— Живи ли са родителите ти?
— Да — кимна Сандра, избягвайки погледа й. — Живеят на север…
— Може би ще ги убедим да дойдат и да останат при детето. — Кейт извади писалка и бележник. — Дай ми телефона, ще им се обадя веднага.
— Няма да си мръднат пръста за мен — горчиво промълви Сандра.
Ето я първата пукнатина в бронята, въздъхна едва чуто Кейт, после вдигна глава.
— Никога не можем да знаем какво ще направят хората за нас, преди да сме ги помолили за това… Защо да не им позвъня?
— Седем години не сме се чували. Никога не им е пукало за мен, защо биха се променили сега?
Нещо помръдна в гърдите на Кейт. Отчуждението на Сандра от близките й беше нещо, което самата тя беше изживяла.
— Да опитам, все пак?
— Добре де, опитай! — отново повиши глас Сандра. — Но нищо няма да излезе. Нора и Ед Дентън, живеят в Бейкърсфийлд. Телефонът им го има в указателя.
— Добре — кимна Кейт и си записа информацията. — А сега, след като Областната прокуратура те е арестувала по официално обвинение, утре или вдругиден ще бъдеш изправена пред съда да го чуеш. Помниш ли какво ти обясних във връзка с тази процедура?
— Горе-долу…
— Ще бъдеш изправена пред съдия, който ще прочете мотивите за ареста и ти ще се превърнеш в обвиняема.
— А после идва ред на предварителния разпит, нали така?
— Точно така. След като прочете обвинението срещу теб, съдията ще назначи датата за предварителния разпит. По закон тя трябва да е до десет дни след обвинението, но ти имаш право на удължаване.
— За нищо на света!
— Нека да довърша. Снощи не ти обясних цялата процедура на предварителния разпит. По време на това заседание обвинението предоставя на съда своите улики, събрани по време на предварителното следствие. Включително показания и веществени доказателства. Съдията преценява дали те са достатъчни за завеждане на съдебно дело.
— Чудесно. Сега ми кажи кога ще изляза оттук!
— Не съм много сигурна — отвърна Кейт и започна да прибира нещата си.
— Къде отиваш?
— Да събера още малко информация. Утре пак ще дойда и тогава ще говорим.
— Искаш да кажеш, че трябва да нощувам тук?
— Страхувам се, че е точно така. В момента нямаш право на пускане под гаранция.
Сандра я гледаше така, сякаш не можеше да повярва.
— Съжалявам — усмихна се тъжно Кейт и почука за охраната. — Ще се видим утре.
Излезе през тежкия портал, сложи сгънат вестник над главата си и затича към колата. Дъждът беше понамалил силата си, но въпреки това шлиферът й потъмня от влага. Единственото хубаво нещо беше, че репортерите се бяха разкарали. Запали мотора, взе мобифона и набра номера на Франк Джоунс. Помоли го да се срещнат в бара на хотел „Уестин Бонавентур“.
Във фоайето на хотела откри телефонен автомат и потърси Чарлс. Разбраха се за среща в по-късен час. Разтревожен от уморения й глас, той предложи да вземе нещо за хапване. Стана й хубаво. Жените адвокати като нея често се шегуваха, че единственото нещо, което им трябва, е една добра съпруга…
Влезе в бара, поръча си доматен сок и отново се замисли за Сандра. Реши да се свърже с родителите й още тази вечер, просто за да разбере дали ще проявят желание да вземат Джими. Дъщеря им може да е боклук, но всички възрастни хора проявяват грижа към внуците си.
Мислите й бяха нарушени от Франк, който безшумно се плъзна на съседния стол. В тъмната му коса проблясваха сребърни капчици.
— Извинявай, че се забавих.
— Няма нищо.
— Сандра сигурно е ужасена, че в пандиза не предлагат копринени чаршафи, а?
— Стана й лошо, като разбра, че не може да излезе под гаранция — поклати глава Кейт, замисли се и добави: — Всеки ден да ходя в „Сибил Бранд“, пак няма да забравя кошмара на единствената нощ, която прекарах в затвора…
— Ти? — учудено вдигна вежди Франк.
Тя кимна с глава.
— Хайде, разказвай — рече едрият мъж и си поръча бира.
— Още бях в колежа — въздъхна Кейт. — Включихме се в някаква демонстрация за граждански права, блокирахме един изход… Повикаха ченгетата и ни прибраха. Право в пандиза…
— Шок, нали?
