някой му бе прерязал всички стави.
Звукът равномерно се приближаваше, предшествуван от ужасната мисъл „кракодилът ей сега ще се изкачи на кораба“.
Дори желязната кука бе увиснала неподвижно, сякаш знаеше, че не е част от това, което крокодилът търси. Така страхотно изоставен от всички, всеки друг човек би легнал със затворени очи на мястото, където бе паднал, но гигантският ум на Хук още работеше и воден от него, той пропълзя на колене по палубата, колкото може по-далеч от звука. Пиратите почтително му отвориха път и той заговори, едва когато стигна до фалшборта.
— Скрийте ме! — извика дрезгаво той.
Те се събраха около него, отвърнали очи от онова страшно чудовище, което щеше да се изкачи на палубата. Дори не помислиха да се бият — самата съдба бе срещу тях.
Едва когато пиратите скриха Хук, любопитството на момчетата ги накара да изтичат до борда на кораба, за да видят как крокодилът се изкачва на палубата. Тогава дойде най-голямата изненада през тази Нощ на нощите: не крокодилът им идваше на помощ, а Питър.
Той им направи знак да мълчат, защото всеки радостен вик щеше да породи съмнение, и продължи своето тик-так, тик-так.
15.
„ТОЗИ ПЪТ ИЛИ ХУК, ИЛИ АЗ“
Странни неща се случват на всички ни в живота и минава известно време, без да забележим, че те са се случили. Да вземем един пример: изведнъж откриваме, че не чуваме с едното ухо — не знаем от колко време, — но да речем, от половин час. Точно това се случи на Питър в тази нощ. Ние го видяхме за последен път, когато той се промъкваше през гората на острова, сложил пръст на устата си и стиснал камата в другата ръка. Той видя крокодила, който пресече пътя му, и след малко се сети, че не бе чул часовника да цъка. Отначало това му се стори странно, но скоро правилно заключи, че пружинката му се е развила докрай.
Без да помисли какво може да чувства едно животно, лишено изведнъж от най-близкия си другар, Питър веднага започна да се пита как би могъл да се възползува от нещастието на крокодила. Реши да цъка като часовник, за да мислят дивите зверове, че крокодилът се приближава и да го оставят да мине, без да го нападнат. Той цъкаше великолепно, обаче се яви една непредвидена последица: както другите животни, крокодилът също чу цъкането и тръгна след него. Той го следваше неотстъпно, но дали с цел да си възвърне онова, което бе изгубил, или като приятел, вярвайки, че той сам издава този звук, никога няма да научим със сигурност, тъй като подобно на всички онези, които робуват на някоя натрапчива идея, той беше глупаво животно.
Питър благополучно стигна до брега и продължи да върви, без да спира. Краката му навлязоха във водата, сякаш не усещаха, че сега се движат в друга среда. Така минават от суша във вода много животни, но не съм чувал човек да минава така. Докато плуваше, в главата му се въртеше само една мисъл: този път или Хук, или аз. Той бе цъкал толкова дълго, че сега продължаваше да цъка несъзнателно. Ако си бе дал сметка за това, той щеше да спре да издава този звук, защото макар и мисълта да се изкачи на палубата на кораба с помощта на този трик да беше остроумна, тя не му бе хрумнала досега.
Напротив, той си мислеше, че се е изкатерил на кораба тихо като мишка; затова се смая, като видя пиратите да се свиват пред него, а Хук да се крие сред тях тъй жалък, сякаш бе чул истинския крокодил.
Крокодилът! Щом си спомни за него, Питър чу собственото си цъкане. Отначало си помисли, че звукът идва от крокодила и бързо погледна след себе си. Тогава разбра, че самият той цъка и в миг му стана ясно какво е положението на борда. „Колко съм умен“ — помисли си той веднага и направи знак на момчетата да не му ръкопляскат.
Тъкмо в този момент Ед Тейнт, кърмчията, излезе от бака и тръгна по палубата. Сега, читателю, гледай по часовника си да видиш за колко време стана всичко. Питър заби дълбоко камата си точно там, където се бе прицелил. Джон притисна с длани устата на злощастния пират, за да задуши предсмъртния му стон. Той политна напред и четири момчета уловиха падащото тяло, за да не издумти на дъските. Питър даде знак и мършата бе хвърлена през борда. Чу се плясък, после настъпи тишина. Колко време трая това?
„Един!“ (Дребосъка почна да брои.)
Питър съвсем безшумно се промъкна в кабината; и това не беше никак прибързано, защото вече няколко пирати бяха събрали кураж да погледнат наоколо. Сега всеки от тях чуваше запъхтяното дишане на другите, което показваше, че ужасното цъкане бе престанало.
— Мина, капитане — обади се Смий, като бършеше очилата си. — Сега всичко е тихо.
Хук бавно измъкна глава от дантелената си яка и се заслуша тъй напрегнато, че би чул дори ехото на цъкането. Не се чуваше никакъв звук и той се изправи решително с целия си ръст.
— Тогава да живее Джони Дъската! — изкрещя той безсрамно. Сега Хук мразеше момчетата още по- силно, защото го бяха видели как се свлече на палубата, когато чу цъкането. И той запя отвратителната песен:
За да изплаши пленниците си още повече, той започна да танцува върху някаква въображаема дъска, като същевременно правеше гримаси, макар че това уронваше достойнството му до известна степен. Когато свърши танца, Хук извика:
— А преди да тръгнете по дъската, не искате ли да се запознаете с котката с деветте опашки?6
Тогава момчетата паднаха на колене.
— Не, не! — извикаха те тъй жално, че всички пирати се усмихнаха.
— Донеси котката, Джукс — извика Хук. — Тя е в кабината.
В кабината. Ами Питър е в кабината! Децата се спогледаха.
— Слушам, сър! — каза Джукс весело и изтича в кабината. Те го проследиха с очи; почти не чуваха, че Хук запя нова песен и пиратите я подеха:
Края на песента никога няма да научим, защото тя бе внезапно прекъсната от страхотен писък, който проехтя в кабината, понесе се като ридание през кораба и заглъхна в далечината. Той бе последван от кукуригане и децата добре разбраха какво значи то; на пиратите обаче кукуригането се стори по-злокобно от писъка.
— Какво беше това? — извика Хук.
— Двама — изрече тържествено Дребосъка. Италианецът Чекко се поколеба за миг и после се втурна в кабината. Излезе с разстроено лице, като се олюляваше.
— Какво става с Бил Джукс, куче? — изсъска Хук, като се наведе над него.
— Става това, че той е мъртъв, пронизан с нож — отвърна Чекко с глух глас.
— Бил Джукс мъртъв! — извикаха стреснатите пирати.
— В кабината е тъмно като в рог — продължи Чекко с разтреперан, почти неразбираем глас — и в нея
