— Предлагам да проверим на практика. Какво ще кажеш за една вечеря този уикенд?
Тя се поколеба, а той изпита желанието да се ритне в задника. Вероятно все още се вижда с Гари. Надяваше се да не е така, но не смееше да попита.
На лицето й изплува широка усмивка.
— Защо просто не дойдеш у дома в събота вечер?
— Чудесно! — не можа да повярва на ушите си той. Изведнъж отново се почувства хлапак.
Кейт пристигна пред сградата на Криминалния съд и паркира колата си отзад, точно срещу канцелариите на прокуратурата. Пред входа се беше образувала внушителна опашка, сърцето й се сви. На тази опашка чакаха всички — обвиняеми с призовки за дело, членове на съдебните състави, адвокати и зяпачи… Изключение се правеше единствено за полицията и служителите от прокуратурата. Те влизаха през отделен вход, след показване на документи за самоличност. Едно време и аз имах пропуск, помисли си тя, докато се придвижваше към края на опашката.
Хвърли поглед на часовника си и изруга. Положително ще закъснее. Какъв свят, господи! Дори в съда не може да се влезе без обстойна проверка за оръжие и експлозиви.
Най-сетне се изправи пред гишето. Пусна ключовете и няколко дребни монети върху специалната табличка, а чантата и куфарчето поеха по малка конвейерна лента. Премина през детектора без проблеми, събра нещата си и хукна към асансьорите. На осемнадесетия етаж напусна препълнената кабина и се отправи към кабинета на Мадлин. Четири години от живота ми преминаха тук, помисли си тя, докато въртеше глава. Бяха добри години. Обичаше службата си на заместник областен прокурор, напусна я само защото беше убедена, че частната практика ще донесе стабилна финансова подкрепа на политическите й амбиции. Въпреки това понякога съжаляваше за решението си.
— Заповядай.
Кейт вдигна глава и срещна погледа на Мадлин, която се усмихна и я поведе из преплетените като катакомба коридори.
— Имаш друг кабинет — рече тя, когато най-сетне влязоха в тясното помещение. Огледа се и остави куфарчето на едно от кожените кресла.
— Да — кимна с усмивка Мадлин. — Най-сетне започнах да се придвижвам нагоре… — Очевидно имаше предвид високия етаж на сградата. Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката. Сложи длан върху мембраната и подхвърли: — Извинявай, очаквам този разговор. Ето там има кафе, сипи си…
Кейт пристъпи към кантонерката в ъгъла, отсипа една лъжичка нескафе в чиста чаша и я напълни с гореща вода от машината. Неволно си спомни за елегантната кафетерия в „Манинг & Андерсън“, която нямаше нищо общо с този скромен кабинет.
Приближи се до прозореца и хвърли поглед към панорамата на Лос Анджелис. Трудно беше да се повярва, че този град е издигнат в центъра на силно земетръсна област. Високите кули на небостъргачите в центъра пронизваха небето и изглеждаха още по-внушително на фона на околните квартали, застроени предимно с едноетажни и двуетажни къщи.
Мадлин приключи разговора си и без предисловия премина върху делото, което ги беше събрало тук. Даде да се разбере, че не е склонна на пускане под гаранция, тъй като обвиненията срещу Сандра са тежки.
— Но тя няма да изчезне! — изрази протеста си Кейт. — Ако не за друго, то заради четиригодишното си момченце, което има нужда от нея.
— Може би си права — кимна Мадлин. — Но по мое мнение тя ще напусне страната в мига, в който получи възможност да го стори.
— Виж какво, ще приемем сумата, която ти определиш…
— За семейство Д’Арси парите не са проблем. Окото им няма да мигне, дори ако съдията определи пет милиона гаранция. И няма да съжаляват за загубата им, ако Сандра вземе, че изчезне…
— Тя действително наследява известни средства, но не може да се разпорежда свободно с тях — побърза да каже Кейт. — Мъжът й е оставил специален фонд за нея и детето. Но според клаузите на завещанието тя не може да тегли суми, които биха й позволили да живее постоянно в чужбина.
— Нямаш представа колко изобретателни стават, когато са изправени пред доживотна присъда — поклати глава Мадлин.
Кейт започна да се нервира от упорството на приятелката си.
— Ще внеса молба за пускане под гаранция! — отсече тя.
— Имаш това право — сви рамене Мадлин и завъртя молива между пръстите си. — А аз имам правото да възразя срещу нея.
— Нямаш достатъчно основания!
— Съжалявам.
Разбрала, че Мадлин няма да отстъпи, Кейт прекрати разговора и си тръгна. Стана й неприятно, тъй като се налагаше да обясни на клиентката си, че срещата с прокурорката по делото се е оказала напълно безплодна.
32
Сандра действително се разстрои много, след като Кейт й съобщи неприятната новина.
— Трябва да ме измъкнеш оттук! — проплака тя.
— Не съм се отказала и ще направя всичко възможно — увери я Кейт. — Ако по някакво чудо съдията приеме да обсъди въпроса с гаранцията, още утре, веднага след официалното предявяване на обвинението, аз ще подам молба.
— И кога ще се гледа тя? — попита Сандра. Върху лицето й се изписа обичайното мрачно изражение.
