Около зеленикавите очи на мъжа срещу нея се появи мрежа от ситни бръчици, едното му око шеговито намигна.
— Мислех, че ще ни бъде приятно да работим заедно…
Близостта му я смущаваше, пречеше на трезвата й преценка. Сексуалното напрежение между двамата беше толкова голямо, че сякаш можеше да се пипне с ръка.
— Все още съм объркана — прехапа устни тя. — Да идем при Филип и да изясним нещата, искаш ли? Имам чувството, че става въпрос за някакво недоразумение.
— Няма да се поставя в конфузно положение — поклати глава Гари и се отдръпна. — Този човек ще направи всичко възможно да ме злепостави в твоите очи.
— Не мислиш ли, че прекаляваш с параноята?
— Казах ти какво се случи — вирна брадичка той. — Вярваш ли ми, или не?
— Не се държиш честно!
— Не, Мадлин. Ти не се държиш честно. А аз си въобразявах, че ме обичаш и мислиш за съвместното ни бъдеще. — Лицето му помръкна. — Но очевидно съм бъркал…
— Наистина те обичам! — възкликна без да иска тя, усетила болезнена топка в стомаха си. — Но просто не зная какво да мисля!
— Оттеглям се от състезанието — обяви Гари и се насочи към вратата. — Обади ми се, когато си промениш мнението… — На прага се спря, изви вежди и подхвърли: — Сбогом, Мадлин. Все пак беше хубаво…
Сандра се втурна в кабинета на Кейт и се изправи пред бюрото.
— Какво е толкова важно, че трябваше да тичам чак дотук?
— Седни, ще ти обясня — меко отвърна Кейт.
Младата жена ядно се тръшна на стола срещу нея.
— Преди половин час Чарлс е разговарял с Мадлин Гулд. Тя е заместник областен прокурор и обвинител по делото на Томи. Май ще се окаже, че Томи иска да се признае за виновен…
— Но той не е убил Джеймс!
— Казва, че го е убил…
— Това е глупост! — преплете пръсти Сандра. — Пълна безсмислица!
— Виж какво, Сандра — изгледа я внимателно Кейт. — Не зная какви са мотивите на Томи. Но той твърди, че и ти си замесена в убийството на Джеймс.
— Какво?! — смаяно я погледна младата жена.
— Доколкото разбирам, това е част от сделката му с прокуратурата. Томи се признава за виновен, посочва те като съучастник и по този начин отървава смъртната присъда.
— Това е някакъв майтап, нали? — попита Сандра, скочи на крака и започна да кръстосва кабинета.
— За съжаление, не е…
— Томи не би казал подобно нещо! Това е лъжа!
— Защо би искал да излъже?
— Не се ли сещаш?
— Сандра, нещата са сериозни — тръсна глава Кейт. — Моля те да ме слушаш внимателно…
— Откъде да зная, че
— Нямам причини да те лъжа — отвърна Кейт.
— Но някой лъже! — извика Сандра и по лицето й изби червенина.
— Полицията и областната прокуратура…
— Всички полицаи са задници! — прекъсна я Сандра. — Защо трябва да им вярвам?
— Виждам, че си разстроена, но…
— Разстроена! Тая история е една лудост!
— Никой не възнамерява да…
— Заведи ме при него! Трябва да го видя и да си изясня нещата!
— Това е невъзможно.
— Трябва да го видя! — истерично изкрещя Сандра. — Трябва да разбера защо прави тези номера!
— Виж какво! — с мъка се сдържа Кейт. — Така само си губим времето! Помолих те да дойдеш, за да те подготвя за това, което те чака. Затова сядай и се успокой!
Сандра сковано се върна на стола срещу бюрото, в очите й се появи сарказъм:
— Хайде, почвай, умирам от нетърпение!
— Все още не съм се свързала с областната прокуратура — поясни търпеливо Кейт. — По тази причина не съм много сигурна в тактиката, до която трябва да прибегнем…
