— При това какъв! — кимна тя. — Затвориха ни заедно с проститутките и пияниците… На другата сутрин бях пълен парцал. Слава богу, че нито ни регистрираха, нито ни отправиха някакви обвинения…
— Обикновено трябва смелост, за да отстояваш убежденията си — погледна я Франк.
— Бях млада — сви рамене Кейт и на устните й се появи усмивка. — По-късно, вече в юридическия факултет, бях ужасена от мисълта, че този инцидент спокойно би ми попречил да стана практикуващ юрист.
— Разпитваха ви за предишни арести, нали?
— Естествено. Като видях този въпрос във формуляра, направо се подмокрих!
— И какво направи?
— Постъпих честно. Написах за случая в специално определеното за това място. Деканът ни беше предупредил да не крием нищо от миналото си.
— Какво стана след това?
— Получих писмо, в което искаха допълнителна информация. С това нещата приключиха. Предполагам са преценили, че инцидентът е прекалено незначителен и засяга повече морални, отколкото юридически категории… — Усмивката й се разшири. — Затова сега съм тук, дипломиран юрист с един куп проблеми.
Той отпи глътка бира и поклати глава.
— Ако те бяха регистрирали, никога нямаше да завършиш право…
— Точно така — въздъхна тя и смени темата: — Откри ли нещо ново?
— Вече си чула от новините, че Томи е сключил сделка. Това означава, че ще даде показания срещу нея.
— Разполагат ли с нещо ново?
— Да. Уличили са я в няколко лъжи…
— Какви по-точно?
— Сандра е дала показания, според които за последен път се е видяла с Томи пет дни преди убийството. Точка. На въпроса дали си спомня добре, отговаря утвърдително. — В очите на Франк се появи мрачен блясък. — Но полицията разполага със снимки от срещата й с Томи на паркинга на някакъв супермаркет. На по-късна дата, малко преди да го арестуват.
— Дявол да я вземе! — избухна Кейт. — Изобщо не слуша какво й говоря! Още от изражението на Боуър по време на разпита разбрах, че има нещо срещу нея. Какво ли още ми е спестила?
— Лоша работа — въздъхна Франк, погледна я в очите и зададе въпроса, който самата Кейт отбягваше от доста време насам: — Да не излезе, че тя го е направила, а?
— Твърди, че е невинна.
— Всички това твърдят — поклати глава той. — Бих се изненадал от обратното…
— Така е — въздъхна Кейт и се запита докъде се простират лъжите на Сандра. — Все още е рано да се ориентирам…
— Чувам, че е доста трудна клиентка — подхвърли съчувствено Франк.
— Ужасна!
Той се усмихна.
— Казвай сега какво още ще искаш от мен…
Тя му разказа за родителите на Сандра.
— Седем години не е разговаряла с тях. Искам лично да ги видя, вероятно ще е най-добре заедно да отскочим до Бейкърсфийлд…
— Няма проблеми — размърда се на стола той. — Друго?
— Трябва да научим с какво разполага прокуратурата. И ще действаме според него…
— Нужна ли ти е моята помощ? — попита той и хвърли шепа ядки в устата си.
— Не, тук ще потърся помощта на кантората. И без това ние с теб имаме доста задачи… — Пръстите й забарабаниха по плота. — Ще възложа тази работа на сътрудниците си, а ние започваме да събираме мозайката…
Докато караше към дома си, Кейт мислеше само за един горещ и продължителен душ. После вече ще може да похапне от това, което е донесъл Чарлс. Имаше чувството, че от седмици не е слагала нищо в уста.
Вечеряха, после тя взе чашата с вино и седна на дивана срещу пламтящия огън в камината. Дъждът продължаваше да барабани по покрива.
— Сосът беше доста лют, но ми хареса…
— Опитах някакъв нов тайландски ресторант — поясни Чарлс.
Очите й замислено се отправиха към пламъците.
— Чувал ли си нещо за родителите на Сандра?
Чарлс се замисли, после вдигна глава.
