страх.
Искаше да й каже да се маха. Преди да успее да оформи мисълта си, той се удари в стената с такава сила, че цялото му внимание отиде, за да си спомни как да диша.
Ариел се чувстваше така, сякаш преживяваше наяве някакъв кошмар, гледайки как Лусиен и Гейлън се бият. Изгледаше невъзможно да се запращат през стаята с такава сила, без дори да влизат във физически допир.
След броени минути стана ясно, че Гейлън е по-силен от Лусиен. Като че ли успяваше да го вдигне по- високо и да го запрати по-надалеч. Знаеше, че трябва да направи нещо, за да помогне на Лусиен. При нормални условия би могла да се опита да се промъкне зад Гейлън с един от железните тигани и добре да го дрънне по главата. Но вятърът в кухнята беше толкова силен, че трябваше да се държи с две ръце за шкафа, за да остане на крака. По никакъв начин не би могла да се промъкне зад Гейлън.
Вместо това остана до печката, без да престава да се хули мислено, задето бе причинила това. За Бога, та тя обичаше Лусиен! Как бе могла да му стори това? Ако с него се случеше нещо...
Не се остави да завърши мисълта, защото нямаше намерение да позволи нещо да му се случи.
Инстинктивно измъкна кристала изпод блузата си. Лусиен й бе казал, че единственият му шанс да победи Гейлън е да привлече силата на любовта й. Като стисна кристала с две ръце, тя започна да повтаря:
— Обичам те, Лусиен! Обичам те!
Силите на Лусиен отслабваха. Знаеше, че е само въпрос на време Гейлън да го победи. Но изведнъж почувства неочакван прилив на сила, по-голяма от всичко, което бе изпитвал някога.
Вниманието му беше до такава степен съсредоточено върху Гейлън, че за миг не можа да разбере откъде идва тя. Но след това чу думите на Ариел и един бърз поглед към нея му показа, че тя му пращаше любовта си посредством кристала.
Почувства се объркан, защото единственият начин, по който Ариел можеше да му помогне посредством кристала, бе ако наистина го обичаше. Но това беше невъзможно, защото, ако тя го обичаше, преди всичко никога нямаше да го предаде.
Но сега не беше време да обмисля този въпрос, реши той, като върна вниманието си към Гейлън. Истинска или не, любовта й му даваше несравнима сила.
Изглежда Гейлън бе прочел мислите му, защото неочаквано каза:
— Тя не може да ти помогне, Лусиен.
Докато говореше, той бръкна в десния си джоб. Когато извади ръката си, Лусиен почувства как краката му се подкосяват. Гейлън стискаше пет-шест черни кристала от тайната стая.
— Ариел, бягай оттук! — изрева той, докато Гейлън хвърляше кристалите на пода.
Едва бе изрекъл тези думи, когато последва силна експлозия и стаята се изпълни с такава смрад, че дъхът му секна. Миг по-късно в центъра на стаята се скупчиха шест малки демона, досущ като този, който бе видял в спалнята на Ариел. Разликата обаче беше там, че Гейлън бе им дал реалност. Нямаше начин, по който да ги победи.
— Ариел, махай се! — отново извика той, докато Гейлън мърмореше някакви неразбираеми думи. Три от демоните се втурнаха към нея, а останалите три — към него.
Но предупреждението му дойде твърде късно. Ариел беше заградена до печката. Очите й се бяха ококорили от ужас, а лицето й беше бяло платно, докато гледаше надолу към демоните.
Лусиен искаше да й се притече на помощ, но той също бе обграден от демони. Два от тях се вкопчиха в краката му, хапейки го яростно през плата на джинсите, докато третият подскочи във въздуха и се хвърли към гърлото му. Лусиен го удари с юмрук с такава сила, че демонът се преметна три пъти. В края на третото салто, обаче, той се изправи и полетя обратно към него, скърцайки със зъби. Лусиен го изчака да се приближи и приклекна. Докато демонът прелиташе над него, той стовари юмруците си върху другите два, отхвърляйки ги от краката си. След това се втурна към Ариел.
