Потенциал

мисия.

Да издигне храм на Земята? Възможно. Но защо на това трябва да се придава чак толкова голямо значение. Пък и за какво са онези предупреждения за запазване на тайната?

Може би е изпратен като учител? Като последен жест на Земята към някоя населена планета, чието население да бъде научено на мирно съвместно съществуване.

Но защо трябва да се изпраща лекар с подобна мисия? Пък и освен това бе нелогично. Хората научават това за хилядолетия, а не за няколко години. Пък и то не отговаря на характера на двете послания до него. И човекът от филма, и онзи, който бе писал писмото, изглеждаха практични хора. Невъзможно бе да бъдат чак такива алтруисти.

В обсега на кораба се появи четвърта планета. И тя бе отхвърлена.

И какво ли може да бъде „великото откритие“, чудеше се той? Ако не е движението със свръхсветлинна скорост, какво би могло да бъде? По-вероятно е да е някакво философско откритие. За начина, по който хората могат да живеят в мир или нещо подобно.

Тогава защо той не трябваше да го споменава?

Екранът светна. На петата поредна планета се оказваше, че има кислородна атмосфера. Елис не обърна особено внимание на това, но след малко двигателите на кораба се включиха.

На екрана се изписа: „Подготовка за кацане“.

Сърцето му се сви конвулсивно и Елис се задъха.

Ето. Ужасът го обхвана заедно с гравитацията, която се появи на кораба. Той се опита да се успокои, но не можа. Ужасът му нарасна. Той закрещя и се опита да се освободи от коланите, които го притискаха към креслото, когато определено усети, че корабът се насочва надолу.

На големия екран се виждаше синевата и зеленината на кислородна планета.

Тогава Елис си спомни нещо. „Стресът при навлизането от дълбокия космос в планетна система е аналогично на стреса при раждането.“ Обикновена реакция, каза си той, но лесно контролируема от страна на психиатрите…

Психиатър!

Доктор Рандолф Елис, психиатър. Той разбра какъв лекар е бил. Потърси безуспешно още информация в ума си. Беше си спомнил само това.

Защо Земята бе изпратила психиатър в космоса?

В мига, в който корабът навлезе в атмосферата, той припадна.

Когато корабът се приземи автоматично, Елис почти веднага се върна в съзнание. Той се освободи от коланите и включи екрана за външно наблюдение. Към кораба се бяха насочили превозни средства пълни с хора.

Същества от хуманоиден тип.

Трябваше сега да вземе решението, което да определи държанието му през цялото време, което щеше да прекара на тази планета. Какво трябваше да прави? Как да се държи?

Елис се замисли за миг и реши, че ще трябва да действа според обстоятелствата. Ще изчака. Докато не научи езика, няма да може да контактува. След това ще им каже, че е изпратен от Земята, за да… За да…

Какво?

Ще реши, когато настъпи времето. Погледна екрана, който му казваше, че атмосферата е годна за дишане.

Една врата се плъзна встрани върху корпуса на кораба и Елис излезе.

Бе кацнал върху континент наречен Крелд и жителите му се наричаха крелди. В политически план планетата бе достигнала етапа на световно правителство, но толкова наскоро, че жителите й още продължаваха да се идентифицират по народности.

С помощта на зрителната си памет Елис не срещаше трудности в усвояването на крелдския език, след като бе научил някои основни правила. Хората бяха хуманоиди и не се различаваха много от собствената му раса. Елис разбра, че това със сигурност е било предвидено. Корабът нямаше да кацне на планетата, ако не беше така. Колкото повече мислеше по този въпрос, толкова по-сигурен бе, че мисията му зависи от тази прилика.

Елис учеше и наблюдаваше. И мислеше. Щом научеше достатъчно добре езика, той трябваше да се срещне с членовете на съвета, който ръководеше планетата. Това беше среща, от която той се боеше и която отлагаше доколкото му бе възможно.

Въпреки това моментът настъпи.

Той бе въведен в сградата на Съвета и в главната зала. Влезе, като носеше камерата в ръка.

— Добре дошъл, господине — каза председателят на съвета. Елис отвърна на поздрава и започна да показва филма си. Никой не говореше докато гледаха записа.

— Значи вие сте последният представител на своята раса — каза председателят на съвета. Елис кимна, вперил поглед в любезното сбръчкано лице на възрастния хуманоид.

— Защо народът ви е изпратил само вас? — попита друг от членовете на съвета. — Защо не са изпратили мъж и жена?

„Същият въпрос си задавам и аз“ — помисли Елис.

— Не ми е възможно да обясня само с няколко думи психологията на своята раса — отговори им той. — Но решението бе взето в съответствие с нашия начин на съществуване.

Помисли си, че изрича една безсмислена лъжа. Но какво друго би могъл да каже?

— Някой път ще трябва да ни обясните психологията на собствената си раса — каза човекът.

Елис кимна, докато оглеждаше лицата на членовете на съвета. Можеше да предположи какъв ефект би оказал добре приготвеният филм върху тях. Те щяха да се отнасят любезно с последния представител на една велика раса.

— Интересува ни вашият двигател за развиване на свръхсветлинна скорост — каза друг от членовете на Съвета. — Можете ли да ни помогнете да го възпроизведем?

— Боя се, че не — отговори Елис. От онова, което бе научил, той знаеше, че технологията на тази планета бе изостанала с няколко века по отношение на земната и те още не бяха достигнали атомната епоха.

— Аз не съм учен. И не познавам принципа на двигателя. Той е едно от най-новите постижения на нашата технология.

— Бихме могли да го изследваме сами — предложи един от мъжете.

— Мисля, че няма да е мъдра постъпка — отговори му Елис. — Моят народ смята, че не е препоръчително да се предоставят знания за технологични продукти, които надхвърлят нивото на развитие на техниката на дадена планета. — Толкова по теоретичните въпроси. — Двигателите биха се самоунищожили, ако някой се опита да ги разглоби — добави той.

— Казвате, че не сте учен — заговори любезно възрастният председател, сменяйки темата. — А мога ли да попитам какъв сте тогава?

— Психиатър — каза Елис.

Говориха дълги часове. Елис се измъкваше, послъгваше и си измисляше, опитвайки се да прикрие празнотите в собствените си познания. Съветът искаше да знае всичко за фазите, през които е преминал животът на Земята, подробности за технологичния и социалния напредък. И освен това искаха да разберат защо той е решил да дойде точно при тях. И накрая, понеже е пристигнал сам, дали расата му не е страдала от склонност към самоубийство.

— Бихме искали да ви разпитаме по-подробно в бъдеще — заяви възрастният председател, закривайки срещата.

— Ще се чувствам щастлив и ще се опитам да ви разкажа всичко, което знам — каза му Елис.

— Май то не е твърде много — забеляза един от членовете на Съвета.

— Е, Елг, не забравяй, че този човек е преживял твърде силен шок — напомни му председателят. — Цялата му раса е унищожена. Май не се отнесохме твърде гостоприемно към него. — Той се обърна към Елис с усмивка. — Господине, вие ни оказахте неоценима помощ. Сега например ние знаем, че силата на атома