сабята си, се намеси в боя.
— Приберете сабите си в ножниците, момчета! — извика новодошлият. — Този човек е мой!
Така Хук внезапно се намери лице срещу лице с Питър. Останалите се отдръпнаха и образуваха кръг около тях. Доста дълго двамата противници се гледаха един-друг. Хук леко трепереше, а на лицето на Питър играеше странна усмивка.
— Значи, Пан — рече Хук най-после, — всичко това е твое дело.
— Тъй вярно, Джеймз Хук, мое дело е — отговори строго Питър.
— Гордо и нахално момче — каза Хук, — приготви се да посрещнеш смъртта си.
— Ти си мрачен и зъл човек, Хук — отвърна Питър. — И ще си получиш заслуженото!
Без повече думи, те се нахвърлиха един срещу друг и за известно време нито едната, нито другата сабя не надделяваше. Питър беше прекрасен дуелист и отбиваше ударите със смайваща бързина. От време на време той правеше финт — преструвайки се, че се готви да удари противника си от едната страна, скачаше напред и мушкаше от другата; поради малкия си ръст обаче той не успяваше да забие сабята си в него. Хук, блестящ фехтовчик, едва ли му отстъпваше по майсторство, но нямаше толкова пъргава китка. Поради по- голямата му тежест, неговите нападения караха Питър да отстъпва и Хук се надяваше, че ще може внезапно да завърши двубоя с любимия си удар, на който го бе научил Барбекю преди много години в Рио. Обаче за свое учудване той видя, че Питър многократно отби тези удари. Тогава той се опита да се приближи и да го довърши с куката, която през всичкото време бе размахвал във въздуха. Питър обаче се наведе под нея и хвърляйки се буйно напред, заби сабята си в гърдите му. Виждайки собствената си кръв, чийто цвят, както си спомняте, той не можеше да понася, Хук изпусна сабята си — той беше беззащитен срещу Питър.
— Сега е моментът — извикаха дружно момчетата. Но Питър с величествен жест покани противника си да вземе сабята си. Хук моментално я грабна, но в същия миг изпита трагичното чувство, че Питър показва благородство.
През всичкото време той бе мислил, че се бие с някакъв зъл дух, но сега го обзеха още по-мрачни съмнения.
— Пан, кой си ти, какво си ти? — извика той дрезгаво.
— Аз съм младостта, аз съм радостта — отговори Питър, без да мисли. — Аз съм птиче, което е изскочило от черупката си.
Това, разбира се, бяха глупости; но за нещастния Хук тези думи доказваха, че Питър сам не знае кой е или какво е, а това е върхът на добрия тон.
— Продължаваме! — извика той отчаяно.
Сега той удряше със сабята си като с млатило и всеки удар на тази страшна сабя би разсякъл на две всеки човек, който би се намерил пред нея; Питър обаче се въртеше около него, сякаш самият вятър, който сабята правеше, го издухваше от опасното място. И той постоянно се спущаше напред и го бодеше с върха на сабята си.
Хук вече се биеше без надежда. Пламенната му гръд не молеше за живот; само за едно жадуваше: преди да издъхне, да види Питър да постъпи неблагородно.
Изоставяйки двубоя, той изтича в барутния склад и подпали фитила на едно гюлле.
— След две минути корабът ще хвръкне във въздуха — извика той.
„Сега, сега — помисли си той — ще се види кой спазва добрия тон.“
Но Питър излезе от барутния склад с димящото гюлле в ръка и спокойно го хвърли през борда.
А какъв добър тон проявяваше самият Хук? Колкото и да бе заблуден, можем да се радваме — без да му съчувствуваме, — че пред края си той остана верен на традициите на своята среда. Другите момчета тичаха наоколо му, присмиваха му се, показваха му презрението си. Но олюлявайки се, той крачеше по палубата, замахваше безсилно със сабята си към тях, но мисълта му беше далече. Той мислеше за някогашната си отпусната походка по игрищата, за постоянните подигравки, спомняше си как гледа играта на футбол, седнал на прочутата стена в училището Итън. И обувките му бяха както трябва, и жилетката му беше както трябва, и връзката му беше както трябва, и чорапите му бяха както трябва.
Джеймз Хук, ти, който все пак си герой, сбогом.
