спазва добрия тон?“
Нима у боцмана има нещо аристократично, без той сам да го знае? Ами че това е най-добрият тон!
Той си спомни, че в неговото училище човек трябваше да докаже именно това, преди да го приемат в аристократичния ученически клуб.
С бесен крясък Хук вдигна желязната си кука над главата на Смий. Но спря ръката си, защото през ума му мина тази мисъл: „Какво значи да забиеш куката в някого, само защото той спазва добрия тон?“ — Това ще значи, че ти липсва добър тон!
Безсилен и плувнал в пот, нещастният Хук падна по очи като покосено цвете.
Смятайки, че поне за известно време той няма да им пречи, пиратите забравиха всяка дисциплина и се разскачаха в бесен танц, който веднага го изправи на крака. Всички следи от човешката слабост бяха изчезнали от лицето му, сякаш някой бе излял ведро студена вода върху му.
— Тишина, простаци! — кресна той. — Или ще забия куката в някого! — Врявата веднага стихна. — Сложихте ли окови на всички деца, за да не могат да отлетят?
— Тъй вярно.
— Тогава изкарайте ги на палубата.
Нещастните пленници, всички освен Уенди, бяха измъкнати от трюма и наредени в редица пред него. Известно време той като че ли не забелязваше тяхното присъствие. Седеше отпуснат, като доста мелодично си тананикаше със затворена уста откъси от някаква пиратска песен и въртеше в ръце колода карти. От време на време светлинката на пурата му придаваше малко цвят на лицето му.
— Сега, приятелчета — каза най-после той живо, — шестима от вас ще хвърлим в морето, но аз имам нужда от двама каютни прислужници. Кой от вас иска да стане каютен прислужник?
„Гледайте да не го ядосвате ненужно“ — бе казала Уенди, когато бяха в трюма. Затова Свирчо излезе напред с вежлив израз на лицето. Мисълта да служи при такъв капитан му беше противна, но неговият инстинкт му подсказа, че ще бъде по-благоразумно да прехвърли отговорността за отказа си на някое отсъствуващо лице. Макар да беше малко глупавичък, той знаеше, че само майките са винаги готови да поемат цялата отговорност за действията ти. Всички деца знаят, че майките са винаги готови да ги защитят и затова ги презират, но винаги се възползуват от тяхната помощ.
И така, Свирчо благоразумно обясни:
— Виждате ли, сър, мисля, че майка ми не би искала да стана пират. А твоята майка, Дребосъче, би ли искала да станеш пират?
Той намигна на Дребосъка, който с печален тон отговори:
— Мисля, че няма да ми позволи — сякаш много му се искаше тя да му разреши да стане пират.
— Ще иска ли твоята майка да станеш пират, Близначе?
— Сигурно няма да иска — каза първият близнак, който беше не по-малко хитър от другите. — Нибз, майка ти…
— Млък! Престанете да дърдорите! — изрева Хук и пиратите издърпаха назад тези, които бяха отговорили. — Ти, момче — каза той, обръщайки се към Джон, — май че имаш малко кураж. Никога ли не ти се е искало да станеш пират, храбрецо?
И действително, когато си пишеше домашните по аритметика, Джон понякога мечтаеше да стане пират; и сега той бе поразен, че Хук избра именно него.
— Едно време мислех да се нарека Джак с червените ръце — каза той нерешително.
— Много хубаво име. Така ще те наричаме тук, приятелче, ако останеш при нас.
— Какво мислиш ти, Майкъл? — попита Джон.
— А как ще ми казвате на мен, ако остана на кораба? — запита Майкъл.
— Джоу — Черната брада.
Единствено този отговор направи впечатление на Майкъл.
— Какво мислиш ти, Джон?
Той искаше Джон да реши, а Джон искаше Майкъл да реши.
— А ако станем пирати, ще продължим ли да бъдем верни поданици на краля? — попита Джон.
