— Ако някой от нас имаше джоб, бихме могли да я носим скрита вътре — каза Питър.
Обаче те бяха тръгнали така бързешком, че никой от четиримата нямаше дреха с джоб.
Тогава му хрумна щастлива мисъл: цилиндърът на Джон!
Менче-Звънче се съгласи да пътува в шапка, стига само да я носят в ръка. Джон държеше шапката, макар че феята се надяваше, че ще я носи Питър. След малко обаче Уенди взе шапката, защото Джон каза, че му се удряла в коляното като лети; това, както ще видим, причини голяма беда, тъй като Менче-Звънче не искаше да бъде задължена на Уенди.
Светлинката беше напълно скрита в черния цилиндър и те летяха мълчаливо. Царуваше най-пълна тишина, която веднъж бе нарушена от шум от лочене — Питър обясни, че това са дивите животни, които пият вода при брода на реката — и втори път от някакво стържене — можеше да бъде шум от клони на дървета, които се търкат едни о други, но Питър каза, че червенокожите си точели ножовете.
Но и тези шумове спряха. Тишината се стори страшна на Майкъл и той извика: „О, дано нещо издаде някакъв звук.“ И сякаш в отговор на желанието му най-страхотният трясък, който някога бяха чували, процепи въздуха. Пиратите бяха гръмнали по тях с Дългия Том. Гърмежът на топа отекна в планините и ехото сякаш диво повтаряше: „Къде са те? Къде са? Къде са?“
По този внезапен грохот трите изплашени деца разбраха разликата между остров на ужким и истински остров.
Когато най-после небесата се успокоиха, Джони Майкъл се озоваха сами в тъмнината. Джон крачеше механично по въздуха, а Майкъл без да знае как да лежи на въздуха, се бе отпуснал по гръб.
— Ударен ли си? — пошепна с разтреперан глас Джон.
— Не съм проверил още — пошушна му Майкъл в отговор.
Ние сега знаем, че никой не бе ранен. Обаче гърмежът така бе разтърсил въздуха, че Питър бе отнесен далеч над морето, докато Уенди бе тласната нагоре и остана само с Менче-Звънче.
Уенди щеше да направи добре, ако в този момент бе пуснала шапката.
Не знам дали коварната мисъл е хрумнала на феята именно в този момент, или тя е обмисляла плана си през целия път, сега обаче тя изскочи от шапката и започна измамнически да води Уенди към гибел.
Менче-Звънче не беше съвсем зла; или по-точно казано, сега беше съвсем зла, но понякога беше съвсем добра. Феите трябва да бъдат или добри или зли, защото са толкова малки, че за жалост, у тях има място само за едно чувство. Те могат да се променят, но промяната трябва да бъде пълна. Сега тя беше изцяло изпълнена с ревност към Уенди. Разбира се, Уенди не разбираше какво казва феята със сладкото си звънливо гласче и аз мисля, че част от думите й са били ругатни, но гласчето звучеше любезно. При това Менче-Звънче летеше напред-назад, което явно означаваше: „Лети след мен и всичко ще бъде наред“.
Пък и какво друго можеше да направи горката Уенди? Тя повика Питър, Джон и Майкъл, но само ехото й отговори подигравателно. Тя още не знаеше, че Менче-Звънче я мрази свирепо като истинска жена. И така, зашеметена, залитайки, тя следваше феята, която я водеше към гибел.
5.
ИСТИНСКИЯТ ОСТРОВ
Чувствувайки, че Питър се връща, Небивала земя отново се пробуди. Тук би трябвало да употребим минало предварително време и да кажем, че тя „се беше пробудила“, но „се пробуди“ звучи по-добре и Питър винаги използуваше това глаголно време.
В негово отсъствие на острова обикновено всичко е тихо и спокойно. Феите сутрин се събуждат един час по-късно, животните се грижат за малките си, по цяла седмица червенокожите денонощно се тъпчат здравата и когато пиратите и изгубените момчета се срещнат, те просто си правят дълги носове едни на други. Но когато се върне Питър, който не обича бездействието, всички те се размърдват; ако прилепиш ухо о земята, ще чуеш как целият остров кипи от живот.
