Магистралата, изопната напред, обградена от стълбовете за „йодно“ осветление срещу мъглата, изнемогваше — от близките заводи вляво и вдясно прииждаха коли. Ротердам е и промишлен център, наоколо са пръснати филиалите на „Юниливър“ — концерна за преработка на селскостопански продукти; на „Алхимене кюнезиде юни“ — концерн е претенции за господство над изкуствените влакна и найлона в половината свят; цехове на „Филипс“, популярната фирма за радиоапарати.
Холандия е страната на вятърните мелници, дървените обувки и лалетата. В работническото предградие, чисто и нерадостно, се мярна бяла, като кула на фар, мелница; дървените обувки отдавна са изчезнали освен сувенирните по витрините. И лалета няма. В мазетата на цветарските складове лежат купища дребни луковици за посев — в тях дреме красота и радост. Те чакат своя май с първите несмели гръмотевици, с бездънното небе след тях, с ласкавото слънце…
Ниска земя — оттам и името й Нидерландия. Еднообразен пейзаж, който полудява от зеленина нейде в края на април, търпи се и през влажното лято, а есента — уморена и сива, го обезличава.
Отвъд заводите са полята, нашарени от сребристи канали. Над две хиляди километра диги предпазват земята от заливане. С тези диги, педя по педя, една трета от територията на страната е отвоювана от морето. Но в края на Втората световна война хитлеристите бомбардираха и разрушиха дигите под предлог, че били стратегически пътища и обезсмислиха нечовешките усилия на няколко поколения холандци … Този народ е трудолюбив като нашия — издигат ги отново. Тук често казват: „Бог създаде света без Холандия. Ние я създадохме сами!“
Морето е солило и месило тестото, от което са направени холандците. Страдания, сривани из основи възторзи, осакатени съдби, мъка и отчаяна северна решителност. Дори фолклорът им преди всичко е свързан с морето.
И ние, четиримата в колата, сме свързани с морето. То ни е довело тук, в Ротердам — градът ни чака, градът ще ни отмори и разсее за няколко часа. Ще се разходим из стария му център, ще влезем в някое тихо барче с мюзик-бокс, ще изпием традиционните две бири и ще се приберем на кораба.
А имахме нужда от разходка, от разтоварване… Идехме от Валенсия с тринадесет хиляди тона руда. Още на третия ден след тръгването, щом отминахме Ла Коруня и навлязохме в Бискайския залив, океанът ни емна и дра, докато влезем в Ламанша.
Беше ноември — сезон на щормове. Духаха силни северозападни ветрове. Океанът наедря и се надигна. До вечерта, в разгара на депресията, огромните вълни заблъскаха палубата. Корабът се зариваше като подводница — хиляди тонове бясна и жестока вода връхлитаха върху корпуса и пяната стигаше чак горе, на командния мостик.
Радистът следеше станциите Уайтхол и Портишед — метеорологичните бюлетини не предвещаваха нищо добро. Капитан Монев вече втори ден не слизаше от мостика.
От петнадесет възла скоростта падна на шест. Океанът си играеше с кораба — наклоняваше го силно на една страна, после на друга. Това наклоняване ни изхвърляше от леглата — по телата ни се появиха гъсти синини. Трето денонощие без сън; на храна никой не слиза. Корабът опустя.
През третата нощ радистът Иван прие сигнали за бедствие; потъваше западногерманският кораб „Рудолф“. „Рудолф“ отмерено, гробовно повтаряше своя страшен зов за помощ. След това млъкна. Тогава се обади френската брегова станция от Брест льо Конке. Тя съобщи, че екипажът е напуснал кораба в двете спасителни лодки и настоя: всички, които са в този район, незабавно да започнат търсене.
Ние се намирахме на шестдесет мили от „Рудолф“ и въпреки че сами беряхме душа — рудата е най- опасният товар при бурно море, Монев нареди на радиста да попита Брест льо Конке, има ли по-близко от нас кораб до мястото на бедствието и нужна ли е нашата помощ. Те приеха въпроса ни, казаха да чакаме и повече не се обадиха.
Депресията се усилваше. Сутринта английският кораб „Дъндалк“, който се оказа най-близко до мястото на произшествието, предаде, че е забелязал „зелен огън“. Това беше надежда и от Марината в Брест излетя самолет към посоченото място. След време той предаде, че е открил преобърната спасителна лодка.
