Стаята потъна в мълчание.
— Нямах… представа, че… — обади се Аниели.
— Аз също — каза Пиърс все така без никаква емоция.
— Как стана…
— В Босна, по време на войната. Още преди да облека свещеническите одежди.
— Тоест, вие не сте знаели досега за момчето, така ли? — попита Перети след дълго мълчание.
Пиърс кимна.
— И как така Блейни го е оплел в мрежата си?
— Той е знаел за него от самото начало. Искал е да е сигурен, че ще е възпитан като манихей. И е направил така, че никога да не разбера. Може би е имал предвид именно този момент. — Пиърс млъкна за секунда, после продължи: — При него е и майка му. И тя е била в неведение като мен.
— Сигурен ли сте в това? — попита кардиналът, после видя как го гледа Пиърс и кимна. — Добре. Но това едва ли променя нещо.
— Мисля, че променя — каза Пиърс. — Свитъкът е у мен.
— Не говорите сериозно — каза Перети. Пиърс само го гледаше.
— Всъщност… май го мисли сериозно — обади се Аниели. Беше ясно, че главата й работи на пълни обороти. — Казвате, че свитъкът недвусмислено засяга проблема с Възкресението? — Пиърс кимна. — Но също така казахте, че има ясни постановки за личната отговорност, самостоятелността и жените?
Отново кимване. Тя погледна Перети.
— Това би могло да бъде от полза за Църквата в този момент, ваше преосвещенство.
— Какво искате да кажете?
— Мисля, че е съвсем ясно.
— Не. — Перети поклати глава. — Не може да имате едното без другото.
— Защо не? — попита тя.
— Просто не може да премахнете нещата, които не ви харесват.
— Защо? — на свой ред попита Пиърс.
— Защо ли? — Перети като че ли бе изненадан, че тъкмо Пиърс пита. — Защото, отче, говорим за Святото Слово на Христа. Не може да го подменяте.
— Авторите на Евангелията са го направили — каза Пиърс. — Те са притежавали „Q“ и са избрали това, което са си харесали от ръкописа. Може би сега Църквата се нуждае именно от това, за да оцелее през следващото хилядолетие. Още една доза от подбрани текстове.
— От това, което госпожа професорът ми е казала за вас, вие сте последната личност, от която очаквах да чуя подобно нещо.
— Нещата се променят. — Пиърс въздъхна. — Вижте, единствената причина, според мен, да махнете онези четирийсет реда за Възкресението от текста е, че ще разполагате с много могъщ документ, нещо, което ще ни отведе много по-напред от тухлените стени, още откак сме изградили Ватикана. Модернизиране на Църквата, без да се губи допирът с Христа, такъв, какъвто сме го познавали винаги. „Q“ може да е именно отговорът на тази задача.
— Това са Слова на Христос — натърти Перети. — Не мога да позволя това. Нито пък вие. Знаете го.
— Работила съм със стотици свитъци, ваше преосвещенство — почти викна Аниели. — Никой от тези, които съм разглеждала, не е приличал на този, който описва Пиърс. Ние винаги сме се радвали, ако открием поне няколко парченца пергамент. Фактът, че този е запазен изцяло, го прави почти… нереален. Може би ще трябва да се загубят някои откъси, за да изглежда по-автентичен. — Тя вдигна ръка преди той да може да я прекъсне. — Добре, може да съм малко лицемерна, но вие разбирате основния въпрос. Може би това е единственият миг, когато може не само да си получите литургийния сладкиш, но и да го изядете.
Перети бавно поклати глава.
— Това ще създаде много проблеми с канона. Причастието е елемент на литургията. Документ като този би трябвало да потвърждава важната му роля.
— Не и ако пасажите липсват — отвърна тя. — Аз имам доста добра репутация, когато става въпрос за попълване на празнини в свитъците като този. Доколкото изрязванията ще бъдат направени фино, мисля, че няма да е толкова трудно да оставим подходящи празноти на местата, които застрашават съществуването на основните неща, които литургията утвърждава.
Перети помисли за момент й отново поклати отрицателно глава.
— Какво питахте…
— Какви други възможности имате? — повтори Пиърс. — Да го скриете? Кой тогава ще се грижи за чистотата на Словото на Христа?
— И двамата изпускате най-важното — продължи Аниели. — Без пасажите за Възкресението „Q“ ще е необходимо средство, за да се изтегли чергата изпод краката на манихеите. — Тя захапа цигарата си и дръпна силно два пъти, преди да я смачка в пепелника. — „Q“ е техният Граал, нали? Това е сърцевината на всичко, в което вярват. Смятам, че Блейни и този монах също вярват в това.
Пиърс помисли за момент, после кимна.
— Добре, ето ви възможност да покриете Светия Граал със стара патина и да го оставите в ръцете им. Да им покажете, че няма опасност за Църквата, че това всъщност само ще я заздрави. Хиляда години търсене и тяхната най-голяма надежда се превръща в едно празно обещание. Тогава чии основи ще бъдат разклатени?
— Не съм много убеден, че Ерих фон Нойрат се нуждае от Граал, за да задоволи амбицията си — каза Перети.
— Добре — каза Пиърс твърдо. — Тогава отивам при Блейни и му го давам, както е.
— Знаете, че не мога да позволя това — каза Перети.
— Значи сте изправени пред проблем. — Пиърс го погледна право в очите. — Защото ако не го взема до довечера, то така или иначе ще отиде в ръцете на Блейни. Точно такива нареждания дадох. Така ми се стори логично.
Перети го гледаше. После попита:
— Наистина ли вярвате, че Блейни ще направи размяната и ще ви пусне да си вървите?
— Да. — Нямаше колебание. — Той ми дължи това. И го знае.
Перети понечи да отговори, но телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Да? — Няколко секунди слуша напрегнато и изненадано. — Сигурен ли сте?… Знаем ли коя е тя?… Добре… добре. — Без да спира да слуша, той погледна Пиърс. — Не, мисля, че можем да направим нещо по-добро. Изчакайте, ще ви се обадя.
Затвори телефона и каза:
— Фон Нойрат е мъртъв. — Бавно вдигна погледа си към Аниели. — Колко време ви трябва, за да… ревизирате свитъка?
Тя помисли за момент, после каза:
— Не знам. Два-три часа. Зависи от…
— Тогава го направете. — Той се обърна към Пиърс. — Когато свършите, звъннете на Блейни. Дотогава ще знам на кое място да поискате да се направи размяната. Приемате ли, отче?
Пиърс само кимна.
В сумрака вила „Боргезе“ имаше почти въздушен, призрачен вид, особено на фона на градините „Пинчио“, разположени точно над площад „Дел Пополо“, където дългите алеи — повечето кръстени на светци и папи — минаваха под покрова на борове и дъбове, осветени от улични лампи. Там звуците на Рим заглъхваха, заместени от случайни стъпки по чакъла, ставащи все по-редки след залез слънце, когато светлините на уличните лампи засияваха по-силно.
Пиърс крачеше по широката алея „Лъв IX“ и се вслушваше в шума на собствените си стъпки. Както винаги Аниели се бе справила съвсем навреме — за два и половина часа бе променила свитъка и смущаващите откъси бяха отделени с точността на хирург. Но когато трябваше да унищожат нежеланите парчета, тя се поколеба. И двамата гледаха парчетата, поставени в една малка купа на масата. Именно Пиърс беше този, който извади кибрита.
