— Като например куршуми, които никой друг не знае къде да търси?
— Това бе късмет. Винаги има някой по-добър от мен във всяка една част от разследването, но когато се стигне до сглобяване на отделните части, преценяване кое има и кое няма значение — това е моята специалност. Невинаги бях прав, но обратното ми се случваше достатъчно често, за да се забележи.
— Значи все пак имаш его!
— Щом предпочитате да го наричате така. Знам в какво не ме бива и в какво съм добър.
Също така знаеше от опита си в разпитите как дадена личност ще реагира на определено отношение. Не сгреши и за Клайн. В неговия поглед се долавяше, че е прав.
— Трябва да обсъдим заплащането — заяви Клайн. — Моето предложение е почасовата ставка, определена за някои консултантски длъжности — 75 долара на час, плюс разходите, в разумни граници, разбира се. Започваме веднага.
— Чудесно.
Клайн подаде дипломатично ръка.
— Очаквам с нетърпение да работим заедно. Елън е подготвила куп формуляри, документи, клетвени декларации, споразумения за конфиденциалност. Ще ти отнеме известно време да прегледаш какво подписваш. Тя ще те заведе в един офис, който можеш да използваш. Има някои подробности, които трябва да изясним. Аз лично ще те държа в течение за всяка нова информация, която получавам от криминалния отдел или от моите хора. Ще те включвам и в общи събрания, като това вчера. Ако трябва да говориш с някого от разследващите, уреждай го чрез моя офис. За разпит на свидетели, заподозрени — също през моя офис. Съгласен ли си?
— Да.
— Не си от най-приказливите. Аз също. А сега, след като вече сме сътрудници, искам да те питам нещо… — Клайн се облегна назад и преплете пръсти, като по този начин придаде повече тежест на въпроса си. — Защо първо ще застреляш човека, а после ще го намушкаш четиринайсет пъти?
— Такъв голям брой пробождания обикновено предполага пристъп на ярост или хладнокръвни усилия да се създаде впечатление за такъв пристъп. Точният брой вероятно няма значение.
— Но първо да го застреляш…
— Възможно е целта на пробожданията да не е убийство, а нещо друго.
— Не разбирам — промълви Клайн с наклонена като на любопитна птица глава.
— Мелъри е застрелян от много близо. Куршумът е прерязал сънната артерия. Няма следи в снега оръжието да е изпуснато или хвърлено на земята. Следователно убиецът сигурно е имал време да отстрани материала, с който е било увито за заглушаване на звука, и да го прибере в джоба си или в кобур. Чак после е взел счупената бутилка и се е нагласил удобно за промушване на жертвата, която е лежала мъртва в снега. В този момент кръвта от артериалната рана сигурно е шуртяла драматично. Така че какво ни интересуват пробожданията? Те не са целели да убият жертвата, която, реално погледнато, вече е била мъртва. Не, целта на извършителя е била или да заличи доказателствата за изстрела…
— Защо? — попита Клайн, премествайки се напред на стола си.
— Не знам защо, това е само предположение. Но е по-вероятно, като се вземе предвид съдържанието на бележките преди нападението и това, че си е направил труда да носи счупената бутилка, пробожданията да са част от някакъв ритуал.
— Сатанински ли? — Преднамереният ужас, изписан на лицето на Клайн, едва прикриваше апетита му за медийния потенциал на подобен мотив.
— Съмнявам се. Бележките са на луд човек, но луд не по този начин. Говоря за ритуал като… за него е било важно да извърши убийството по точно определен начин.
— За отмъщение?
— Възможно е — отвърна Гърни. — Няма да е първият убиец, който с месеци или години си е представял как ще си отмъсти на някого.
Клайн изглеждаше притеснен.
— А ако ключът за нападението е в пробожданията, защо да се интересуваме от изстрела?
— Моментално обезвреждане на жертвата. Искал е да бъде сигурен, а пистолетът е много по-сигурен начин от счупената бутилка. След цялото планиране не е искал нещо да се обърка.
Клайн кимна и бързо се прехвърли към друга част от загадката:
— Според Родригес убиецът е някой от гостите.
Гърни се усмихна.
— Кой?
— Не е готов с отговора, но е готов да се обзаложи. Ти не си ли съгласен?
— Идеята не е напълно неоснователна. Гостите са настанени на територията на института, което ги поставя, ако не на местопрестъплението, то поне удобно близко до него. Те определено са странна групичка — дрогирани, емоционално нестабилни и поне един — с връзки в криминалния свят.
— Но?
— Има практически проблеми.
— Например?
— Отпечатъци от обувки и алиби, като начало. Всички твърдят, че снегът е започнал да вали около привечер и е продължил до след полунощ. Отпечатъците показват, че убиецът е влязъл в имота от шосето,