Нея вечер главните сили на острова бяха разположени както следва: изгубените момчета бяха излезли да търсят Питър, пиратите търсеха момчетата, червенокожите търсеха пиратите и дивите зверове търсеха червенокожите. Всички обикаляха острова в кръг едни след други и не се настигаха, защото вървяха с еднаква скорост.
Всички искаха да проливат кръв, освен момчетата, които обикновено обичаха битките, но тази вечер бяха излезли да посрещнат капитана си. На острова момчетата, разбира се, менят броя си, според това колко много деца се убиват, като паднат от количките си и тъй нататък. И когато те почнат да израстват, което е против правилата, Питър ги поразрежда. Но сега там имаше шест момчета, ако броим близнаците за двама. Нека си представим, че лежим в захарната тръстика и ги наблюдаваме как се промъкват в индийска нишка, всеки един сложил ръка на камата си.
Питър им е забранил да се обличат като него и затова те носят дрехи, направени от кожи на мечки, които сами са убили; облечени така, те изглеждат космати и са така заоблени, че когато паднат, се търкалят като топки. По тази причина те стъпват много внимателно.
Първи минава Свирчо; той не е по-малко храбър от другите, но най няма късмет от цялата юнашка чета. Участвувал е в по-малко приключения от всички други, защото големите битки постоянно стават, тъкмо когато той завие зад ъгъла. Когато всичко е спокойно, той използува случая да отиде да събира дърва за огъня; и когато се върне, заварва другите момчета да бършат кръвта. Лошият му късмет е придал на лицето му израз на лека тъга; но той съвсем не е кисел, напротив, характерът му е станал по благ и той е най- смиреното от всички момчета. Бедни, мили Свирчо, тази вечер опасност е надвиснала над тебе. Пази се да не ти предложат приключение, защото ако го приемеш, то ще те потопи в най-дълбока скръб. Свирчо, феята Менче-звънче е решила тази вечер да извърши голямо зло. Тя търси някой, който да й помогне, и смята, че от всички момчета най-лесно може да подмами тебе. Пази се от Менче-Звънче!
Много искам да може да ни чуе, но всъщност ние не сме на острова и той отминава, като си хапе пръстите.
След него върви Нибз, едно весело и сърдечно момче. След това идва Дребосъка. Той пък прави свирки от дърво и танцува възторжено по такта на мелодиите, които сам си измисля. Това е най-надутото от всички момчета. Мисли, че си спомня дните преди да се загуби, с тогавашните маниери и обичаи, и поради това носът му е вирнат по много дързък начин.
Четвърти по ред е Къдравия. Той е палаво момче и толкова пъти е трябвало да излиза пред редицата, когато Питър извика: „Който е извършил това, да излезе напред!“, че сега, щом чуе тази команда, излиза напред, без да мисли дали той е направил белята или някой друг. Най-отзад вървят близнаците, които не можем да опишем, защото сигурно ще опишем единия вместо другия. Питър не беше много сигурен какво значи близнаци, а не разрешаваше на момчетата от своята банда да знаят нещо, което той не знае; затова близнаците не говореха много за себе си и се стараеха да го задоволят, като стояха близо един до друг с такъв вид сякаш се извиняваха.
Момчетата изчезват в мрака и след известно време, но не дълго време — защото на острова всичко става бързо — по техните следи се явяват пиратите. Чуваме ги, преди да ги видим и те винаги пеят една и съща страшна песен:
Дори на прочутата бесилка за пирати в лондонското пристанище никога не е висяла по-грозна сбирщина от злодеи. И ето, с разголени, яки мишци, с две сребърни испански монети, закачени като обици, опирайки от време на време ухо до земята, върви малко пред другите красавецът Чекко, който изряза името си с кървави букви върху гърба на управителя на тъмницата в Гао. Огромният негър зад него беше си сменял името много пъти, откакто престана да се нарича с онова име, с което тъмнокожите майки по бреговете на Гуиджо-Мо още плашат децата си. Ето и Бил Джукс, на когото всеки инч от кожата е татуиран; същият Бил Джукс, по когото, на борда на „Уолръс“, Флинт стреля седемдесет пъти, за да го принуди да захвърли