Хук му отговори стиснал зъби:
— Ще трябва да ми дадеш клетва за вярност и да извикаш „Долу кралят!“
Може би досега Джон не се бе държал много добре, но в този миг той се прояви отлично.
— Тогава отказвам! — кресна той, като удари с юмрук по бурето, което се намираше пред Хук.
— И аз отказвам! — извика Майкъл.
— Владей моретата, Британия!5 — изписука Къдравия.
Вбесените пирати ги удариха през устата и Хук изрева:
— Сега съдбата ви е решена. Доведете майка им. Пригответе дъската, по която ще вървят, докато паднат в морето.
Те бяха малки момчета и побледняха, когато видяха Джукс и Чекко да слагат зловещата дъска на фалшборта на кораба. Но когато доведоха Уенди на палубата, те се опитаха да се покажат храбри.
Нямам думи, с които да мога да ви опиша какво презрение изпитваше Уенди към пиратите. За момчетата пиратството бе обкръжено с известен блясък, но това, което тя видя, бе, че корабът не беше мит от години. Нямаше нито едно прозорче, на чието стъкло да не можеш да пишеш с пръст; и на много от тях тя бе вече написала „мръсни свине“. Но когато момчетата се събраха около нея, тя, разбира се, мислеше само за тях.
— Е, хубавице моя — рече Хук със захаросан глас, — сега ще видиш как децата ти ще тръгнат по дъската и ще паднат в морето.
Макар да беше изискан джентълмен в облеклото си, дантелената му яка бе изцапана от изобилната пот, която бе избила по лицето му, когато се ровеше в душата си. Той изведнъж си даде сметка, че Уенди е втренчила поглед в измърсената му яка и с бърз жест се помъчи да я скрие, но беше вече твърде късно.
— Непременно ли трябва да умрат? — попита Уенди. На лицето й бе изписано такова страшно презрение, че Хук едва не припадна.
— Непременно — изръмжа той и след това злорадо извика: — Тишина! Да чуем последните думи на една майка към децата й!
Сега Уенди се прояви достойно и величаво.
— Ето последните ми думи, скъпи деца — каза тя твърдо. — Смятам, че имам поръчение до вас от истинските ви майки и то е следното: „Ние се надяваме, че нашите синове ще умрат като герои.“
Дори пиратите бяха поразени и изплашени от тези думи.
Тогава Свирчо изкрещя неистово:
— Ще постъпя както иска майка ми. Как ще постъпиш ти, Нибз?
— Както иска майка ми. Как ще постъпиш ти, Близнак?
— Както иска майка ми. Джон, как? …
Но Хук се овладя и гласът му се възвърна.
— Завържете я! — изкряска той. Смий започна да я връзва за мачтата.
— Слушай, миличко — пошепна той, — аз ще те спася, ако обещаеш да ми станеш майка.
Но дори на Смий тя отказа да даде такова обещание.
— По-скоро бих искала изобщо да нямам деца — отвърна тя презрително.
За жалост, трябва да кажем, че нито едно от момчетата не гледаше към нея, докато Смий я връзваше за мачтата; очите на всички бяха вперени в дъската, по която след малко трябваше да тръгнат. Вече не можеха да се надяват, че ще могат да стъпят мъжествено на нея, защото бяха загубили способността си да мислят; можеха само да гледат втренчено и да треперят.
Хук им се усмихна със стиснати зъби и направи стъпка към Уенди. Искаше да обърне главата й така, че да гледа как момчетата вървят по дъската един след друг. Но той не успя да стигне до нея, и никога не чу вика, който се надяваше да изтръгне от нея. Той чу нещо съвсем различно: страшното тик-так на крокодила.
Всички го чуха — и пирати, и момчета, и Уенди — и всички глави в миг се обърнаха в една посока; но не към водата, откъдето идеше звукът, а към Хук. Всички знаеха, че това, което ще се случи, засяга само него и че от действуващи лица те се бяха превърнали в зрители.
Страшно бе да се види как внезапно се промени Хук: той рухна на палубата и се сви на топка, сякаш
