— Не ни дава нито една полезна улика за залавянето на убиеца.
— Ти, Дейв, какво мислиш?
— На мен това ми говори същото, което и бележката, оставена върху тялото. Просто друг тип послание. И гласи: „Хвани ме, ако можеш, но едва ли — по-умен съм от теб“.
— Как, по дяволите, разбра това от наличието на втори чифт ботуши? — В гласа на Родригес се усещаше гняв.
Гърни отговори с измамливо спокойствие. Открай време така реагираше на гнева.
— Сами по себе си те нищо не ми говорят. Но ако ги прибавим към другите специфични детайли, цялата картина заприличва все повече на някаква сложна игра.
— Ако е игра, целта й е да ни отвлича вниманието. И успява — изсумтя подигравателно Родригес.
Гърни не отговори и Клайн го предизвика:
— Явно не си съгласен с това.
— Според мен играта не е само за отвличане на вниманието. Мисля, че в нея е целият смисъл.
Родригес стана от стола си възмутено:
— Ако нямаш повече нужда от мен, Шеридън, ще се връщам в офиса.
С мрачно изражение подаде ръка на Клайн и си тръгна. Клайн успешно прикри реакцията си на грубото му напускане.
— Е, кажи ми — попита той след малко, навеждайки се към Гърни, — какво не правим както трябва? Ясно е, че ти виждаш ситуацията по различен начин от Род.
Гърни сви рамене.
— Няма нищо лошо да се запознаем по-отблизо с гостите. В един момент и това трябва да се направи. Но капитанът има по-големи надежди от мен, че това ще доведе до арест.
— Ти смяташ, че това като цяло е загуба на време?
— Необходимо е да се направи — така се изключват варианти. Просто не мисля, че убиецът е някой от гостите. Капитанът продължава да изтъква предполагаемото удобство за убиеца да се намира в имота. А според мен би било неудобство — прекалено голям риск е да бъде видян при излизането или при връщането си в стаята. Твърде много улики има за прикриване. Къде би могъл да държи сгъваемия стол, ботушите, бутилката, оръжието? Този тип човек не би допуснал толкова рискове и усложнения.
Клайн повдигна вежда с любопитство, а Гърни продължи:
— Този тип е свръхорганизиран, по каквито и критерии да го преценява човек. Той обръща изключително внимание на детайлите.
— Говориш за неща като това да махне всички цветни ленти от сгъваемия стол, за да го направи целия бял и почти невидим на фона на снега?
— Да. Освен това действа много хладнокръвно, когато е под напрежение. Не е избягал от местопрестъплението, тръгнал си е с нормална стъпка. Отпечатъците от обувките от вътрешния двор към гората са толкова лежерни, че човек би си помислил, че е излязъл на разходка.
— Това да намушкаш брутално жертвата си със счупена бутилка от уиски не ми изглежда никак хладнокръвно.
— Ако се беше случило в някой бар, щеше да си прав. Но не забравяй, че бутилката е била предварително подготвена, дори е измита и изчистена от пръстовите отпечатъци. Бих казал, че признаците на ярост са планирани, както и всичко останало.
— Окей — съгласи се Клайн бавно. — Хладнокръвен, спокоен, организиран. Какво друго?
— Перфекционист в общуването. Начетен — с усет към езика и ритъма. Между нас да си остане, с риск за репутацията си, ще кажа, че стиховете му са твърде официални — по един доста странен начин. Бих го сравнил с фалшивата изтънченост, характерна за представителите на първото поколение.
— За какво говориш, по дяволите?
— Образовано дете на необразовани родители, което отчаяно желае да се отличи. Но както казах, това са просто догадки. Нямам никакви твърди доказателства.
— Нещо друго?
— Изглежда с кротък нрав, но е пълен с омраза отвътре.
— И не смяташ, че е някой от гостите?
— Не. От негова гледна точка предимството на по-голямата близост е значително по-маловажно от риска, който би поел в такъв случай.
— Имате желязна логика, детектив Гърни. Но може ли да се каже същото и за убиеца?
— О, да. Толкова е логичен, колкото е и патологичен. Извън нормалните граници и по двата параграфа.
Глава 28
Обратно на местопрестъплението
Пътят от офиса на Клайн минаваше през Пиъни, така че Гърни реши да се отбие в института. Като видя временната карта, която му бе дала секретарката на Клайн, полицаят на портата го пусна, без да задава въпроси. Докато вдишваше ледения въздух, Гърни се замисли, че денят зловещо напомня за сутринта след убийството. Снежната покривка, която почти се бе разтопила през изминалите дни, сега бе възстановена. Нощните ветрове, характерни за възвишенията Кетскилс, бяха направили пейзажа отново чисто бял.