Защото ние дойдохме до последния момент на живота му.
Виждайки, че Питър, с нож в ръка, бавно лети във въздуха и се приближава към него, Хук скочи на фалшборта, за да се хвърли в морето. Той не знаеше, че крокодилът го чака. Ние нарочно спряхме часовника, така че той да не изпита този ужас — това беше малък знак на уважение от наша страна в последния му час.
Той все пак спечели една последна победа, но според мен това не трябва да ни се зловиди. Както стоеше на фалшборта, гледайки през рамо как Питър се носи във въздуха, той му направи знак да използува крака си. Тогава вместо да забие камата си, Питър го ритна отзад.
Най-сетне Хук получи това, за което копнееше.
— Недостойна постъпка! — извика той подигравателно и доволен скочи в устата на крокодила.
Тъй загина Джеймз Хук.
— Седемнайсет! — пропя Дребосъка; но сметката му не беше съвсем точна. Тази нощ петнайсет пирати платиха с живота си за своите престъпления; но двама доплаваха до брега: Старки, когото червенокожите взеха пленник и го направиха бавачка на малките индианчета — доста голямо падение за един пират; и Смий, който оттогава скита по света, с очила на носа и едва изкарва прехраната си, като разправя, че бил единственият човек, от когото Джеймз Хук се боял.
Уенди, разбира се, бе стояла настрана, без да участвува в боя, макар че през цялото време бе гледала Питър със светнали очи. Сега обаче, след като всичко бе свършено, тя отново стана важна личност. Тя еднакво похвали всички и потръпна, когато Майкъл й показа мястото, където бе убил един пират. След това Уенди ги заведе в кабината на Хук и им посочи неговия часовник, който висеше на един гвоздей. Часовникът показваше един и половина часа!
Късният час беше почти най-голямото събитие. Можете да бъдете сигурни, че доста бързо ги накара да легнат в койките на пиратите; всички си легнаха, освен Питър, който се разхождаше важно нагоре-надолу по палубата, докато най-после падна и заспа до Дългия Том. Тази нощ той пак сънуваше мъчителни сънища, дълго време плачеше на сън и Уенди трябваше да го прегърне, за да го успокои.
16.
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
При втората вахта, т.е. призори, момчетата се размърдаха, защото бе излязло силно вълнение. Свирчо, боцманът, хванал края на едно въже, стоеше между тях и дъвчеше тютюн. Всички навлякоха пиратски дрехи, отрязани до колената, обръснаха се енергично и тръгнаха по палубата с олюляваща се походка като истински моряци; трябваше обаче постоянно да повдигат панталоните си, защото им бяха много широки.
Не е нужно да се казва кой беше капитан. Нибз и Джон бяха първи и втори помощник-капитани. На борда имаше жена. Останалите бяха прости моряци и спяха в бака. Питър се беше залепил за кормилото. Той наду свирката си и когато екипажът се събра около него, произнесе кратко слово; надявал се, каза той, че те ще изпълнят дълга си като храбри герои, но знаел, че те са утайката на Рио и Златния бряг и че ако го захапят, той ще ги разкъса. Неговите груби и резки думи бяха език, който моряците разбират и те го приветствуваха колкото им глас държи. След това с отсечен глас той даде няколко заповеди, корабът се завъртя и се насочи към континента. След като разгледа морските карти, капитан Пан пресметна, че ако времето не се промени, ще стигнат до Азорските острови около 21 юни и оттам, за да спестят време, могат да изминат останалия път с летене.
Някои от децата искаха корабът да стане обикновен, честен кораб, а други предпочитаха да си остане пиратски. Но капитанът ги нарече кучета и те не посмяха да изразят желанията си пред него дори и с писмена молба, подписана в кръг7. Можеха да се чувствуват сигурно, само ако моментално изпълняваха заповедите му. Дребосъка получи десетина плесници, защото изглеждаше смаян, когато Питър му заповяда да измери дълбочината. Всички смятаха, че Питър се държеше като почтен капитан, само за да приспи подозренията на Уенди, но че той може да се промени, когато бъде готов новият му костюм, който тя против волята си му шиеше от най-омразните дрехи на Хук. След това момчетата почнаха да си шушукат, че първата вечер когато облякъл новия си костюм, той дълго седял в кабината,
