телефон за номерата 329 и 369, които на картата бяха съседни за №349. Плътният глас, който след продължително звънене все пак вдигна телефона на 329-ти номер, отговаряше едносрично. Мъжът категорично отрече да познава когото и да било с името Карч или да знае коя от къщите на улицата му е №349, както и впрочем от колко време той самият живее в този район. Звучеше, сякаш е на път да изпадне в безсъзнание от прекомерна употреба на алкохол или наркотици, вероятно лъжеше по навик и очевидно нямаше да му бъде полезен с нищо.
Жената, живееща на номер 369 на „Куори Роуд“, беше по-разговорлива.
— Имате предвид отшелника ли? — В нейната уста епитетът прозвуча като зловеща диагноза.
— Господин Карч сам ли живее?
— Много ясно, че живее сам — освен ако не броите плъховете, които се заселват там, привлечени от боклука му! Добре че жена му избяга. Не се учудвам, че се обаждате… нали казахте, че сте полицай?
— Следовател със специални правомощия към офиса на окръжния прокурор. — Знаеше, че би трябвало да спомене и щата и окръга, но реши, че подробностите могат да бъдат допълнени по-късно.
— Какво е направил този път?
— Нищо, за което да ми е известно, но е възможно да ни е от помощ за едно разследване, така че трябва да влезем във връзка с него. Дали случайно не знаете къде работи или по кое време се връща от работа?
— Работа?! Ама вие шегувате ли се?
— Господин Карч безработен ли е?
— По-точно ще е да се каже „негоден да работи“. — В гласа й се процеждаше отрова.
— Явно си имате сериозни проблеми с него.
— Той е свиня, глупак, мръсен е, опасен е, луд е, смърди, въоръжен е до зъби — и обикновено е пиян!
— Явно не е особено приятен съсед.
— Ужасен е! Имате ли представа какво е да се опитваш да разведеш из дома си перспективен купувач, докато живеещото до вас човекоподобно, голо до кръста и засмукало поредната бира, упражнява мерника си по боклукчийската кофа?
Макар че знаеше какъв ще е отговорът, все пак реши да зададе и следващия си въпрос:
— Дали не бихте предали едно съобщение на господин Карч от мое име?
— Ама вие подигравате ли ми се!? Бих му предала единствено въже — да се обеси!
— Кога е най-вероятно да си бъде вкъщи?
— Изберете си час — който и да е. Никога не съм виждала тоя лунатик да напуска имота си.
— Случайно да се вижда номерът на къщата?
— Ха! Хич не ви и трябва номер, за да я разпознаете. Не беше завършена, когато го напусна съпругата му — и още не е. Няма фасадно покритие. Няма морава отпред, нито стъпала към вратата. Идеалната къща за едно пълно куку! И още нещо — оня, който се опита да влезе там, най-добре да си носи оръжие!
Гърни й благодари и затвори.
А сега какво?
Имаше няколко души, на които трябваше да съобщи за новото развитие. Първо и най-вече, на Шеридън Клайн. И, разбира се, Ранди Клам. Да не споменаваме капитан Родригес и Джак Хардуик. Въпросът бе на кого да се обади първо. Накрая реши, че всички могат да почакат още няколко минути.
Вместо това затърси номера на полицейското управление на Содъртън, Масачузетс.
Разговаря с дежурния сержант — мъж с дрезгав глас и име, напомнящо на известна марка храна за кучета. Калкън, така се казваше. След като се представи, Гърни обясни, че човек от Содъртън на име Ричард Карч представлява интерес за разследване на убийство в щата Ню Йорк. Добави, че въпросния мъж може би го грози опасност, а очевидно няма телефон. И че е жизненоважно да му се отнесе телефон — или той да бъде заведен при такъв — за да го предупредят за ситуацията.
— Ричи Карч ни е стар познайник — обяви Калкън.
— Звучи така, сякаш сте си имали проблеми с него.
Калкън не отговори.
— Досие ли има?
— Кой казахте, че сте?
Гърни повтори, като този път даде малко повече подробности.
— И това е част от разследване на…?
— Две убийства — едното извършено в северната част на щат Ню Йорк, другото в Бронкс — един и същи модел. Преди да бъдат убити, и двете жертви са получили съобщения от убиеца. Имаме доказателства, че Карч е получил поне едно подобно съобщение. Това го превръща в потенциална трета жертва.
— Тоест, искате Лудия Ричи да се свърже с вас, така ли?
— Трябва да ни се обади незабавно. За предпочитане е да го направи в присъствието на някой от вашите хора. След като говорим с него по телефона, вероятно ще трябва и да го разпитаме в Содъртън — със съдействието на вашето управление, разбира се.
— Ще изпратим кола там, когато успеем. Дайте ми номер, на който да може да ви се обадим.
Гърни му даде номера на мобилния си телефон, за да остави свободен домашния. По него трябваше да се
