— Зависи — въздъхна Кейт, сложи куфарчето си на масата и щракна ключалките. — А сега да се залавяме за работа. — В ръцете й се появи бележник. — Първо, обвинението… Трябва да очакваме обвинение в предумишлено убийство, което…
— Аз не съм убийца! — нервно я прекъсна Сандра.
— Ще ме оставиш ли да изложа фактите? — хладно я погледна Кейт.
Младата жена стисна устни и замълча.
— По това обвинение можеш да получиш двадесет и пет години или доживотен затвор.
— Това е лудост! — пребледня Сандра.
— Ако към обвинението не се прибавят утежняващи вината обстоятелства, прокуратурата няма да настоява за смъртно наказание.
Сандра с нищо не показа, че й става по-леко от този факт. Челото й се набръчка, устните й се присвиха.
— Нямам никаква представа какво означава това…
— Според действащите закони в Калифорния, наличието на утежняващи вината обстоятелства изисква от прокуратурата задължително да търси най-тежкото наказание.
Сандра продължаваше да я гледа объркано и Кейт се почувства длъжна да поясни:
— Това означава газовата камера, Сандра…
Лицето на клиентката й стана бяло като платно.
— Съществува възможност да ти бъде отправено и друго обвинение — продължи Кейт. — В заговор за предумишлено убийство. Наказанията за него са същите. — Видяла озадаченото изражение на Сандра, тя побърза да добави: — На обикновен език това означава, че когато някой заговорничи за убийството на предварително определена жертва с трето лице, той е третиран така, сякаш сам е натиснал спусъка…
Ударът попадна точно в целта. Лицето на Сандра се разкриви, коремните й мускули видимо се стегнаха.
— Значи могат да ме осъдят за нещо, в което Томи вече се е признал за виновен?!
— Точно така — кимна Кейт. — Сега да започваме… Първо, основните правила на поведение. Застанеш ли зад банката на свидетелите или обвиняемите, ти ще трябва да се закълнеш, че ще говориш само истината. Ако бъдеш уличена в лъжа, попадаш под ударите на закона.
— Това го знам!
— Много добре — изгледа я Кейт. — Но когато лъжеш адвоката си, наказание няма… Затова предлагам да бъдеш откровена с мен, защото в противен случай е твърде вероятно да останеш в затвора до края на дните си…
— Какво искаш да кажеш?
— Само едно — ако не ми кажеш истината, аз няма да мога да те защитавам както трябва. Необходимо ми е да зная всичко, за да се справя с обвинителния акт.
— Откъде да съм сигурна, че мога да ти се доверя? — присви очи Сандра.
— Всичко, което кажеш, ще си остане между нас. Това е задължително в отношенията между адвокат и обвиняем. Нямам право да споделям нищо без твоето предварително съгласие. Абсолютно нищо!
— Окей, разбрах — кимна Сандра. — Но пак ще ти кажа, че съм невинна. Аз не съм убила съпруга си.
— Но си споделила с Томи, че искаш да се отървеш от него, нали?
— Да — сви рамене вдовицата. — И какво от това?
— Искам всички подробности от този разговор.
— Вече не го помня — смръщи лице Сандра.
— Помниш го, разбира се! — повиши тон Кейт. — Пак ти повтарям: не мога да ти помогна, ако не бъдеш откровена с мен! — Замълча, от гърдите й се изтръгна лека въздишка. Когато проговори отново, гласът й беше значително по-мек: — Наистина искам да ти помогна, Сандра. Това ми е работата. Освен това… — На устните й се появи лека усмивка. — Освен това не обичам да губя… Трябва да ми повярваш. Искам да зная всичко за теб… Разбираш ли?
— А какво ще стане, ако поискам друг адвокат?
Кейт замръзна. Мислеше, че този въпрос е решен веднъж завинаги, но очевидно се беше заблуждавала. Опитвайки се да скрие раздразнението си, тя вдигна глава.
— Сандра, ти си арестувана по обвинение в убийство. Имаш пълното право да откажеш моите услуги и да поискаш адвокат по свой избор…
— Как мога да направя това?
— Само ми кажи и аз ще го уредя.
— На Абигейл няма да й хареса… — В гласа й прозвуча горчивина.
— Вече няма значение какво ще хареса на Абигейл! — отвърна малко по-рязко от необходимото Кейт.
В очите на Сандра се появи изненада.
— И ти ли не я обичаш?
— Ще ти отговоря само ако обещаеш това да си остане между нас — приведе се напред Кейт.