Норвежкият кораб „Юстиниан“, който се включи в търсенето, съобщи привечер, че не е открил нищо. Брест льо Конке излъчи нов бюлетин:
„Относно бедствието на «Рудолф». В 19.08 часа по Гринвич целият екипаж е напуснал кораба в двете спасителни лодки. Преобърнатата спасителна лодка с оранжев корпус, забелязала от самолета, е част от палубния товар на «Рудолф». Неговите спасителни лодки са с бели корпуси. Корабите се умоляват да продължат търсенето и да информират Брест льо Конте или Сен Назер.“
Нови надежди. Но океанът, разлюлян по всички румбове с десет-дванадесетметрови вълни, беснееше. Нощем измежду оловните облаци се показваше луната — огромна, гурелива и зловеща. В трагедията, която се разигра недалече от нас, тя бе най-противният декор…
В Кил видях снимките на загиналите моряци — все светлокоси момчета. И млади, млади … От балкона на административната сграда на Килския канал висеше черен флаг…
Таксито постепенно навлизаше в Ротердам. Минахме през някакъв тунел, после по елегантно изопнат железен мост, завъртяхме се в няколко тесни преплетени улички, слязохме пред паметника на падналите през последната война.
Тук, в търговския център, движението на автомобили е забранено. Наоколо се мяркат ученици, навсякъде те съпровождат малките или бабите, които пресичат улицата. Младостта е чувствителна към доброто. И бабките дори, наперени и елегантни, са модерни с демодираните фасони на шапчиците си. Струваше ми се, че ако внезапно ги заговоря за „Аякс“ — националната гордост на холандците, веднага ще почнат да коментират последния му мач. И домашните декоративни кученца, които почти всички водят със себе си, са интересни. Чистокръвни и смесени породи. Кафяв, жълт, бял, черен косъм, блестящ от финия шампоан.
Разбира се, децата са най-мили. Като навсякъде. Ние сме моряци, терзани от самота в морето, и без да се усещаме, заглеждаме майките…
Млади майки, стройни като момичета. Ръцете им са заети с детски ръчички. Две-три-четири деца. Холандия е три пъти по-малка от България, а е дванадесет милиона. При това цените на играчките в сравнение с нашите са няколко пъти по-високи. А цената на облеклото и обувките е еднаква с цената на облеклото и обувките за възрастни!… Пред голям магазин бяха изнесени кошове с преоценен детски трикотаж. Жени на различна възраст ровеха в тях, избираха това, което им е нужно, а после се нареждаха на опашка, за да платят.
Тук търговията е с традиции. Свикнали са да печелят и в никакъв случай — да губят. Тук е победила първата в историята буржоазна революция. Бързото развитие на капитала си казва думата — в шестнадесети век Холандия вече е първа морска и колониална държава. Територията на колониите превишава шестдесет и седем пъти територията на страната. Тук не е капало, тук е текло! … За един холандец са работили повече от десет индонезийци … Белият господар е сменял по няколко пъти на ден колосаната си яка, а под кадифения плащ е проблясвала позлатената дръжка на шпагата. Но рицарството е отстъпило пред бизнеса, а всяко отстъпление е с последици — белият господар се е компрометирал веднъж завинаги. „Рицарите“ са останали единствено върху платната на холандеца Рембранд…
Късно вечерта магистралата Вондерлинген вег си отдъхваше. До сутринта, когато хората отново ще тръгнат към заводите. Шофьорът на таксито, плешив човек с червено лице и тънък, наплетен с бръчки врат, си тананикаше някаква модна мелодия. Когато наближихме Лауренс Хафен, той внезапно се извърна, размаха окъсано секс-списание и с подчертан циничен жест, с който искаше да изрази мнението си за диктатора, проломоти:
Франко е мъртъв! Край на комедията!
Бяхме четирима българи, вечерта ни бе поднесла една самотна вятърна мелница с мъртви крила, пъстрите витрини и тишината на стария градски център, скуката на изпусталелите алеи с мокри пейки; чаша силно кафе и сандвич в тихо барче; барманката и нейните огнени коси. Гримът открояваше зелената бездна на погледа й, в която може да потъне и най-опитният моряк…
Корабният домакин Райчо е расов мъж. Навън е минус десет градуса, навън е чист Сибир, а Райчо се разхожда на кея по риза, бос, в спетена обувка. Петата му е напукана и черна като черна ряпа. Райчо е
