Мадлин поднесе на съдията писмените си обвинения срещу Сандра д’Арси и го помоли да подпише заповед за нейното арестуване. Изправена пред банката, тя мълчаливо чакаше решението на Харисън, задълбочен в документите.
След няколко минути всичко приключи. Получила подписаната заповед, тя тръгна към изхода. Във фоайето спря, стисна ръката на Андрю и каза:
— Благодаря, господин адвокат.
— Все още си мисля, че можех да измъкна клиента си при първоначално формулираното обвинение — престорено въздъхна той, а очите му цинично се плъзнаха по извивките на тялото й.
Тя пренебрегна предизвикателното му поведение, в очите й се появи хладно презрение.
— Защо тогава го посъветвахте да поиска споразумение?
— За да му спася живота — усмихна се той. — На подобни дела всичко се случва, нали знаете?
— Всеки има право на лична преценка — сви рамене Мадлин. — А сега моля да ме извините…
Боуър я настигна някъде в средата на коридора.
— Първокласна работа! — похвали я с усмивка той.
— Благодаря. Но нищо нямаше да стане, ако вие не бяхте си свършили своята работа, нали?
Влезе в кабинета си с чувството за добре свършена работа. Ето това е основното, към което се стремим… Възмездие за жертвата!
Някъде в ранния следобед Боуър и Доналдсън поеха към резиденцията на Сандра в Бел Ер. Валеше като из ведро, чистачките с мъка осигуряваха ограничена видимост.
— Много си мрачен — подхвърли Боуър.
— Какво да правя — въздъхна русият полицай, отпуснал се на седалката до него. — Мъчно ми е за нея… — Ръката му описа кратка окръжност. — Дори и небето плаче.
— Вече на няколко пъти имах възможността да кажа, че вие — младите ченгета, мислите само с оная си работа! — изръмжа Боуър.
Отвори им прислужницата. Помоли ги да почакат и отиде да повика Сандра.
— Какво има? — изправи се домакинята пред тях. Лицето й беше мрачно.
Боуър бръкна във вътрешния си джоб, разгърна лист хартия и официално рече:
— Сандра д’Арси, арестувам ви по обвинение в убийство и заговор за убийство!
Лицето на младата жена пребледня, тялото й се олюля и отстъпи крачка назад.
— Моля, вземете личните си вещи и ни последвайте.
— Сега? — объркано попита тя.
— Да, госпожо, веднага! — Боуър се извърна към Доналдсън: — Моля, прочетете правата на госпожа Д’Арси.
Младият полицай избягваше да гледа очите на Сандра, докато устните му мърмореха познатите до втръсване думи:
— Имате право да мълчите, имате право да…
Когато свърши, Сандра вече беше успяла да възвърне част от самообладанието си. Сложи ръце на кръста си и предизвикателно ги изгледа:
— Не мога да тръгна веднага!
— Нямате избор — промърмори Боуър.
— Няма да говоря без присъствието на адвоката си! — отсече тя и му хвърли кръвнишки поглед.
— Госпожо, вече ви прочетохме правата. Не е нужно да говорите с нас, но сте длъжна да ни последвате. При това незабавно! — В гласа му се появи лека острота, ръката му многозначително докосна кобура на пистолета. — Ще се свържете с адвоката си от затвора!
Извърна се към Доналдсън и му заповяда да я придружи до гардероба за някаква връхна дреха.
Пет минути по-късно намръщената Сандра зае мястото си на задната седалка на полицейската кола, в компанията на Доналдсън. Боуър седна зад волана и обърна колата. Последното нещо, което видя, беше уплашеното лице на прислужницата, изправена на прага.
Пейджърът на Кейт зажужа и тя вдигна глава. Намираше се на заседание в кабинета на Чарлс. Извини се и пристъпи към телефона:
— Ало? Да, Кейт Александър слуша… Сандра? Кога?… Тръгвам веднага! Няма да отговаряш на никакви въпроси, преди да дойда, нали помниш? — остави слушалката и отчаяно прошепна: — Арестувана е!
— Копелета! — свъси вежди Чарлс. — Можеха да ти предоставят шанс да я заведеш доброволно или поне да те уведомят за намеренията си!
— Да, ама не стана така — въздъхна Кейт и се изправи. — Най-добре е да тръгвам… — Чувстваше се обидена. Мадлин все пак би могла да я уведоми…
— Обади се веднага след като разбереш какво става.
— Добре.
