пъти.
— Защо? — попита Пиърс.
— Това е следата към ватиканската банка. Името на Блейни също се появи, но съвсем мимоходом.
— Значи сте знаели за манихейската връзка?
— Да ви кажа истината, не. Чухме за „Съвършена светлина“, но нямахме представа какво означава това. Тази информация, за нещастие, умря заедно с Бонифаций. Отначало предположихме, че има нещо общо с банката. Допуснахме, че фон Нойрат използва призрака на манихейството, за да отклони вниманието, докато измъква суми, за да подсигури избирането си. Нямахме представа, че това е нещо много по-… Всъщност не знам коя дума точно да използвам.
— Промиване на мозъци? — предложи Аниели. — Ще прибавя и това към моя списък заедно с „малцинствен съюз“ и „благодетели“.
Перети кимна разсеяно и отново се обърна към Пиърс.
— Вашето посещение при Блейни беше потвърждението, от което се нуждаехме.
— Но аз не знаех, че Блейни е свързан, докато не пристигнах тук — каза Пиърс. — Отидох при него за помощ и не взех свитъка само за да го предпазя от неприятности.
— Предположихме, че няма да сте толкова леснодостъпен и беззащитен, когато се върнете в Рим.
— Това си беше чист късмет.
— Професор Аниели понякога е много убедителна.
Пиърс поклати глава.
— Това не обяснява как Блейни е разбрал, че ще ми попадне в ръцете.
— Какво да ви попадне в ръцете? — попита Аниели.
— „Съвършената светлина“. Нищо от това не би се случило, ако не бях взел първия свитък.
Аниели бавно погледна Перети и каза:
— Може да е казал на Иън, за да ни помогне да се ориентираме в цялата тази история.
Перети не каза нищо.
— Кой да ми е казал? — попита Пиърс.
Перети гледаше пред себе си; после се обърна към Пиърс.
— Имаше… известно несъответствие в това, което ни разказа професорката.
— Не разбирам — рече Пиърс.
Перети отново погледна Аниели.
— Е, може би си заслужава да опитаме. — Той стана. — Елате с мен.
После се измъкна иззад бюрото и тръгна към вратата. Пиърс го последва, Аниели заситни след него.
Минаха по коридора и изкачиха няколко стъпала в дъното. На горната площадка имаше само една врата. Перети отключи и влезе.
До прозореца стоеше Данте Чезаре. Изобщо не се обърна да ги погледне.
— Ето го едното несъответствие — каза Перети.
— Аз… не разбирам. — Пиърс беше смаян. — Вие сте го спасили?
— Едва ли — каза Перети. — Ние също бяхме много изненадани, че свитъкът „Съвършена светлина“ впоследствие се е оказал във ваши ръце, затова решихме да проверим пътя. Професор Аниели ми каза, че сте й съобщили, че хората от сигурността на Ватикана са посетили Чезаре и са говорили с неговия абат. Представете си изненадата ни, когато открихме, че последователността на вашата история не е съвсем точна. Според абата хората от Ватикана бяха посетили Чезаре, но след погребението на Руини, а не преди това.
— След това ли? — Пиърс се втренчи в Чезаре.
— Което означава — допълни Аниели, — че всичко, което ви е разказал, е било чиста измислица.
— Не е бил изобщо в опасност, така ли?
— Не и до скоро — каза Перети. — Открихме го, че прави разкопки в „Сан Клементе“. Отказва да говори.
— Но аз си мислех, че хората на фон Нойрат… — почна Пиърс.
Чезаре тихо се засмя; все така се взираше в прозореца.
— Искам да говоря с него. Насаме — каза Пиърс на Перети.
— Добре — каза Перети. — Но съм сигурен, че няма да получите никакъв отговор. Моите хора ще са отвън. — Хвърли още един поглед към Чезаре и после двамата с Аниели излязоха.
Пиърс изчака вратата да се затвори и седна на леглото. Чак сега видя белезниците, закачени на една метална релса до прозореца.
— Не се тревожи — каза Чезаре и ги раздрънка. — Взеха всички предпазни мерки.
— Мислех си, че не говориш.
— Никой от тях не е чел „Ходопория“. Но ти си я прочел, нали? Завиждам ти. Това означава, че разбираш какво се опитваме да направим.
— Ти си бил открай време с Блейни, нали? — Пиърс го гледаше напрегнато.
— Точно така.
— И не е имало никаква възможност за среща в парка.
— Не.
— Впечатляващо изпълнение. — бавно каза Пиърс. — Изпусна едно още по-добро, от хората на фон Нойрат.
— Учуден съм, че не са те убили.
— Отецът се погрижи за това.
Нова усмивка.
— Ти много бързо стана интересен за кардинала и Блейни схвана това.
— Той ми каза, че се опитвал да ме защити.
— О, така беше. Но знаеше, че малко огън под краката ти ще те накара по-бързо да намериш „Ходопория“. А и хората на фон Нойрат винаги бяха на няколко стъпки зад теб и нямаше нужда да се безпокои.
— Щом Блейни е знаел как да намери „Съвършена светлина“, защо ме е използвал? Защо не е изпратил теб?
— Знанието как да се намери нещо е доста по-различно от истинското намиране.
— Руини — каза Пиърс.
— Абсолютен глупак. — Погледът на Чезаре се отнесе за момент. — Бонифаций го прати да търси нещо съвсем друго, а той случайно се натъкнал на „Съвършена светлина“. — Той се засмя. — Късмет… Но след като Руини вече притежаваше свитъка, знаехме, че фон Нойрат ще направи всичко възможно, за да го вземе от него. А също така, че кардиналът ще е следващият папа. — Чезаре най-после погледна Пиърс, очите му бяха лишени от всякакво чувство. — Сега разбра ли? — Пиърс не отговори. Чезаре отново се обърна към прозореца и пое дълбоко дъх. — Ако позволяха на фон Нойрат да сложи ръка върху „Ходопория“, това щеше да го направи неконтролируем. Кой знае какво щеше да направи с този свитък? Никога не е вярвал на Словото. И не разбира неговата мощ. Така че Блейни искаше някой, който не е част от това, някой, за когото фон Нойрат нямаше да знае, и се надяваше той да го намери първи. За да му го донесе. За да се запази равновесието. И Мани бе приготвил теб.
Отново се обърна към Пиърс.
— Нещо неясно?
— Значи Руини намери свитъка и вие го убихте, така ли?
— Хората на фон Нойрат го убиха. Знаехме, че ще го убият. Затова изпратиха мен. Да те вкарам в играта. — Отново дълга въздишка. — Предполагам, че за известно време Блейни си е мислил, че и аз бих се справил. Но аз нямах твоята подготовка. Освен това имаше възможност фон Нойрат да ме свърже с Блейни. Твоята връзка беше много по-далечна. Знаехме, че ще им трябва поне седмица, за да я открият. Дотогава трябваше да си се върнал. Или да си мъртъв. — Обърна се с гръб към прозореца. — Е, поне вече няма да ми се налага да слушам за бейзбол.
— Значи си правил жертви, за да се запознаем?
— Да.
Пиърс не можеше да гледа повече фалшивата му усмивка и стана.
