— Съдебните заседатели са хора като всички останали — продължи Андрю. — А ти залагаш живота си на един зар! Не бива да забравяш, че ако не се обърнеш пръв към прокуратурата, Сандра ще бъде тази, която ще обяснява на съдебните заседатели как си убил съпруга й!
— Настина ли мислиш така? — разшириха се от страх очите на Томи.
— Сигурен съм.
— Какво да правя?
— Трябва да сключиш споразумение, Томи.
— Признавам се за виновен, така ли?
— Да. Хвърляш Сандра на вълците и спасяваш живота си.
— Не мога! — поклати глава младежът и нервно изпусна въздуха от гърдите си.
— Значи искаш да умреш?
— Не искам, но това не означава, че искам тя да умре вместо мен! — озъби се Томи. — Ти за какъв ме вземаш?
— Слушай ме внимателно — въоръжи се с търпение Андрю. — Признаваш се за виновен без наличието на особени обстоятелства и в замяна получаваш доживотна присъда.
— Какво означава „особени обстоятелства“? — попита младежът. — Че убийството е извършено за пари?
— Не само това. Означава и че си дебнал жертвата си предварително… В областната прокуратура ми дадоха да разбера, че няма да искат смъртно наказание и за Сандра. В най-лошия случай тя също ще получи доживотен затвор. Ако имате късмет, след девет-десет години и двамата ще бъдете на свобода.
Томи се замисли.
— А ако не дам показания срещу нея, тя изобщо няма да бъде съдена, така ли? — попита след известно време той.
— Не се заблуждавай — процеди Андрю. — Може би няма да я съдят този месец или тази година, но ще я съдят… Няма давност за предумишлено убийство. Полицията продължава разследването докрай, независимо колко време ще отнеме това. — Пръстът му се насочи в гърдите на Томи. — Рано или късно ще открият улики срещу нея, а това означава само едно: смъртна присъда, също като твоята!
— Добре. Да кажем, че приема сделката. Обясни ми какво ще стане след това.
Андрю търпеливо му описа процедурите — какво точно трябва да каже пред съдията, който е упълномощен да сключи споразумение, и какво ще направи съдията след това. Запозна го в детайли и с въпросите, които ще му бъдат задавани като свидетел по делото на Сандра. Това отне доста време, но колебанията на Томи останаха.
— Не искам да я натопя — промълви той.
Андрю скочи на крака и започна да шари из помещението. Този хлапак или е пълен глупак, или просто не си дава сметка за какво става въпрос! Очевидно счита, че отричането ще му донесе някаква полза, но не си дава сметка, че ако Сандра признае съучастието си пред съда, с него наистина е свършено! Май е време да сменя тактиката, мрачно въздъхна той.
Изправи се пред клиента си с широко разкрачени нозе и хладно попита:
— Имаш ли представа как изглежда екзекуцията?
Томи поклати глава, в очите му се появиха сълзи.
— Слагат те в една стъклена клетка, отвсякъде заобиколена със столове. Това се местата за хората, които наблюдават смъртта ти. Завързват те за един стол и слагат таблетките цианид в специален контейнер. Той започва да изпуска отровата във въздуха. Процесът не е нито
Не беше нужно да продължава. Стиснал глава между дланите си, Томи се разтърси от ридания. Андрю търпеливо чакаше. Беше твърдо решен да не напуска помещението, преди да изтръгне съгласието на клиента си.
29
Мадлин с мъка успя да скрие възбудата си, когато Андрю Стюарт се обади и даде зелена светлина за процедурата по свидетелските показания на Томи. Първата й работа беше да си уреди среща с Абигейл, Тео и Виктория д’Арси, след което прие поканата на Абигейл и потегли за имението.
Въоръженият пазач на входа провери документите й, порталът плавно се отвори и колата бавно пое по сенчестата алея. Господи, неволно въздъхна тя. Винаги съм знаела, че има богати хора, но това тук прилича на истински замък!
Родителите на бившия й съпруг бяха заможни хора, но пред очите й се разкриваше гледка, която беше далеч над понятието „заможен“. Пасторалната красота на зелените поляни внушаваше величието на английско колониално владение, трудно й беше да си представи, че се намира само на няколко минути път от Уестууд Вилидж.
Масивната врата се отвори и невъзмутим като сфинкс иконом я поведе към горния етаж. Скоро се изправи пред жена с благородна осанка, която познаваше от вестниците. Абигейл д’Арси. На дивана до инвалидната й количка седеше болезнено слаба, но все пак привлекателна жена. Някъде около четиридесетте, но прекалено опънатата кожа на лицето й не отговаряше на ръцете и точната й възраст трудно можеше да се установи.
До един от широките прозорци с полуспуснати щори се беше изправил Тео д’Арси, когото Мадлин вече
