Диксън прехапа устни и започна да съобразява. Много му се искаше да разкаже на баща си за сцената между Чарлс и Кейт, но си даваше сметка, че все още не разполага с твърди доказателства за връзката между тях. Освен това се безпокоеше, че Кейт наистина ще наруши професионалната етика, дори не му се искаше да си представи последиците от подобен акт. Не, много е рисковано… По-добре да изчака.
— Какво искаш да кажеш, Диксън? — изгледа го с тежък поглед Франклин.
— Искам да кажа, че Чарлс е двуличник и съвсем не е светецът, за който ти се представя…
— Надявах се, че ще остана неутрален, но ти ме лишаваш от избор.
Умът на Диксън бясно препускаше. Даде си сметка, че сега, на прага на успеха, няма никакъв смисъл да стига до разрив с баща си. Достатъчно беше да поддържа статуквото, докато Миндъл и останалите двама старши партньори решат какво ще правят. Може да излезе така, че помощта на баща му да стане излишна. Но въпреки това не бива да допуска Франклин открито да застане зад кандидатурата на Чарлс. Това е опасно, тъй като може да повлияе на останалите. Сега най-важното е да се печели време…
— Татко, позволи ми още веднъж да поговоря с Тео — прочисти гърлото си той. — Може би ще го убедя да се откаже от оспорването на завещанието…
— Вече няколко седмици те моля именно за това.
— Опитвах се, татко. Но Тео е упорит… — На устните му се появи бледа усмивка. — Но не се отказвам… Тео винаги се е вслушвал в съветите ми.
— Добре — кимна Франклин Манинг. — Дано да е така…
Чарлс беше въведен в луксозния апартамент на хотел „Сенчъри плаца“, запазен за губернатора Нед Брандън. Приятелят му стоеше с гръб към вратата, отправил поглед към прекрасната панорама зад прозореца.
— Здравей, Нед.
Губернаторът се завъртя, в очите му се появи топлина.
— Чарлс! — Стисна ръката на приятеля си и го прегърна през рамото. — Благодаря, че се отзова на поканата ми. Добре зная колко си зает!
— За теб винаги ще намеря време, Нед.
— Благодаря, приятелю. Ще пийнеш ли нещо?
— С удоволствие.
Нед Брандън се насочи към бара, а Чарлс въздъхна и поклати глава. Умората у губернатора, негов близък приятел, беше съвсем видима. Някога гъстата му коса беше оредяла и посивяла, а тялото му — доста отпуснато. Двамата бяха на една възраст, но Нед изглеждаше поне с десет години по-стар. Чарлс мислено се поздрави за упоритостта, с която продължаваше да поддържа формата си. Три пъти седмично пробягваше по пет мили на ден и това оказваше своето влияние.
— Вдигам тост за следващия член на Конгреса от Калифорния! — усмихна се той и пое кристалната чаша.
Нед се усмихна, чукна се и отпи една солидна глътка.
— Благодаря. Казвай сега как вървят нещата…
— Засега добре. Програмата за набиране на средства се изпълнява.
— Отлично. Ти си един от малцината, които държат на дадената дума.
— Опитвам се.
— Да поседнем — рече губернаторът и махна с ръка към кожения диван в ъгъла на богато обзаведената дневна. — Както знаем, Винс ще се кандидатира за губернатор в момента, в който аз обявя, че освобождавам поста и се включвам в предизборната кампания за Сената.
— Така е — кимна Чарлс и размърда рамене под отлично скроеното сако на костюма си.
— А областният прокурор Рон Милър ще се кандидатира за мястото на Винс като федерален прокурор…
— Такива бяха плановете му — съгласи се Чарлс.
— Но тези рокади оставят празно едно място, което съвсем не е маловажно — отбеляза губернаторът. — Все още ли поддържаш становището, че най-подходяща за него е Кейт Александър?
— Абсолютно — кимна Чарлс и тъмните му очи изпитателно пробягаха по лицето на приятеля му. — Ти, какво, да не би да си променил мнението си?
— Доста хора мърморят — откровено отвърна губернаторът. — Никак не им е приятно, че едно толкова съблазнително място се предлага на жена. За него има достатъчно квалифицирани кандидати от силния пол…
Чарлс потисна обзелото го раздразнение и леко се приведе напред.
— В това отношение имам новини за теб, Нед… Събрах информация за двамата основни кандидати за поста и мога да те уверя, че тя е достатъчна не само да ги изтрие от предизборните списъци, но и да им коства сегашните длъжности! Ще я използвам без всякакво колебание, повярвай ми!
Губернаторът се облегна назад и остави чашата си на масата.
— Толкова ли много държиш на тази жена?
— Абсолютно. Ти прекрасно знаеш, че имаме нужда от повече компетентни жени в съдебната система. — Чарлс замълча, после многозначително добави: — Освен това ми дължиш…
— Достатъчно — прекъсна го Нед Брандън и лицето му пребледня. — Излишно е да ми напомняш…