Един от демоните се бе впил в крака й, докато другите два теглеха косата й. Това, което най-много го удиви, бе, че тя изобщо не се опитваше да се бори с тях. Беше стиснала здраво очи и, вкопчена в кристала, отчаяно повтаряше:
— Обичам те, Лусиен.
Лусиен почувства как неговите демони се нахвърлят върху гърба му тъкмо когато стигна до нея. Не има обърна внимание. Изрита този, който беше на крака на Ариел и изблъска двата демона, хванали косата й. След това я избута зад гърба си и се обърна, така че да посреща атаките на шестте демона.
— Е, какво ще правиш сега, Лусиен? — подразни го Гейлън, застанал зад демоните с ръце на кръста. — Не можеш да ги победиш, а щом приключат с теб, тя е тяхна. Искаш ли да ти кажа какво ще направят с нея?
— Лусиен, не го слушай! — каза Ариел, като промуши ръка под мишницата му и застана до него. — Можем да ги победим!
— Да ги победите? — повтори Гейлън през бурен смях. — Само една простосмъртна може да бъде такъв оптимист, но ти знаеш истината, нали, Лусиен.
— Да — спокойно отвърна Лусиен, като отново се съсредоточи върху любовта на Ариел. — Можем да победим и тях, и теб, Гейлън, защото Ариел е моя жена. На наша страна е любовта. Ти имаш само злото.
— Не! — изкрещя Гейлън и, като вдигна Лусиен във въздуха, го запрати през стаята. — Не!
Още докато Гейлън го вдигаше във въздуха, Лусиен се съсредоточи върху любовта на Ариел, събирайки всяка капка сила от нея. В мига, в който докосна пода, той изпрати мислено цялата тази любов към ума на Гейлън.
Очите на Гейлън се разшириха от ужасена изненада, а устата му се отвори, сякаш да изкрещи. Но преди да успее да издаде звук, той се строполи на пода и в същия миг демоните изчезнаха.
Лусиен болезнено се надигна на крака и закуца към Гейлън. Не си направи труда да проверява дали е жив, защото знаеше, че само е изгубил съзнание. Любовта никога не би могла да убие.
— О, Боже, Лусиен! Добре ли си? — извика Ариел и, като се втурна към него, се опита да го прегърне.
Нищо не би харесало повече на Лусиен от това да я придърпа в обятията си, да я притисне към себе си и да се потопи в любовта, която чувстваше, че струи от нея. Но, докато гледаше набразденото й от сълзи лице, той разбра, че любовта й към него не беше истинска. Ако беше, тя преди всичко нямаше да го предаде.
Хвана ръцете й, отблъсна я от себе си и каза кратко:
— Добре съм, както и брат ти, когото аз спасявах, докато ти ме предаваше на Гейлън. Събери си нещата и ще те отведа при него. Колкото по-скоро и двамата ми се махнете от главата, толкова по-добре.
— Лусиен, знам, че те е яд на мен и имаш пълното право за това — каза Ариел, смазана от това, че я бе отхвърлил. Но след това, което бе направила, не можеше да очаква друго от него. Лусиен беше прав. Беше го предала. — Сгреших, но, докато те гледах как се биеш с Гейлън, разбрах колко много те обичам и мисля, че ти също ме обичаш. Не можеш ли да намериш в сърцето си прошка за мен? Можеш ли да ни дадеш още една възможност?
— Да ти простя ли? — пренебрежително повтори той. — Обвързах се с теб, Ариел. Споделих с теб самата си същност, а ти ме предаде.
— Знам — рече тя, с плувнали в сълзи очи. — Но ако просто ми беше обяснил какво става, вероятно щяха да разбера защо точно правя това, което искаше от мен.
Лусиен поклати гневно глава.
— Нима не разбираш? Няма значение защо го правиш. Факт е, че ти направих любовна магия и тя не сработи по-добре с теб, отколкото тази, която баща ми бе направил на майка ми. Ти си простосмъртна и на твоята любов не може да се разчита.
— Добре, какво очакваше от мен? — запита Ариел, сама започваща да изпада в гняв. — Дори преди да ми направиш любовната магия, ти ми каза, че ще ме изоставиш и то не поради някаква друга причина, а само защото съм простосмъртна. Ако искаш да можеш да разчиташ на нечия любов, тогава трябва да му
