Намисли си число

Мелъри отново спомена какво прекрасно място имат.

— Каза, че искаш да си по-откровен с мен за онова, което те безпокои — напомни му Гърни.

— Да. Свързано е с пиянските ми години. Бях от онези пияници, които имат дупки — истински черни дупки, през които губех паметта си — понякога за час или два, а понякога и за повече. През последните години ги получавах всеки път, когато пиех. Става дума за много неща, които съм правил, но за които нямам никакъв спомен. Когато се напиех, не подбирах особено с кого съм или какво правя. Честно казано, алкохолните препратки в тези гадни малки бележки, които ти показах, са причината да съм толкова разстроен. Емоциите ми през последните няколко дни се мятат от разтревожен към ужасен и обратно.

Независимо от скептицизма си, Гърни бе поразен от непресторената нотка, която звучеше в тона на Мелъри.

— Разкажи ми още — подкани го той.

В последвалия половин час стана ясно, че не е останало кой знае колко, което Мелъри да има желание или да е в състояние да сподели. Въпреки това той продължи отново и отново да се връща към един натрапчив въпрос, който не му даваше мира:

— Но как, за бога, би могъл да знае какво число ще си намисля? Прехвърлях в ума си хора, които съм познавал, места, на които съм бил, адреси, пощенски кодове, телефонни номера, дати, рождени дни, автомобилни номера, дори цени на разни стоки — всичко, на което има числа — но няма нищо, което да асоциирам с шестстотин петдесет и осем! Това просто ме побърква!

— Ще е по-полезно, ако се съсредоточиш върху по-прости въпроси. Например…

Само че Мелъри не го слушаше.

— Изобщо нямам усещането, че шестстотин петдесет и осем значи нещо. Каквото и да било. Обаче би трябвало да означава нещо! И каквото и да е това значение, някой друг също го знае. Някой знае, че шестстотин петдесет и осем е число, което е толкова важно за мен, че ще е първото, за което ще се сетя. Просто не мога да го възприема. Това е кошмар!

Гърни мълчаливо седеше и чакаше пристъпът на паника на Мелъри да отмине.

— Тези препратки към пиенето означават, че става въпрос за някой, който ме е познавал в мрачното ми минало. Ако питае някаква злоба към мен — а точно така звучи — то тя е много стара. Може би е човек, който ме е изгубил от поглед, който не е имал представа къде съм, а после е видял някоя от книгите ми, видял е снимката и е прочел нещо за мен и е решил… решил е да направи какво? Не мога да разбера дори за какво става въпрос в тези бележки!

Гърни все още не казваше нищо.

— Знаеш ли какво е да не можеш да си спомниш въобще сто, а може би дори двеста нощи от живота си? — Мелъри поклати глава в явно удивление пред собственото си безразсъдство. — Единственото нещо, което знам за тези нощи, е, че съм бил достатъчно пиян — и достатъчно луд — да направя всичко. Това прави алкохолът — когато пиеш толкова, колкото пиех аз, той ти отнема страха от последствията. Възприятията ти се изопачават, забраните падат, паметта се изключва и започваш да действаш според моментния си подтик — инстинкт без задръжки. — Той замлъкна.

— Какво предполагаш, че може да си сторил по време на някоя от тези черни дупки, когато си губил паметта си?

Мелъри го зяпаше.

— Всичко! Господи, нали точно това е проблемът — абсолютно всичко!

Гърни си помисли, че той изглежда като човек, току-що открил, че тропическият рай на мечтите му, в който е инвестирал всичките си средства, гъмжи от скорпиони.

— Какво искаш да направя за теб?

— Всъщност не знам. Надявах се на някакво разрешение в стил Шерлок Холмс и край — мистерията е разбулена, авторът на писмата — разкрит и обезвреден.

— За теб е много по-лесно да предположиш каква е причината за всичко това, отколкото за мен.

Мелъри за пореден път поклати глава. След това очите му се разшириха от крехка надежда:

— Възможно ли е наистина да е шега?

— Ако е така, то тя е твърде жестока — отсъди Гърни. — Какво друго ти хрумва?

— Изнудване? Подателят знае нещо ужасно, нещо, което не мога да си спомня? И тези 289,87 долара са само първата вноска?

Гърни кимна, без това реално да изразява съгласие.

— Други възможности?

— Отмъщение? За нещо ужасно, което съм извършил — обаче не искат пари, а искат… — Думите му трогателно заглъхнаха.

— И няма нищо конкретно, за чието извършване да си спомняш, което би оправдало подобен отклик?

— Не. Казах ти. Нищо, което да помня.

— Добре, вярвам ти. Но предвид обстоятелствата, струва си да обмислиш няколко елементарни въпроса. Просто ги запиши така, както ти ги задавам, отнеси си ги вкъщи, помисли над тях през следващите двайсет и четири часа и виж какво ще се сетиш.

Мелъри отвори елегантното си куфарче и извади от него малък бележник с кожена подвързия и писалка „Монблан“.

— Искам да направиш няколко отделни списъка — толкова пълни, колкото успееш. Съгласен ли си? Първи списък: възможни врагове от служебната или професионалната ти сфера — хора, с които си имал някакви сериозни сблъсъци по повод пари, договори, обещания, постове, репутация. Втори списък: неразрешени