— Браво! Личи, че си опитен адвокат!
— Има две възможности — пренебрегна обидата Кейт. — Могат да те арестуват въз основа на подозрения, а могат и да изчакат оформянето на сделката с Томи, след което ще те арестуват като обвиняема. Бих искала да съм сигурна, че ще ме информират предварително, за да бъда с теб. Но не мога да ти го обещая. Прокуратурата има пълна свобода на действие и не е длъжна да го стори. Ето защо искам да те подготвя, просто за в случай, че се появят у вас със заповед за задържане…
— Но аз не съм длъжна да тръгна с тях, нали?
— Напротив, длъжна си — поклати глава Кейт. — Затова трябва да им кажеш, че искаш да се свържеш с адвоката си. Не могат да ти откажат, но вероятно ще те отведат в затвора и едва тогава ще ти предоставят телефон…
— В затвора?! Ти се шегуваш!
— Съвсем не се шегувам, Сандра — въздъхна Кейт. От изражението в очите на клиентката си разбра, че най-сетне е успяла да я разтърси.
Един час по-късно Сандра напусна кабинета й бяла като платно.
На следващата сутрин Мадлин се насочи към залата на съдията Харисън. Слабичкият мъж на средна възраст вече беше зад банката си, зает с подреждането на предстоящите дела. Изглеждаше уморен, лицето му с цвят на слонова кост видимо сивееше. Харисън беше един от любимите съдии на Мадлин. Говореше се, че жена му е тежко болна. Нищо чудно, че изглежда уморен, особено пък при тази претоварена програма, въздъхна в себе си тя. Чувстваше се неспокойна и нервна, конфронтацията с Гари очевидно я беше разтърсила.
Затвори вратата след себе си и отвърна на поздравите на хората, които познаваше. Боуър също беше тук.
— Добро утро, как сте? — усмихна му се тя.
— Нормално. А вие?
— Ще бъда добре само след като приключим с този въпрос — въздъхна Мадлин.
Няколко минути по-късно в залата се появи Андрю Стюарт, стиснал лакътя на Томи. Зад тях вървяха двама униформени полицаи. Мадлин пристъпи напред, към банката на адвокатите, пред която се бяха събрали няколко служебни лица. Боуър отстъпи към дъното и зачака. Не след дълго обявиха тяхното дело и Андрю побутна Томи към банката на Харисън.
— Ваша чест — пристъпи крачка напред Мадлин. — Постъпило е предложение за споразумение.
Андрю кимна с глава и се изправи до клиента си.
Съдията намести на носа си тежките очила с рогови рамки и огледа младия обвиняем. После леко се извърна към Мадлин:
— Продължавайте, госпожице прокурор.
Тя си сложи очилата и започна. Говореше бавно, за да даде възможност на съдебния секретар да записва думите й. Полуизвърната към Томи, тя тържествено попита дали е съгласен да се признае за виновен в предумишлено убийство, срещу обещанието на прокуратурата да му спести най-тежкото наказание. Младежът каза „да“. После го попита дали е убил Джеймс д’Арси.
Томи кимна с глава.
Съдията се намеси и обясни, че трябва да отговаря с „да“ или „не“.
— Да — тихо, но ясно рече Томи.
Мадлин попита дали двамата със Сандра са планирали предварително убийството на съпруга й.
— Да.
— Обещавате ли да свидетелствате честно и откровено от името на народа както пред следствието, така и на процеса срещу Сандра д’Арси?
— Да.
— Давате ли си сметка, че се признавате за виновен в предумишлено убийство, но в замяна на споменатите по-горе свидетелски показания ще бъдете наказан с доживотна присъда с право на помилване?
— Да.
После Мадлин попита дали обвиняемият е наясно, че присъдата му ще бъде определена от съдебни заседатели и дали разбира всички обстоятелства около бъдещия процес.
Отговорът и на двата въпроса беше положителен.
— Ваша чест — извърна се към съдията Мадлин. — Предвид особените обстоятелства по делото, обвинението е съгласно на така очертаното споразумение.
— Приема се — обяви Харисън, извърна се към Томи и попита дали се признава за виновен по всички точки на новосформираното обвинение.
Младежът видимо трепереше и Андрю дискретно го смушка в ребрата.
— Да, Ваша чест.
Съдията кимна, уточни подробностите във връзка с показанията и насрочи датата на първото заседание.
Томи преглътна сълзите си и тръгна към изхода, следван от униформените пазачи.
