въздъхна дълбоко. Не знаем защо — може би поради меката красота на вечерта — той изпита желание да изповяда пред верния си боцман историята на своя живот. Говори дълго и сериозно, но за какво — Смий, който беше доста глуповат, не можа да разбере.
Сега той долови името Питър.
— Най-много желая да хвана техния капитан, Питър Пан — казваше Хук разпалено. — Той ми отряза ръката. — Хук заплашително размаха куката. — Отдавна чакам да се ръкувам с него с тази кука. О, ще го разпоря.
— И все пак — възрази Смий — чувал съм те да казваш, че тая кука струва колкото двадесет ръце, че можеш с нея да си вчешеш косата и да вършиш много други всекидневни работи.
— Да — отговори капитанът, — ако бях майка, щях да се моля на бога децата ми да се раждат с това, вместо с това — и той погледна с гордост желязната си кука, а после хвърли презрителен поглед на здравата си ръка. След това отново се намръщи. — Питър хвърли ръката ми на един крокодил, който случайно минаваше — каза той и потръпна.
— Често съм забелязвал твоя особен страх от крокодили — рече Смий.
— Не от крокодили — поправи го Хук, — а от един единствен крокодил. — Той сниши глас — На този крокодил толкова се услади ръката ми, Смий, че оттогава той ме следва от море в море и от остров на остров, облизва си устните и дебне момент да схруска и останалата част от тялото ми.
— В известен смисъл това е един вид комплимент — забеляза Смий.
— Не ща такива комплименти — излая сприхаво Хук. — Искам да уловя Питър Пан, който пръв възбуди у крокодила апетит към моето месо. — Той седна на една голяма гъба и сега гласът му затрепера. — Смий — каза той дрезгаво, — този крокодил щеше отдавна да ме е изял, но за мой късмет, той глътна един будилник, който непрекъснато трака в стомаха му. Аз отдалеч чувам как будилникът прави тик-так, тик-так и хуквам да бягам, преди той да се приближи. — Хук се изсмя, но смехът му звучеше глухо.
— Един ден будилникът ще престане да работи и крокодилът ще те захапе.
Хук облиза сухите си устни.
— Да — каза той, — този страх ме преследва непрекъснато.
Откакто седна, той чувствуваше, че му става необикновено горещо.
— Смий — извика той, — тази гъба е гореща! — Той подскочи. — Триста дявола, ще изгоря.
Те разгледаха гъбата. Толкова големи и здрави гъби не се срещат на континента. Рекоха да я измъкнат и тя веднага изскочи, защото нямаше корени. И още по-странно — от дупката почна да излиза пушек. Пиратите се спогледаха.
„Комин!“ — извикаха и двамата.
Те наистина бяха открили комина на подземното жилище. Момчетата имаха обичай да го запушват с голяма гъба, когато наблизо имаше неприятели. От комина излизаше не само дим, но се чуваха и детски гласове, тъй като момчетата се чувствуваха така сигурни в скривалището си, че всички бърбореха весело. Пиратите слушаха мрачно и после поставиха гъбата обратно. Огледаха се наоколо и видяха дупките в седемте дънера.
— Чу ли ги да казват, че Питър Пан го няма в къщи? — пошепна Смий, като си играеше с Джони Тирбушона.
Хук кимна с глава. Остана доста дълго време унесен в мисли и най-после смразяваща усмивка се появи на мургавото му лице. През всичкото време Смий чакаше той да се усмихне.
— Разкрий ми плана си, капитане — извика той нетърпеливо.
— Ще се върнем на кораба — бавно процеди Хук през зъби — и ще приготвим една голяма, мазна торта, много дебела и посипана със зелена захар. Долу може да има само една стая, защото има само един камион. Тия глупави къртици нямат достатъчно ум, за да разберат, че не е нужно да правят по една врата за всеки един от тях. Това показва, че нямат майка. Ще оставим тортата край брега на Лагуната на сирените. Момчетата винаги плуват из лагуната и играят със сирените. Ще намерят тортата и ще я излапат, защото нямат майка и значи няма да знаят колко е опасно „да се яде мокра мазна торта“. — Сега той се разсмя, но вече не с глух, а с истински смях. — Ааа, те всички ще измрат.
Смий го слушаше с растящо възхищение.
— Това е най-лукавият, най-чудесният план, който някога съм чувал — извика той. И двамата, изпълнени с възторг, започнаха да танцуват и да пеят:
Те започнаха куплета, но не го довършиха, защото се чу един друг звук, който ги накара да млъкнат. Отначало той беше тих, че дори листо да паднеше би го заглушило, но толкова после се приближи, и стана по-ясен.
Тик-так-тик-так.
Хук се разтрепера, вдигнал единия си крак във въздуха.
— Крокодилът! — изпъшка той и хукна да бяга, последван от боцмана си.
Наистина беше крокодилът. Той бе задминал червенокожите, които вървяха по следите на другите пирати, и бе запълзял към Хук.
Момчетата отново излязоха на открито, но опасностите на нощта не бяха още преминали, защото скоро Нибз дотича задъхан, подгонен от глутница вълци. Езиците на вълците висяха от устата им и воят им беше страхотен.
— Спасете ме, спасете ме! — извика Нибз и падна на земята.
— Но какво можем да направим? Какво можем да направим?
Голям комплимент беше за Питър, че в този ужасен момент техните мисли се обърнаха към него.
— Какво би направил Питър при такъв случай? — извикаха те едновременно. И почти в същия миг добавиха: — Питър би погледнал вълците, като си мушне главата между краката. — И след това: — Да направим, както би постъпил Питър.
Това е най-успешният начин да се справиш с вълци и момчетата като един човек се наведоха и мушнаха глави между краката си. Следващият момент беше много дълъг, но победата дойде скоро, тъй като щом момчетата тръгнаха към тях в тази страшна поза, вълците подвиха опашки и побегнаха.
Сега Нибз стана от земята и другарите му помислиха, че втренчените му очи още виждат вълците. Но той не виждаше вълци.
— Видях нещо още по-чудесно — извика той, когато те се събраха наоколо му, изпълнени с любопитство. — Една голяма бяла птица, която лети към нас.
— Каква птица?
— Не знам — отвърна Нибз, обзет от страх, — но тя изглеждаше много уморена и както хвърчеше, стенеше: „Горката Уенди“.
— Горката Уенди?
— Спомням си — извика Дребосъка веднага, — че има птици, които се наричат уенди.
— Ето я, иде — викна Къдравия и посочи Уенди в небето.
Сега Уенди беше почти над главите им и те можеха да чуят жалния й вик. Но още по-ясно достигаше до тях пискливият глас на Менче-Звън-че. Ревнивата фея сега бе махнала маската на приятелство, нахвърляше се върху жертвата си от всички страни и я щипеше жестоко, щом я докоснеше.
— Здравей, Менче! — извикаха учудените момчета.
Отговорът на Менче-Звънче изтрещя като гърмеж:
— Питър иска да застреляте Уенди.
Имаха навик да не задават въпроси, когато Питър им дадеше заповед.
— Да направим каквото иска Питър — извикаха простодушните момчета. — Бързо, грабвайте лъковете и стрелите.
