след като валежът е спрял напълно.
— Как можеш да си сигурен?
— Отпечатъците са в снега, а върху тях не е навалял нов сняг. За да ги е оставил някой от гостите, трябва да е излязъл от къщата, преди да завали, тъй като няма следи от къщата навън.
— С други думи…
— С други думи, някой трябва да е отсъствал от здрач до полунощ. А всички са били там.
— Откъде знаеш?
— Официално не знам. Нека просто кажем, че съм чул нещо от Джак Хардуик. Според докладите от разпитите всеки един от хората е бил видян от поне шестима други по различно време на вечерта. Така че, освен ако всички лъжат, никой не е отсъствал.
Клайн, изглежда, не беше склонен да отхвърли възможността всички да лъжат.
— Може някой в къщата да си е наел помощник — отбеляза той.
— Имаш предвид наемен убиец?
— Нещо такова.
— Тогава какво изобщо прави там?
— Не разбирам.
— Единствената причина, поради която настоящите гости са заподозрени, е физическата им близост до убийството. Ако ще наемаш външен човек да идва и да извършва убийството, защо самият ти ще се поставиш в такава близост?
— За да си близо до забавлението?
— Възможно е — отвърна Гърни без ентусиазъм.
— Добре, нека за малко да забравим за гостите — започна Клайн. — Какво мислиш за идеята убийството да е извършено от мафиоти, а не от някой от гостите?
— Това ли е резервната версия на Родригес?
— Според него е възможно. Но според теб, явно не е.
— Не виждам логика. Не мисля, че изобщо на някой би му минало през ума, ако Пати Кейкс не беше един от гостите. Първо, на този етап не се знае нищо за Марк Мелъри, което да го прави потенциална мишена за мафията…
— Чакай малко. Да предположим, че убедителният гуру е успял да накара някой от гостите — някой като Пати Кейкс — да си признае нещо, нали се сещаш, за вътрешната хармония или душевния мир, или каквото там Мелъри е продавал на тези хора.
— И?
— И вероятно по-късно, когато си е бил вкъщи, лошият е започнал да си мисли, че откровенията му са били малко прибързани и необмислени. Хармонията с вселената може и да е хубаво нещо, но не си струва риска някой да има информация, която би могла да ти навреди сериозно. Може би когато не е бил вече под влияние на магнетизма на гуруто, лошият тип се е върнал към по-практичния начин на мислене. И е наел някой, който да унищожи риска, който го е тревожел.
— Интересна хипотеза.
— Но?
— Но няма наемен убиец на тоя свят, който би се занимавал с такива игрички, като в това убийство. Хората, които убиват за пари, не си закачат ботушите по клоните на дърветата и не оставят стихове по труповете.
Клайн сякаш беше готов да спори, но се спря, когато вратата се отвори след кратко почукване. Елегантното създание от рецепцията влезе с лакирана табла, на която имаше две порцеланови чашки с чинийки, красив чайник, мъничка захарница и купичка за сметана, както и чиния с четири бишкоти в нея. Тя постави таблата на масичката.
— Родригес се обади — съобщи тя на Клайн, а после добави, сякаш отговаряше на телепатично зададен въпрос. — Идва насам, ще бъде тук след малко.
Клайн погледна към Гърни, за да види реакцията му.
— Чух се с Род преди малко — обясни той. — Беше нетърпелив да сподели мнението си по случая. Предложих му да се отбие, докато и ти си тук. Обичам всички едновременно да са наясно с всичко. Колкото повече знаем всички, толкова по-добре. Никакви тайни.
— Добра идея — заяви Гърни, който подозираше, че подбудите на Клайн да ги събере двамата не са свързани с откровеността, а със склонността му към контрол на ситуацията. За целта явно използваше конфликти и спорове.
Асистентката на Клайн излезе, но Гърни успя да зърне на лицето й многозначителна като на Мона Лиза усмивка, което потвърди подозренията му за ситуацията. Клайн наля кафе в чашите. Порцеланът изглеждаше старинен и скъп, макар че той го държеше без никаква гордост или специално отношение. Това подсили впечатлението на Гърни, че детето чудо, настоящ окръжен прокурор, е роден аристократ, а длъжността му на прокурор беше само стъпка към друга цел, по-подходяща за потеклото му. Какво му беше прошепнал Хардуик на вчерашната среща? Нещо за амбицията му да стане губернатор? Може би старият циник Хардуик отново бе прав. Или пък Гърни си вадеше твърде много изводи от начина, по който някой държи скъпа порцеланова чаша.
— Между другото — каза Клайн, като се облегна на стола си, — този куршум в стената, за който мислеха, че е от Магнум 357, се оказа, че всъщност е от „Смит и Уесън Спешъл“, 38-ми калибър.
— Странно.
