— Значи считаме, че въпросът е уреден.
— А тя знае ли, че играеш толкова грубо?
— И да не знае, скоро ще разбере.
Гласът на Чарлс екна възбудено в слушалката:
— Кейт, обаждам се от колата. Имам добри новини. Може ли да се отбия?
— Разбира се.
Десет минути по-късно тя отвори на позвъняването му. Чарлс пристъпи в антрето, сграбчи я в прегръдката си и я завъртя.
— Хей, какво става? — засмя се Кейт.
— Идвам от среща с губернатора.
— Той е в града?
— Да. — Пусна я на пода и целуна връхчето на носа й.
— Какво иска от теб?
— Куп неща — усмихна се загадъчно той. — И между тях беше един важен въпрос… Попита дали все още съм на мнение, че ти си най-подходящият кандидат за мястото на областен прокурор…
— И ти какво отговори? — блеснаха очите на Кейт.
— Казах „твърдо не“ — направи мрачна физиономия той.
— Стига де! — смушка го тя.
Той я сграбчи в прегръдката си и прошепна:
— Казах му, че ще бъдеш най-страхотният областен прокурор в историята на този щат!
— Прекрасно! — притисна се в него тя.
Останаха няколко секунди така, после Чарлс се отдръпна и в очите му се появи тревога:
— Ти какво направи с Диксън?
— Поставих го на мястото му — отвърна с категоричен тон Кейт, макар че в душата й продължаваше да тлее съмнението. Хвана ръката му и го затегли към дневната. — Ела, искам да чуя точно какво сте си говорили с губернатора…
Слушайки разказа на Чарлс, тя отново усети магнетизма, който излъчваше този човек. Когато нещата опрат до политика, никой не можеше да се сравнява с него. Но в радостната й възбуда се примесваше и безпокойство. То нямаше нищо общо с чувствата й, беше сигурна, че обича Чарлс. Радваше се пак да са заедно. Но болката отказваше да изчезне и лежеше там, съвсем близо до повърхността… От гърдите й излетя лека въздишка. За тези неща е нужно време…
Проблемът с Диксън също не излизаше от главата й. Силно се надяваше, че блъфът ще мине. Но едновременно с това си даваше сметка, че не знае как да постъпи, ако се получи обратното… Беше прекалено етична и по тази причина Чарлс никога няма да научи това, което тя знае за Диксън. То си оставаше професионална тайна и толкоз…
Андрю ядно затръшна слушалката. Майката на Томи току-що съобщи, че все още не може да събере остатъка от парите, които му дължи за защитата на сина й. По дяволите! Опитен адвокат като него би трябвало да знае, че трябва да прибере хонорарите си в аванс! Но не! Заслепен от жаждата за слава, той беше пренебрегнал основно правило в професията и сега ще трябва да си носи последиците. Е, все пак получих двадесет хиляди долара, напомни си с въздишка той. Малко, далеч по-малко от това, на което се надяваше… В процес като този защитниците получават хонорари в размер на стотици хиляди долари. Беше готов да се обзаложи, че Кейт Александър ще вкара поне милион в касата на „Манинг & Андерсън“ за защитата на Сандра д’Арси.
На път за затвора той още веднъж прехвърли в главата си вчерашния разговор със своя съдружник. Двамата подложиха на внимателен анализ всички обвинения срещу Томи, след което стигнаха до заключението, че каквото и да стане клиентът на Андрю трябва да се признае за виновен, като в замяна на това поиска по-леко наказание. Това беше единственият начин да спаси живота си.
Мислите му се насочиха към медиите. Много си падаше по шумната, почти циркова атмосфера, която съпътства подобни процеси. Беше твърдо убеден, че няма никакво значение дали печелиш или губиш в такъв процес. Важното е да участваш в него и хората помнят именно това… Е, хубаво. Ако Томи се навие да сключи сделка, той ще се превърне в главния свидетел на прокуратурата и това ще фокусира вниманието на медиите върху него. И върху адвоката му, разбира се… Решението беше взето: Томи трябва да свидетелства срещу Сандра на всяка цена! Сега остава да го убеди…
Доведоха затворника в помещението за свиждане и Андрю продължи обработката, започнала предишния ден.
— Наистина ли мислиш, че ще загубя?
— Нещата не вървят на добро — мрачно отвърна Андрю, моментално усетил, че отново ще се наложи да обяснява вероятния ход на делото. — Не можеш да разчиташ на алибито си. Никой не те е забелязал в бара, никой не е видял да го напускаш с човек на име Винсънт, никой не може да потвърди, че наистина си бил болен. В замяна на това разполагат с твой отпечатък на местопрестъплението. Калта по ботушите ти е идентична с почвата в близост до трупа. Колата ти е била засечена там във вероятния час на убийството. Взел си пари от Сандра. Знаел си, че има пистолет, знаел си къде го държи. Оръжие от същия тип и калибър е отнело живота на Джеймс д’Арси. Документиран е разговорът ти със Сандра, по време на който ти предлагаш да се отърват от съпруга й… — Андрю разпери пръсти и започна да изброява: — Имаш мотив, имаш възможност да извършиш престъплението, имаш средството… Какво ще си помислиш, ако си на мястото на съдебните заседатели?
— Както го разказваш, звучи много зле — призна с въздишка Томи.
