торбата с португалски златни монети. Тук е и Куксън, за когото казваха, че бил брат на Черния Мърфи (но това никога не бе доказано). След тях идваха Старки Благородника, някогашен портиер в едно прочуто средно училище, който убиваше по много изтънчен начин; Скайлайтс (Морган Скайлайтс); ирландският боцман Смий, странно добро-сърдечен човек, който забива ножа в човека, без намерение да го обижда, така да се каже, и който е единственият сектант в екипажа на Хук; после идват Роб Мълинс, Алф Мейсън и много други отдавна известни главорези, които всяват страх по цялото Карибско море.
Сред тях се е изтегнал Джеймс Хук — най-черният и най-големият скъпоценен камък в този ужасен накит, — който се подписваше Джас Хук. За него се казва, че бил единственият човек, от когото Морският готвач се боял. Той лежи удобно в една грубо скована и разкривена кола, теглена и бутана от неговите хора; вместо дясна ръка има желязна кука, с която от време на време ги подтиква да вървят по-бързо. Този страшен човек им говори и се отнася към тях като към кучета, и те му се подчиняват като кучета. Той има мъртвешко, мургаво лице, а косата му е навита на дълги къдрици, които отдалече приличат на черни свещи и придават необикновено заплашителен израз на внушителната му физиономия. Очите му са сини като незабравки и изпълнени с дълбока тъга, освен когато забива куката си в някого; в такива моменти две червени петна се появяват в тях и те светват със страхотен блясък. В обноските му е останало нещо от някогашния благородник и той дори може да те разпори по много изящен начин; чувал съм също, че се славел с умението си да разказва много увлекателно. Той е най-зловещ, когато е най-учтив, което вероятно е най-сигурното доказателство за добро възпитание. Елегантният начин, по който изговаря думите, дори когато псува, както и изисканото му държане показват, че той произлиза от каста, различна от кастата на екипажа му. Той е непоколебимо храбър и за него казват, че се плаши единствено от собствената си кръв, която била гъста и с необикновен цвят. В облеклото си той малко подражава на крал Чарлз II, тъй като в ранния период на кариерата му някой му казал, че странно много прилича на злощастните Стюарти; и в устата си държи собственоръчно направено цигаре, с което може да пуши две пури едновременно. Но най- зловещото нещо у него е несъмнено желязната му кука.
Нека сега той убие един пират, за да видим как действува в такива случаи. Да вземем например Скайлайт. Както вървят, Скайлайт се спъва, тромаво се блъсва в него и измачква тантелената му яка; куката се стрелва напред, чува се как нещо се раздира, и същевременно отеква писък; пиратите ритват тялото настрани и продължават пътя си. Хук дори не си е извадил цигарето от устата.
Такъв е страшният човек, срещу когото Питър Пан ще се бори. Ще спечели ли?
Вървейки по следите на пиратите, червенокожи-те се промъкват безшумно по бойната пътека — тя е невидима за неопитното око — и всички си отварят добре очите. Те носят томахавки и ножове; голите им тела блестят, тъй като са намазани с бои и масла. От кръста на всеки един висят скалпове на момчета и пирати, защото те са от племето Пиканини и не трябва да се смесват с мекосърдечните делаварци или хурони. Най-напред лази на четири крака Великата огромна пантера, един храбрец стол кова много скалпове, че в сегашно то му положение те малко затрудняват движенията му.
Накрая на индийската нишка — най-опасното място — върви Тигрова Лилия, гордо изправена, принцеса по рождение. Тя е най-красивата от всички тъмнокожи хубавици, красавицата на племето Пиканини, кокетка, ту хладна, ту влюбчива. Няма храбрец, който да не желае да вземе за жена тази своенравна девойка, но с томахавка в ръка тя отблъсва онези, които искат да я заведат пред олтара. Забележете как червенокожите минават над паднали вейки, без да вдигат и най-малък шум. Единственият шум, който се чува, е тежкото им дишане, те наистина са малко затлъстели, защото здраво са се тъпкали цяла седмица, но след известно време ще поотслабнат от ходене. Засега обаче шумното им дишане представлява най-голяма опасност за тях.
