беше срещала. Той беше единственият, който се усмихна и пристъпи да стисне ръката й.
— Благодаря, че дойдохте — любезно каза той. — Така улеснихте мама.
— Моля.
Абигейл д’Арси протегна ръка, но лицето й остана сдържано. Виктория д’Арси Мандевил само кимна с глава и й отправи хладен поглед.
— Моля, седнете — каза Абигейл и посочи дивана, поставен срещу този, върху който се беше настанила Виктория.
Мадлин се подчини, чувствайки се леко скована от безцеремонния оглед, на който я подложиха Тео и сестра му. Беше доволна, че е облякла най-хубавото си костюмче, особено след като видя официалния тоалет на Абигейл. А и Виктория беше готова за камерата на всяко модно списание. Единствено Тео изглеждаше малко неглиже, облечен в широк панталон и копринена риза.
Мадлин тръсна глава и сбито ги информира за развоя на събитията. Томи е готов да свидетелства срещу Сандра, в замяна на което ще получи доживотна присъда.
— С право на помилване? — попита Тео.
— Възможно е, но едва след като излежи шестнадесет години — отвърна Мадлин. — Нашите затвори са доста претъпкани…
— Разбирам — кимна Тео.
— Естествено, всичко ще зависи от решението на Апелативния съд — уточни Мадлин. — Срещу това по- леко наказание Томи ще бъде главен свидетел на процеса на Сандра, която ще бъде обвинена в предумишлено убийство.
Настъпи тежка тишина, която беше нарушена от острия глас на Виктория.
— А тя ще стигне ли до газовата камера?
— Няма да искаме най-тежкото наказание — поясни Мадлин. — Не би било справедливо да дадем доживотен затвор на физическия убиец и едновременно с това да искаме смъртно наказание за съучастницата му, която все пак не е натиснала спусъка… Ако Сандра бъде призната за виновна, вероятно също ще получи доживотен затвор.
— Разбирам — промълви Абигейл.
— Въпросното споразумение не възниква, защото нямаме достатъчно улики срещу Томи Бартоломю — поясни Мадлин. — На практика е точно обратното — можем да го осъдим без никакво колебание. Инициативата за споразумение дойде от адвоката на Томи, а областният прокурор пожела да ви информирам и да чуя вашето мнение.
Клепачите на Абигейл бавно се повдигнаха.
— Ще ни позволите ли да обсъдим това за няколко минути, скъпа?
— Разбира се — кимна Мадлин и стана.
Тео я отведе ведно от съседните помещения. Вратата се затвори зад гърба му и тя се насочи към насрещната стена, отрупана с книги. Издърпа напосоки една от тях и бавно осъзна, че държи рядко и отлично запазено първо издание на „Брулени хълмове“. Но беше твърде развълнувана, за да оцени по достойнство този факт. Мислите й бяха насочени към това, което ставаше в съседната стая.
Видимо разстроен, Тео се върна в дневната и се насочи към телефона.
— Ще се обадя на Диксън.
— Много добре — съгласи се Абигейл.
Разговорът беше кратък.
— Диксън казва, че не бива да се противопоставяме на сделката — поясни с пребледняло лице Тео и остави слушалката. — Според него ще си направим лоша реклама, ако продължаваме да пазим Сандра от правосъдието. Щяло да изглежда така, сякаш богатите се откупват с парите си…
— Много съм разтревожена от шума около нас — поклати глава Абигейл. — Не зная кое е по-лошо — да я съдят или не.
— На мен пък изобщо не ми пука какво ще стане с тази уличница! — гневно процеди Виктория.
— Грубостта няма да ни помогне — погледна я Абигейл. — Нека се опитаме да мислим рационално. Все пак трябва да не забравяме и за бъдещето на Джеймс-младши… — Ръката й приглади безупречно оформената фризура. — Разбира се, аз ще бъда тази, която ще се грижи за него…
— Не виждам как ще хвърлим Сандра на вълците — въздъхна Тео и с изненада установи, че е на различно мнение от това на Диксън.
— Това се нарича правосъдие — отсече Виктория. — Защо кучката трябва да си мисли, че е над закона?
— Май ще е най-добре да поговоря с Чарлс — въздъхна Абигейл, набра номера и сбито разказа за хода на събитията.
Чарлс помълча, после предпазливо подхвърли:
— Първо трябва да сме сигурни, че прокуратурата няма да поиска смъртно наказание за Сандра.
— Вече получихме уверенията на госпожица Гулд.
— Бих искал да поговоря с нея лично — отвърна Чарлс.
— Разбира се — рече Абигейл и натисна бутона за вътрешна връзка с библиотеката. Обясни на Мадлин, че Чарлс Римън желае да говори с нея и се изключи.
