обади на Клайн, Бюрото за криминални разследвания и Клам. Клайн беше излязъл и нямаше да се връща, както и Елън Ракоф, така че обаждането автоматично се прехвърли към друг телефон, който звънна шест пъти, преди някой да вдигне. Гърни тъкмо се канеше да затвори.
— Щимел.
Гърни се сети за мъжа, който бе дошъл с Клайн на срещата с БКР и който приличаше на ням военнопрестъпник.
— На телефона е Дейв Гърни. Имам съобщение за началника ви.
Не последва отговор.
— Там ли сте?
— Тук съм.
Гърни осъзна, че друга покана да продължава няма да получи. Така че каза на Щимел за доказателствата, потвърждаващи връзката между убийства номер едно и номер две. После сподели за третата потенциална жертва, която бе открил чрез Дърмот. Съобщи му и за стъпките, които беше предприел чрез полицейското управление в Содъртън да се добере до Карч.
— Записахте ли всичко?
— Записах.
— След като информирате окръжния прокурор, ще се свържете ли и с бюрото за криминални разследвания, или да говоря директно с Родригес?
Последва кратко мълчание. Гърни предположи, че намусеният му и необщителен събеседник преценява последствията от действията си при двата варианта. Тъй като добре познаваше склонността на повечето ченгета да упражняват пълен контрол, бе около 90 процента сигурен, че ще получи именно такъв отговор:
— Ние ще се погрижим.
След като го отърваха от задачата да се обади на БКР, на Гърни му остана да се обади само на Ранди Клам.
Както обикновено, той вдигна на първото позвъняване.
— Клам — и пак както обикновено, звучеше сякаш страшно бърза и прави поне още три неща, докато говори. — Радвам се, че се обадихте. Точно правя три списъка на пропуските в чековата книжка на Шмит — записани суми, но не и имена, издадени чекове, които не са осребрени, и липсващи поредни номера на чековете. Започнах от най-новите.
— Някъде из списъците ти да е изскочила сумата 289.87 долара?
— Моля?! Как го разбрахте? Това е един от чековете, които са написани, но не са осребрени. Как…
— Винаги иска точно тази сума.
— Винаги? Тоест… повече от два пъти?
— До същата пощенска кутия е изпратен трети чек. Предприели сме стъпки да се свържем с изпращача. Именно затова се обаждам — да ви уведомя, че си имаме работа със стабилен модел. И ако продължава да го следва, то в бунгалото на Шмит трябва да се огледате за куршум от „полицейски специален“, 38-ми калибър.
— Кой е третият?
— Ричард Карч от Содъртън, Масачузетс. Един тип с много труден характер.
— Масачузетс? Божичко, нашето момче бая се е разиграло! Този, третият — жив ли е още?
— След няколко минути ще се разбере. От районното управление изпратиха кола до къщата му.
— Добре. Ще съм ви благодарен, ако ме осведомявате — когато успеете, разбира се — за всичко, което можете. Сега ще вдигна малко пушилка, та дано екипът за събиране на доказателства побърза. Ще ви съобщя, ако открият нещо. Благодаря ви за обаждането, сър.
— Успех. Скоро ще се чуем пак.
Уважението на Гърни към младия детектив нарастваше. Колкото повече слушаше, толкова повече му харесваше чутото — енергия, интелект, посветеност на работата. Имаше и още нещо. Нещо искрено и непокварено. Нещо, което докосна сърцето му.
Той поклати глава като куче, което се отърсва от вода, и няколко пъти дълбоко си пое въздух. Денят, помисли си, явно го бе изцедил психически повече, отколкото си бе дал сметка. Или пък все още го тормозеше сънят с баща му. Облегна се назад на стола и затвори очи.
Разбуди го телефонът. Всъщност първоначално го сбърка с будилника. Откри, че все още се намира на стола в кабинета си, а вратът му се бе схванал болезнено. Часовникът на китката му показа, че е спал почти два часа. Вдигна телефона.
— Гърни.
Гласът на окръжния прокурор се втурна по линията, както кон изхвърча по пистата в началото на надбягване.
— Дейв, тъкмо разбрах новините. Господи, това нещо продължава да се разраства! Потенциална трета жертва в Масачузетс? Може да се окаже най-големият проклет случай, откакто хванаха сина на Сам, по- голям дори от твоя Джейсън Стрънк. Огромен е! Искам само да чуя от твоята уста потвърждение, преди да говоря с медиите. Имаме неоспорими доказателства, че един и същи тип е убил първите две жертви, нали така?
— Уликите дават сериозно основание да се предположи, че е така, сър.
— Дават основание?
