затова той започна да ги събира и подрежда.
Може би бяха минали дни или седмици.
След известно време Ран започна да подрежда фактите, които знаеше. Да си съставя определена представа. Имаше празноти и възникваха доста въпроси. Вероятно сред онова, което получаваше като изводи, имаше и неистини, но това все пак беше някакво начало.
Той е бил избран да полети с кораб в космоса. Не като пилот, тъй като корабът бе автоматичен. Значи поради някаква друга причина. В писмото бе наречен „док“. Трябва да е свързано с това, че той е бил лекар.
Лекар по какво? Не знаеше.
Онези, които са сглобили кораба са знаели, че Слънцето ще избухне в Свръхнова. Те явно не са могли да спасят по-значителна част от човечеството. Затова са жертвали себе си и всичко, за да бъдат сигурни, че са спасили него.
Защо него?
От него се очакваше да извърши нещо, което имаше жизненоважно значение. Такова значение, че всички се бяха жертвали заради тази мисия. Толкова важно, че дори са сметнали унищожаването на Земята за събитие с второстепенно значение, щом като са можели да бъдат сигурни, че мисията ще бъде изпълнена.
Но каква би могла да бъде тази мисия?
Доктор Ран не можеше да си представи какво би могло да бъде толкова важно. Пък и нямаше даже теория, която да се приближава до решаването на въпроса, в съответствие с фактите, които знаеше за момента.
Опита се да атакува проблема от друга гледна точка. Какво би направил той, ако знаеше, че Слънцето скоро ще избухне в Свръхнова, а може да спаси със сигурност само ограничен брой хора?
Би изпратил двойки. Поне една двойка, за да се опита да запази човешката раса.
Но явно лидерите на Земята са решили другояче.
След известно време малкото екранче оживя. На него пишеше:
Той седна пред таблото. След доста време цифрите се смениха.
Имаше достатъчно време. Нахрани се и отново се захвана за работа, за да приведе кораба в ред, доколкото е възможно.
Докато подреждаше кутиите в останалите здрави шкафове, той откри внимателно опакована и закрепена за стената машина. Веднага я позна. Това беше камера. От едната й страна бе гравирана цифрата „2“.
Допълнителна, помисли си той, а сърцето му започна да се блъска в гърдите от вълнение. Как не се беше сетил, че може да има дублираща камера? Той погледна във визьора и натисна бутона.
Филмът продължи повече от час. Започваше с поетични земни пейзажи. Изгледи на градовете, полята, горите, реките, океаните. Хората, животните, всичко в снимки, следващи бързо една след друга. Нямаше звук.
Камерата показа обсерватория, обяснявайки нагледно значението на сградата. Показваше установяването на нестабилността на Слънцето, лицата на астрофизиците, които я бяха открили.
После започваше надбягването с времето и бързото построяване на космическия кораб. Видя себе си, тичащ по стълбицата към кораба, усмихващ се към камерата, стискащ ръката на някого и изчезващ във вътрешността му. Тук филмът свършваше. Вероятно след снимането на последните кадри го бяха инжектирали и изстреляли в космоса.
Но докато мислеше, започна нова картина.
— Здравей, Ран — каза един глас. Картината показа едър, спокоен човек в костюм. Той гледаше от екрана точно към Ран. — Не мога да се въздържа и да не използвам възможността да говоря отново с теб, доктор Елис. Сега ти си в дълбокия космос и без съмнение вече си видял свръхновата, в която се е превърнало Слънцето и която унищожи Земята. Сигурно се чувстваш самотен. Но не бива, Ран. Като представител на всички хора на Земята, аз използвам този последен случай, за да ти пожелая успех във великата мисия. Няма защо да ти напомням, че ние всички сме с теб. Затова няма защо да се чувстваш сам. Сигурно вече си видял филма от камера номер едно и имаш ясна представа за своята мисия. Тази част от филма с моето лице и глас ще бъде автоматично унищожена по същия начин. Естествено, ние още не можем да допуснем извънземните да разберат малката ни тайна. Макар че те скоро ще я открият… Останалата част от този филм ти можеш да им показваш и да им обясняваш сам. Това ще ти спечели съчувствието и симпатията им. Естествено няма да споменаваш за великото откритие или за начина на приложението му и за техническия напредък, който то предизвика. Ако те пожелаят да получат двигателя за свръхсветлинна скорост, кажи им истината. Че ти не знаеш как работи, тъй като е бил конструиран само около година преди Слънцето да стане Свръхнова. Кажи им, че ако се опитат да разглобят кораба, двигателите му ще се самоунищожат. Късмет, докторе. И успешен лов. — Лицето изчезна и камерата забръмча по-силно, докато унищожаваше последната част на филма.
Той внимателно остави камерата в кашона й, укрепи го на мястото му в шкафа и се върна към командното табло.
На екрана пишеше:
Той седна и се опита да разположи новите факти в създадената от предишните структура.
От една страна, той си спомняше неясно великата, мирна цивилизация на Земята. Бяха почти готови да тръгнат към звездите, когато бе открита нестабилността на Слънцето. Двигателят за свръхсветлинни скорости бе разработен твърде късно.
От друга страна, знаеше, че той е бил избран, за да пътува със спасителния кораб. Само той, поради някаква необяснима причина. Но задачата му бе очевидно най-важното нещо. По-важно от каквито и да било опити за спасение.
Той трябваше да влезе в контакт с разумен живот и да разкаже на съществата за Земята. Но трябваше да премълчи всичко за великото откритие и възникналата във връзка с него техника.
Каквото и да означаваше всичко това.
И после той трябваше да изпълни своята мисия…
Имаше чувството, че ще се пръсне. Не можеше да си спомни.
На екрана пишеше:
Доктор Ран Елис седна в пилотския стол, затегна около себе си коланите и се разплака от мъка.
Огромният кораб гледаше, проверяваше и докладваше. Малкият екран оживя.
Доктор Елис ядеше, спеше и мислеше.
Бе открита друга планета. И тя бе проучена и отхвърлена.
Доктор Елис продължаваше да мисли и така направи едно не особено важно откритие.
Той притежаваше силна зрителна памет. Установи това, когато си спомни филма. Спомняше си всеки детайл от едночасовия спектакъл, всяко лице, всяко движение.
Докато корабът пътуваше, той се изпита още веднъж и установи, че онова, което бе открил за себе си е вярно и не подлежи на промяна. То го изплаши за миг, докато разбра, че може би всъщност това е причината да бъде избран именно той. Зрителната памет би била много важен фактор при заучаването на нов език.
Каква ирония, помисли си той. Идеална възможност за запомняне… И никаква памет.
Трета планета бе отхвърлена.
Елис подбра темите, върху които да се съсредоточи в усилието си да открие естеството на своята
