нетърпение в гласа.

Сара се извърна небрежно.

— Има списък с четири пасажа, дата и постъпления по часове, които искам да… премахнете. Да ги изгубите.

— Какво?

— Напишете на тяхно място каквото искате. „Пациентът имобилизиран“ или „необходимост от предписване на седативи. Сеансът отложен.“ — Сара спря за момент с очи, втренчени нейде в незримата далечина. В паметта й се надигаха гласове, изображения на легло, завързани китки, спринцовки, пълни с… — Всичко, което според вас да звучи достатъчно правдоподобно, без да буди съмнения за фалшификация. После ги пъхнете обратно и върнете папката. — Тя извади парче хартия. — Това са датите…

— Чакайте, я задръжте малко. — Стайн рязко се обърна, а очите му проследиха нейните. — Вие не само искате от мен да подправя нещо, до което аз дори и не бива да имам достъп, но искате от мен и да сложа нещо на тяхно място, така че някой друг да може да се докопа до него? — Той поклати глава, посягайки към каната с кафе. — Вие трябва да направите нещо повече от усмивка, за да ме накарате да извърша което и да е и от двете. Аз се нуждая от отговори.

— Не, нямате нужда. — Тя дръпна ципа на сака и се върна до дивана. — Онези преценки съдържат информация, която ще обезсмисли всичко, което съм направила до този момент. Тези мъже трябва да повярват, че съм част от тях. Вотапек вече е убеден в това. Досието ми в този си вид просто ще разруши легендата ми.

— Разбирам. Мога. ли да имам някаква идея какво търся?

Тя постави листа пред него.

— Ето ви списъка.

Стайн поклати глава, като се намести върху мекото кресло.

— Сигурен съм, че всичко е точно, но не това ви питах. Нали не забравяте, че аз съм виждал онези папки.

Сара загледа анализатора с лице, коренно различно от онова отпреди секунди.

— Просто изпълнете списъка.

— Седем години са доста дълъг период, за да си спомни човек точните дати, събитията от които да бъдат променени.

— Повярвайте ми, Боб — изрече тя с леден и прецизен тон. — Не бих могла да ги забравя.

— О, няма и съмнение, че датите са точни. Само се чудех дали не е възможно нещичко да е отплавало по време на някой сеанс. Както вече ви казах, чел съм онези доклади. Мисля, че знам какво искате от мен да премахна…

— Тогава защо са всички тези въпроси?

— Защото трябва да знам защо. Вие не ми казвате пред какво е изправен Джаспърс, какво общо има ръкописът с всичките тези терористични актове, защо Скентън е толкова важен. Добре. Почти мога да приема всичко това, защото поради някаква причина, която на мен ми е неизвестна, всъщност ви вярвам, че знаете какво правите. Но аз нямам намерение да се превръщам в момче за поръчки и няма да стана част от всичко това, ако вие ми нямате достатъчно доверие, за да ми дадете нещо, с което да работя. Всичко, което искам да знам, е какво кара гръмките приказки на един дрогиран, полумъртъв, леко врътнал оперативен работник отпреди седем години да причиняват такава уплаха на хора като Тайг? Какво толкова съдържат онези досиета, което съм сляп да видя?

Сара изчака, като гледаше очите му, преди да отговори.

— Защото те дават пълната картина, а аз не мога да позволя на Айзенрайх да я види.

— Защо?

Тя отново изчака.

— Добре, Боб… Искам да останат с убеждението, че съм разгневена, че съм се почувствала предадена, че съм търсила… нещо, което да придаде смисъл на всичко, което се е разпаднало за мен. Но аз не мога да им позволя да разберат защо. Не мога да им позволя да прочетат колко много ненавиждам хаоса и структурите, водещи до него. Страници с безброй гръмки приказки. Намерят ли ги, те ще разберат — хората като Тайг, Седжуик, Вотапек и Скентън, — че за мен са не по-различни от Сафад, мъже, които си мислят, че имат правото да рушат, за да осъществяват визиите си за един геометричен свят в най-лошия смисъл на думата. Ти си чел досието ми, Боб. В онези страници аз съм всичко онова, което те ненавиждат и от което се боят. Аз съм гласът на здравия разум.

Стайн остана мълчалив няколко секунди, преди да заговори:

— И тези мъже са способни да предизвикат такъв хаос?

Тя остана до прозорците.

— Как изглежда Вашингтон тези дни, Боб?

— Какво?

— Миналата седмица. Това беше пробният им полет. Да имаш други въпроси?

Стайн я загледа несигурен в продължение на няколко секунди, докато в един момент очите му не се разшириха. Сара не каза нищо. Той пресегна до масата за листа, който тя бе оставила, и прегледа номерата.

— Има един правителствен самолет, който излита в девет и двадесет. След три часа и половина мога да се върна във Вашингтон.

— Това е доста бързо.

— Той лети наистина високо и бързо.

— Благодаря ви.

Думите бяха честни, признание за искрена необходимост, която Сара не си бе позволявала в продължение на много време. Може би О’Конъл не беше единственият човек в Комитета, на когото тя можеше да се довери.