След няколко минути лампичката замига и тя отново вдигна слушалката.
— Те са убедени във вината на Сандра, но няма да искат най-тежкото наказание — рече Чарлс. — Съветът ми е да кажете на госпожица Гулд, че нямате нищо против евентуален процес.
— Благодаря, Чарлс — отвърна Абигейл, прекъсна разговора и направи знак на Тео да повика Мадлин. Очите й бавно огледаха фигурата на младата жена, появила се на прага. — Няма да се противопоставим на споразумението — съобщи тя. — Но искам да ви уведомя още отсега, че снаха ми ще получи най-добрата възможна юридическа защита и вие ще трябва да докажете вината й.
— Разбира се — кимна Мадлин. — Благодаря за желанието ви да сътрудничите. Ще ви държа в течение.
— Защитата на Сандра е поверена на „Манинг & Андерсън“, контактувайте с тях.
Мадлин подкара бързо към центъра. Мислено прехвърляше делата, от които трябваше да се освободи, за да получи необходимото време за изготвяне на обвинението срещу Сандра. Но първо трябваше да изпълни формалностите по сделката с Томи Бартоломю, просто за да е сигурна, че младата вдовица няма да й се изплъзне…
В коридора се натъкна на Гари. Говореше с някакъв колега и тя понечи да отмине, без да го поздрави. След разговора с Филип в душата й цареше пълно объркване. Предишната вечер изобщо не успя да заспи. Все още не можеше да разбере как е възможно да постъпи по този начин, как изобщо е посмял да занимава Филип с подобни неща…
— Мадлин — повика я Гари. — Точно ти ми трябваш… — Извини се на колегата и пристъпи към нея с широка усмивка на уста.
— Извинявай, но нямам време — хладно го погледна тя. — Закъснявам за една среща…
— Е, стига де! — посегна към ръката й той. — Все можеш да ми отделиш една минутка!
— Не ме докосвай! — рязко се отдръпна тя.
— Хей, какво ти става? — На лицето му се появи учудено изражение.
Тя нервно се огледа, после тръсна глава:
— Наистина нямам време за разговори!
— Ясно, нещо ти мърда под шапката — промърмори Гари и я побутна към вратата на кабинета й. — Ела да влезем за малко…
— Гари, казвам ти, че наистина не…
— Моля те, Мадлин!
Май ще се наложи още сега да си разчистим сметките, въздъхна Мадлин и кимна с глава:
— Добре, но само за минутка! И пусни ръката ми, ако обичаш!
Той се подчини, а тя усети болката в зачервената си китка.
Влязоха, Гари затвори вратата след себе си.
— Какво става, Мадлин? Държиш се така, сякаш съм прокажен!
— Научих нещо неприятно за теб — отвърна тя и заобиколи бюрото си, сякаш търсеше защита.
— Бъди така добра да ме осветлиш какво е то — направи опит да се усмихне Гари.
— Филип Уайт каза, че се съмняваш в моите способности във връзка с делото Д’Арси — погледна го в очите тя. — Изразил си мнение, че нямам достатъчно опит за подобни дела.
— Не е вярно — отвърна Гари и очите му останаха заковани в нейните.
— Значи Филип лъже, така ли?
— Не, той е прекалено умен, за да го стори. Просто е преиначил думите ми както му е угодно…
— Не отричаш, че си бил при него?
— Не.
— И не си му казал, че си по-квалифициран от мен?
— Не.
— Тогава защо Филип твърди обратното?
— Защото е влюбен в теб — отвърна Гари и чувствените му устни се разтеглиха в иронична усмивка.
— Това не е истина.
— Този човек те обича, Мадлин. Престани да се правиш на сляпа.
— Намирам, че ми е доста трудно да го повярвам. Освен това няма нищо общо със случая. Ще ми обясниш ли какво точно си му казал?
— Казах, че делото Д’Арси ще привлече вниманието на обществеността — рече Гари, наведе се напред и положи длани върху бюрото. — Казах, че ще бъде шумен процес и ние трябва да го възложим поне на двама прокурори. Обясних му, че вече съм водил подобни дела в Сан Франциско и изявих желание да бъда втори прокурор, в случай че се стигне до подобно решение…
Мадлин внимателно слушаше. Този сценарий действително нямаше нищо общо с това, което й каза Филип. Една част от нея отчаяно искаше да повярва на Гари. Възможно ли е Филип да го е разбрал погрешно?
