— Какво, по дяволите, си правила, докато аз седя да те чакам в тоя змиярник? Навън се беше събрала цяла тълпа фотографи, беше унизително! — Гласът на Сандра беше на ръба на истерията.
— Нищо не мога да направя, докато не се овладееш! — повиши тон Кейт, въпреки желанието си да запази спокойствие. — И нямам никакво намерение да търпя поведението ти! — Ноздрите й леко се разшириха, закопчалките на куфарчето рязко изщракаха.
— Ти си мой адвокат! — извика Сандра. — Не можеш да си тръгнеш просто ей така!
— Само гледай! — процеди Кейт и скочи на крака.
По лицето на Сандра пробяга страх. Видяла, че Кейт наистина се отправя към вратата и се готви да повика охраната, тя поклати глава и глухо промълви:
— Не си отивай!
Кейт продължително я изгледа, после се върна и остави куфарчето си върху масата.
— Добре. Сядай, трябва да поговорим.
— Не искам да говоря! Искам да ме измъкнеш оттук!
— Държиш ли се по този начин, аз няма да съм в състояние да те защитавам.
Сандра й хвърли кръвнишки поглед, но утихна.
— Помниш ли какво ти казах снощи? — започна Кейт. — Томи може би наистина е убил съпруга ти…
— Да — промърмори неохотно Сандра.
— Сега трябва да го приемем като факт и да се подготвим за предварителния разпит.
— Станала е някаква грешка! — извика Сандра и в очите й се върна предизвикателството.
Кейт си даде сметка, че едва ли ще постигне нещо, преди да я убеди, че се заблуждава по отношение на Томи.
— Негов отпечатък е открит в близост до местопрестъплението — напомни й тя. — Калта по ботушите му съвпада с почвата в градината ви. Това означава, че наистина е бил там…
— Но предната вечер той дойде да ме види — възрази Сандра. — Откъде са толкова сигурни, че става въпрос именно за нощта на убийството?
Кейт въздъхна и се въоръжи с търпение. Налагаше се отново да обяснява всичко.
— Това не доказва нищо! — едва я изчака да свърши Сандра.
— Доказва, че е бил на местопрестъплението в указаното време. Освен това съседите са чули изстрел и са видели колата му.
— В Лос Анджелис е пълно с бели коли!
— Но не и с номера на Томи! Стига вече, Сандра, време е да мислиш разумно. Ние трябва да се подготвим за реалностите — такива, каквито са. Ако мислиш, че те притискам твърде много, чакай да видиш как ще действа прокурорът!
— Нима ще ме разпитват?
— Да, в случай, че се стигне до официално обвинение. — Гласът на Кейт леко се понижи: — Възможно ли е да не виждаш истината, защото го обичаш?
Сандра я погледна с открита враждебност.
— Може би наистина го е извършил — продължи да я притиска Кейт. — След като го признава…
— Не вярвам! — поклати глава младата жена и очите й се напълниха със сълзи.
Кейт се стегна, не искаше състраданието да попречи на работата й.
— Сега трябва да се концентрираме върху твоето положение, Сандра. А Томи ще го оставим настрана…
— Аз не съм убила мъжа си!
Кейт не беше сигурна, че й вярва. Какво друго би могла да каже? Убих го! Не, такъв шанс просто не съществува.
— Тогава трябва да разберем защо Томи лъже — механично отвърна тя. — Може би някой му е внушил, че само по този начин ще си спаси кожата.
Сандра скочи на крака и започна да кръстосва помещението.
— Трябва да ме измъкнеш оттук! — отчаяно извика тя. — Джими има нужда от мен!
— Джими е добре — направи опит да я успокои Кейт. — Чарлс го заведе при Абигейл.
— Не! Не искам детето ми да живее при тази вещица!
— Нямахме друг избор — поклати глава Кейт. — Не можехме да го оставим в къщата ти с човек, който дори не умее да шофира. Ами ако възникне нещо спешно?
— Нямаш право да вършиш такива неща! — викна Сандра. — На чия страна си ти, да те вземат мътните?
Обвинителният блясък в очите й принуди Кейт да въздъхне. Тя също беше против детето да бъде преместено в имението на Абигейл. За съжаление, в момента нямаше никакъв друг избор.
— Може би ще променим нещата по-късно — въздъхна тя. — Имаш ли семейство?
— Не съвсем…