Червенокожите изчезват, както са дошли — като сенки. Скоро мястото им се заема от животните, дълга и пъстра върволица; лъвове, тигри, мечки, както и безброй дребни зверчета, които бягат от тях. Всички видове животни, и особено тези, които ядат хора, живеят заедно на острова. Езиците им висят навън — тази вечер те са гладни.
Когато и те отминат, се задава последният хищник — един огромен крокодил. След малко ще видим кого търси той.
Крокодилът също отминава, но скоро отново се появяват момчетата, защото шествието ще продължава, докато една от групите спре или тръгне по-бавно. Тогава всички бързо ще се струпат едни върху други.
Всички гледат внимателно напред, но никой не подозира, че опасността може да ги дебне отзад. Това показва колко истински е островът.
Първи, които прекъснаха движещата се окръжност, бяха момчетата. Те се тръшнаха на тревата, близо до подземната си къща.
— Много ми се ще Питър да се върне — каза всеки един от тях, макар че по височина, и още повече по ширина, всички те надминаваха капитана си.
— Аз единствен не се боя от пиратите — каза Дребосъка с тон, заради който не всички го обичаха. Но може би някакъв далечен звук го смути, защото той бързо добави: — Но и аз искам той да се върне и да ни разкаже дали е чул нещо повече за Пепеляшка.
Те заговориха за Пепеляшка и Свирчо каза, че сигурно майка му е приличала много на нея.
Само в отсъствието на Питър можеха да говорят за майки; той беше забранил тази тема на разговор, понеже я намираше глупава.
— Всичко, което си спомням за майка си — каза Нибз, — е, че тя често казваше на баща ми: „О, колко ми се иска да имам собствена чекова книжка!“ Не знам какво е чекова книжка, но много бих желал да й подаря такава книжка. Както разговаряха, изведнъж дочуха далечни звуци. Ти и аз, понеже не сме горски деца, не бихме чули нищо, но те чуха много добре зловещата песен:
И веднага загубените момчета… Но къде са те? Няма ги! Зайци не биха могли да изчезнат по-бързо.
Аз ще ви кажа къде са. С изключение на Нибз — той веднага се спусна да разузнава — те вече са в техния подземен дом, едно прекрасно жилище, което след малко ще разгледаме подробно. Но как са достигнали до него? Не се вижда никакъв вход. Няма дори купчина сухи клони, та като ги разхвърлиш, да откриеш отвора на някоя пещера. Но ако погледнеш отблизо, може би ще забележиш седем големи дънера — те са кухи и всеки има по една дупка, през която може да се провре едно момче. Това са седемте входа на подземното жилище, което Хук бе търсил напразно през последните месеци. Ще го открие ли тази вечер?
Както пиратите вървяха, зорките очи на Старки съзряха Нибз, който изчезваше в гората, и той веднага измъкна пищова си. Но в същия миг една желязна ръка сграбчи рамото му.
— Пусни ме, капитане — извика той, като се гърчеше от болка.
Сега за първи път ще чуем гласа на Хук. Беше сърдит глас:
— Прибери първо пищова — каза той заплашително.
— Беше едно от ония момчета, които мразиш. Можех да го застрелям.
— Да, и гърмежът щеше да ни докара червено-кожите на Тигрова Лилия. Искаш ли да те скалпират?
— Да изтичам ли след него, капитане — попита Смий разчувствуван — и да го погъделичкам с Джони Тирбушона? — Смий наричаше всички неща с приятни имена; камата си наричаше Джони Тирбушона, защото я въртеше в раната. Човек би могъл да изброи редица симпатични черти у него. Например, след като убиеше някого, той си избърсваше не оръжието, а очилата. — Джони е тих приятел — напомни той на Хук.
— Не сега, Смий — каза Хук мрачно. — Той е само един, а аз искам да избия и седемте. Пръснете се и ги търсете.
Пиратите изчезнаха между дърветата и за кратко време техният капитан и Смий останаха сами. Хук
